Сърдечни пороци или как се източва здравната каса



01/08/2010
И новите управници забуксуваха в здравната реформа. Предлагаме ви публикации от в. Дневник (www.dnevnik.bg) и в. Капитал (www.capital.bg), тъй като и двата бизнес вестника анализират проблемите на реформата. Препечатваме със съкращения техни статии за българския феномен „добив от клинична пътека”… След две години и половина увъртания, половинчати проверки и опити да се замаже какво точно става и защо здравната каса плаща все повече и повече за инвазивна кардиология агенция "Медицински одит" към здравното министерство е готова с доклад за нарушенията. Те могат да се обобщят или като мащабен опит за източване на здравната каса, или като … огромна и едновременна разсеяност на кардиолозите и личните лекари, които са изпращали пациентите в болниците. Само числа Над 10% от средствата на здравната каса за болниците отиват именно за клиничните пътеки по инвазивна кардиология, по които се лекуват остри сърдечни състояния, инфаркти и др. Само през 2009 г. пациентите по тези пътеки са се увеличили с 38.9%. Националните консултанти по кардиология са единодушни - една от причините е, че инвазивната диагностика по тези пътеки (изследване на пациентите с коронарографии) се заплаща много добре от здравната каса. Последната проверка на агенцията "Медицински одит" показва, че само от януари до май 2010 по клинични пътеки за инвазивна кардиология са били изследвани или лекувани близо 26 000 пациенти. За това здравната каса е платила 56.6 милиона лева. Резултатът от анализа, който обхваща и цялата 2009 г., когато за такова лечение са били платени над 80 милиона лева, показва, че в някои болници между 75 и 85% от приетите и изследвани пациенти са били … практически здрави. Това означава, че освен лечението на хора с инфаркти и сърдечни заболявания, тези болници в повечето случаи са извършвали ненужни скъпи изследвания. В добавка са приемали пациентите по спешност, за което касата е плащала още по-скъпо - със 100 лв. повече за изследване и с 1000 лв. отгоре, ако се извършва допълнителна манипулация – поставяне на стент или разширяване на кръвоносните съдове. Проверката показва още, че част от лабораториите, в които се извършват тези високо специализирани и скъпи изследвания, отчитат повече от 24-часова натовареност за едно денонощие - 23 пациенти дневно, при положение че процедурата трае 40-80 минути при средна за страната натовареност от 4.5 пациенти… Всичко това поставя под въпрос статистиката, че точно 1.2 млн. българи страдат от сърдечно-съдови заболявания и поражда съмнение дали това трябва да е основен приоритет на здравната система. Малко практика През 2009 г. здравната каса подготви два доклада защо плаща толкова много по най-скъпите клинични пътеки и каква е причината броят на пациентите на тези клиники да расте в пъти в последните години. Докладите обаче не разглеждаха 33 лаборатории, които извършват инвазивна диагностика. Затова през 2010 г. здравното министерство също назначи проверка на всяка болница поотделно. Оказа се, че част от клиниките не спазват стандартите, а са съсредоточени в печеленето на средства или на жаргона на лекарите - в "добив на клинични пътеки". "В проверките ни има три акцента – около 45% от изследванията през 2009 г. са направени в четири лаборатории с по един апарат. 85% от прегледаните там са здрави, а 90% са приети по спешност. „Нито здравите са имали индикации, нито спешните пациенти са били спешни. Така се източва касата", коментира доц. Божидар Финков, републикански консултант по кардиология и завеждащ клиниката по кардиология на университетска болница "Св. Анна". По думите на бившия министър на здравеопазването, източването се познава много лесно още по талоните с направление от личния лекар – не е възможно да имаш остра болка в покой и да си пациент, който трябва да бъде приет по спешност, след като си взел талона и си отишъл в болницата след 5-6 дни или две седмици… Финков допълни, че при проверките са се натъкнали и на случай, в който в един и същи ден седем души от едно малко село са били прегледани по спешност точно по този начин. Още по-драстична е статистиката, когато става въпрос за крайния резултат – независимо дали са извършени или не такива процедури, смъртността е една и съща, допълва доц. Нина Гочева от Националната кардиологична болница. Война в съсловието Досега кардиолозите, независимо къде работят, упорито мълчаха дали нещата в сектора се случват по най-правилния начин. Сега обаче принципът "Гарван гарвану око не вади" е нарушен и в сектора се води истинска война. След оповестяването на анализа най-новите болници, собственост на Българския кардиологичен институт (от групата на дистрибутора на лекарства "Търговска лига"), изпратиха до Божидар Финков нотариална покана да прекрати всякакви изявления, свързани с техните болници, в противен случай ще си търсят правата по съдебен ред. Кардиологичните клиники във всички болници, както и входът на жилището на Финков, са облепени с плакати с негово интервю, части от които са опровергани с едър шрифт. От института са оспорили изводите на медицинския одит писмено пред здравното министерство. "В болницата в Ямбол имаме 30% изследвания на пациенти без особени изменения, а не 84%, както пише в доклада", каза Славейко Джамбазов, изпълнителен директор на Българския кардиологичен институт. Оттам са изпратили писмо до здравната каса с предложение да бъдат променени диагностичните алгоритми за хоспитализация. "Не е нужно да откриваме топлата вода, може да се използва опита на американските и европейските кардиологични дружества и така ще бъде сложен ред в системата. Да се приемат категорични изисквания за работата на кардиологичните болници и най-важното е да работят седем дни в седмицата, защото работят с инфаркти," каза Джамбазов. В същото време от Българското дружество по кардиология очакват официално доклада, за да обсъдят практиките на свръхприем на "здрави" пациенти и да предложат начин за спиране на „добива от клинични пътеки” за сметка на пациентите и бюджета на здравната каса. Препоръките След като в края на юни агенцията и националните консултанти обобщиха резултатите от проверката на кръгла маса, а агенцията представи в Министерството на здравеопазването доклада и няколко препоръки, които най-вероятно ще бъдат възприети. Една от тях е да се направи национален регистър за инвазивните сърдечносъдови интервенции, който да включва не само бройките пациенти, но и резултатите от тях. Експертите предлагат и да се променят медицинските стандарти за работа на лабораториите, да се регистрират усложненията, да се сертифицират клиниките и специалистите по кардиостимулация и да се повиши контролът при разкриването и по време на дейността на тези клиники. Включително и най-вече за това кога приемат пациенти по спешност. Инспекторите препоръчват и да се направи и национална програма за инвазивна кардиология. От агенцията предлагат да се въведе разрешителен режим на лабораториите за инвазивна кардиология. В момента болниците получават общо разрешение за кардиологична клиника, купуват си апаратура и започват да извършват процедури само уведомявайки здравното министерство и здравната каса. Идеята регистрационният режим да се смени с разрешителен съвпада с проекта на здравното ведомство министърът да получи правомощието да раздава и отнема лицензи на болници и да решава къде какви клиники да съществуват, ако те искат да работят със здравната каса. От доклада на медицинския одит: - 85% от приетите и изследвани пациенти в някои болници са били здрави - 35% е максималният процент изследвани здрави пациенти средно за ЕС - 45% от изследванията у нас през 2009 г. са направени в 4 лаборатории с по 1 апарат Болници-ударници по инвазивна диагностика са: СБАЛ по кардиология, Плевен, собственост на Търговска лига, със среднодневна натовареност от 23 изследвания, СБАЛ по кардиология, Ямбол, собственост на Търговска лига с 19 изследвания дневно и МБАЛ Св. Марина, Варна с 14 прегледа дневно…