Хомеопатията – ала-баланица



01/08/2010
Най-известното специализирано медицинско списание в света – The Lancet, публикува няколко статии, посветени на хомеопатията, в които ясно и научно обосновано се доказва, че нейните ефекти са колкото и на… плацебо (таблетка или течност, в които няма активно вещество). Принципът на хомеопатията е, че сходното се лекува със сходно (similia similibus curentur). С други думи, всичките симптоми на пациента могат да бъдат лекувани със субстанции, които в неразредено състояние предизвикват същите симптоми при здрави хора. Терминът хомеопатия произлиза от гръцките думи homoios (сходно) и pathos (страдание). Хомеопатичните средства са толкова многократно разредени активни вещества (от растителен, минерален, животински или човешки произход), че накрая те съдържат само „следи” или дори не съдържат молекули от оригиналното вещество - процесът се нарича ултра-молекулярно разреждане. Според химиците, при разреждане, което надхвърля цифрата на Аводагро*, във водната среда не остава дори и една молекула от оригиналната субстанция. Според хомеопатите, в течността „се съхранява информация” за свойствата на оригиналните вещества. Няма убедителни научно-изследователски доказателства, че хомеопатията може специфично да лекува което и да е било заболяване. След като „подобното се лекува от подобно”, как тогава от нищо може да излезе нещо? Хомеопатията е научна аномалия. Въпреки това, тя оцелява. Защо? Защото пациентите и техните близки са склонни да повярват в чудеса, поради недоволство от качеството на конвенционалната медицинска помощ и грижи. Данните от клинични двойно-слепи, плацебо-контролирани, проучвания потвърждават, че плацебо винаги има някакво въздействие върху пациентите, което е различно от нула (този ефект е само в нашите мисли или представи). Хомеопатичните средства са резултат от многократно разреждане на дадена оригинална субстанция. Колко голямо трябва да е това разреждане? Според Френската хомеопатична фармакопея, те се подлагат на 30 последователни (1:99) разреждания*. С други думи, хомеопатите твърдят, че колкото по-разредено и колкото по-активно е разклатено по време на разреждането едно вещество, толкова по-големи са ползите от него. Дефиницията на европейските регулаторни власти определя хомеопатичния продукт като „вещество, което може да не съдържа дори 1/10 000 част от оригиналната субстанция или 1/100 част от най-малката доза, използвана от алопатията (класическата медицина)”. С други думи, дори и да съдържа нещо, количеството на „нещото” в хомеопатичния продукт е толкова минимално, че не може да има някакъв специфичен клиничен ефект. Няма никакви възможности научно да се оцени ефектът на средство, което не съдържа активна субстанция. Или, най-общо, посланието на официалните европейски власти е „нека да сме сигурни, че даден продукт не причинява вреда, но нека да спрем да твърдим, че той има някакъв благоприятен ефект”. Прегледът на данните от сравнителни клинични проучвания не потвърдиха, че хомеопатичните продукти имат някакъв ефект, който да е убедително по-благоприятен от този на плацебо. От друга страна, хомеопатията може индиректно да бъде вредна за общественото здраве. Регистрирането на хомеопатията от здравните власти може да има две последици – отклоняване на вниманието на лекарите и пациентите от конвенционалната медицина и на фармацевтичната индустрия от трудоемкото и изискващо средства разработване на нови лекарствени средства към по-малко рисков и печеливш пазар. Oбезпокоителен е фактът, че регистрирането на хомеопатичните средства като лекарства подвежда потребителите, че тези продукти имат благоприятен ефект върху тяхното здраве. Това просто не е вярно, най-малкото защото те не съдържат нищо. Накратко, потребителите си дават парите, за да купуват нищо. Семейните лекари трябва да информират своите пациенти (и особено родителите на малки деца) за неустановените ефекти на хомеопатичните продукти, съгласно принципите на медицината, базирана на научните доказателства. * Константа на Avogadro NA=6.022 141 79(30) x 1023 mol-1 За допълнителна информация: 1. Garattini S., Bertele V. Homeopathy: not a matter for drug-regulatory authorities. Lancet 2009; 374: 1578-1580 www.thelancet.com 2. Shang A., Huwiler-Muntener K., Juni P. et al. Are the clinical effects of homeopathy placebo effects? Comparative study of placebo-controlled trials of homeopathy and allopathy. Lancet 2005; 366: 726-732 3. Lewith G., Walach H. Homeopathic remedies and drug-regulatory authorities. Lancet 2010; 375: 279