Неудобни въпроси



01/06/2010

На какво се дължи лошият дъх?

Лошият дъх може да се дължи на неправилна хигиена на устната кухина, тютюнопушене, обезводняване, както и на консумацията на чесън, лук или риба. Но когато се появява без прекъсване, може да е признак за по-сериозен проблем.

Сладките хора по-често имат суха уста (ксеростомия), в следствие на намалено отделяне на слюнка. Повече от 500 лекарства имат това странично действие, включително медикаменти за лечение на високото кръвно налягане (диуретици, бета-блокери).

Високата кръвна глюкоза води до полиурия (често уриниране) и до загуба на течности (обезводняване и суха уста). Дъхът на ацетон (гнили ябълки) е признак на диабетна кетоацидоза (изхвърляне на кетонови тела).

Измиването на гърба на езика с четка за зъби отстранява отложената върху него плака, която е честа причина за неприятния дъх. Може да се използват и готови течности за изплакване на устата, дъвки с изкуствени подсладители или ароматизирани бонбонки ТикТак (едно драже съдържа 2 калории).

Дъвките помагат за отстраняване на зъбните плаки (невидими с просто око лепкави бактериални налепи), поддържане на правилната киселинност в устата (профилактика на кариеса), както и за повишеното отделяне на слюнка.

Гингивитът (възпаление на венците, предизвикано от полепналите около шийката на зъба плаки с бактерии) и периодонтитът (заболяване на околозъбните тъкани в следствие на неовладяния навреме гингивит) са основните два проблема, които се срещат често при сладките хора.

Правилното лечение на гингивита предпазва от задълбочаване на възпалението и развитието на периодонтит (плаките с бактерии постепенно проникват и се разпространяват под линията на венеца). При прогресиране на процеса, венецът се отделя от зъба – образуват се джобове, в които се отлагат хранителни и кръвни отпадъци, както и бактерии. Постепенно тези джобове стават все по-дълбоки, като в тях се образува гной (периодонтални абсцеси).

Процесът води не само до възпаление на меките тъкани около зъбите (периодонтиум), но и до разрушаване на костите на челюстта, които крепят зъбите. Заболяването е причина за 72% от случаите с екстракция (вадене) на зъби. При тежките случаи, някои от зъбите започват да се клатят и да падат сами.

Тъй като периодонтитът е възпалително огнище в устата кухина, той може да доведе до повишаване нивото на кръвната глюкоза и до влошаване на диабетния контрол!

Когато не е лекувано навреме, периодонталното заболяване води до загуба на зъби.

Пръв симптом е кървенето на венците при миене (четкане) на зъбите. Но когато се стигне до подути, зачервени и болезнени венци (гингивит), клатещи се зъби, увеличено разстояние между зъбите и постоянен лош дъх, болестта е вече в напреднал стадий.

Лечението (ултразвук и антибиотик за овладяване на инфекцията) на периодонталното заболяване е насочено най-вече към спиране на неговото прогресиране, а не толкова към намаляване на щетите от него. Тютюнопушенето е основен рисков фактор.

Още при отриването на диабета, трябва да си направите преглед при стоматолог, като предварително му кажете за захарната си болест. Трябва да се правят периодични контролни прегледи в зависимост от състоянието (най-малко веднъж годишно трябва да се отстранява зъбния камък).

Освен редовните профилактични прегледи, трябва да миете зъбите си с мека четка и паста за зъби, богата на флуорид, два пъти дневно (за отстраняване на плаките върху зъбите и междузъбните пространства, които съдържат колонии от бактерии, и за профилактика на кариеса).

Вашият стоматолог може да ви даде най-правилните съвети по отношение на техниката за миене на зъбите с четка и паста, както и за почистване на муждузъбните пространства от хранителни остатъци със зъбни конци (за всяко почистване се използва нов конец, като търкането с него не трябва да разранява венеца).

Храните с високо съдържание на рафинирани въглехидрати водят до по-лесното образуване на зъбни плаки, особено когато се консумират в периодите между основните хранения, а сладкишите и дори прясното мляко „хранят” бактериите в устната кухина.

Зъболекарските кабинети трябва да разполагат глюкомер за измерване на кръвната глюкоза при всички пациенти с периодонтит.

Често първите симптоми (суха уста и лош дъх) на диабета се откриват от стоматолозите.

При пациентите с изявен диабет периодонтитът протича по-тежко и поради инфекцията затруднява контрола на кръвната глюкоза. От друга страна, сладката среда в устната кухина е идеална за бактериите.

Сладките хора трябва да поддържат добро орално здраве, за да имат естествена хубава усмивка и да избягват появата на гингивит (възпаление на венците).

Гингивитът от своя страна е рисков фактор за развитието на диабет тип 2.

За поддържането на устната кухина в добро здраве е много важно да се отстраняват зъбните плаки (миене на зъбите с четка и паста в продължение на три минути) и да се почиства зъбният камък (процедурата се извършва от зъболекар или от зъбен хигиенист еднократно или двукратно всяка година).

Възпалението на венците е обратим процес. Добър ефект има отварата от лайка или смрадлика за жабуркане на устата.

Разрушаването на периодонтиума започва рано – още в детско-юношеска възраст при пациентите с диабет тип 1 (6-18 години). Поради това, е много важно да се провеждат редовни прегледи от стоматолог, както и да се поддържа добра хигиена на устата.

За сладките хора е много важно да се грижат за здравето на зъбите и венците си.

Устата – истинска менажерия

– В здравата устна кухина живеят 600 вида микроорганизми, които са безобидни (непатогенни). Те стават агресивни, когато полепнат по зъбите

– Миенето на зъбите с четка и паста два пъти дневно е най-ефективният начин за поддържане на зоната чиста от лепкави плаки с бактерии, както и за естествена хубава усмивка

– Съвременните хора дават повече пари за шоколад, отколкото за зъбна профилактика

– Има хора, които не си почистват зъбите дори веднъж дневно (те се разпознават по неприятния им дъх), а една пета се задоволяват само с едно измиване на ден

– Милиони извадени болни или клатещи се зъби се изхвърлят на боклука годишно

– Основен рисков фактор за увреждане на венците е тютюнопушенето; то води и до пожълтяване на зъбите