За здравето на реформата


vd 01/02/2010

През януари здравната каса и финансовото министерство забавиха плащанията за медицински услуги от ноември и платиха едва на 5 януари, след като медиците бяха заплашили с национални протести и с това, че ще искат от пациентите да си плащат.

Премиерът организира среща с болнични директори, на която те подкрепиха първите стъпки на реформата.

През февруари предвид договорите, които трябваше да сключат лечебните заведения със здравната каса, ограниченията и лимитите за медицински услуги (липса на пари) и орязването на дейността на множество болници по въведени в последния момент критерии, част от населението и всички засегнати доктори на думи възстанаха, а на практика революционната ситуация ескалира до там, че започна нова организация на национални протести.

Премиерът и финансовият министър отново събраха болничните директори (в малко по-разширен състав) и отново се наложи да обясняват това, което здравните институции не направиха, а също така и да отстъпят от някои нелогични решения.

Новите критерии, които бяха въведени, за да разграничат болниците по качество на услугите бяха 24-часово обслужване, определен брой лекари-специалисти, диагностична апаратура. Болниците, които не отговаряха на изискванията, не сключиха договори с НЗОК или няма да могат да лекуват определени специалности.

По този начин 12 от общо 350 болници няма да получават повече заплащане от здравната каса. Тези, които отговаряха на критериите, получиха намалени лимити за работа в сравнение с миналата година, заради недостатъчните средства в бюджета на здравната каса.

В допълнение заплащането на лекарите за декември отново бе забавено, а клиниките сключиха тримесечни договори, за да има възможност да се изчислят реалните цени на медицинските услуги, да бъде проверено кой отговаря на стандартите и да се сключат допълнителни договори след първото тримесечие.

От здравното министерство съобщиха, че лечебните заведения ще си получават парите след детайлни проверки от касата, министерството и пациентските организации. Повечето лекари и лечебни заведения не си представяха така старта на здравната реформа и логично се подготвиха за национални протести.

Заради липсата на разяснения, пациентите в малките общини се нахвърлиха на гостуващите представители на властта, че ги лишават от лечение.

В крайна сметка стана ясно, че реформа ще има. Средства за реално заплащане на качествени услуги – също. Болниците ще могат да сключват договори и ще получават това, което са изработили.

Отсрочки за изпълнението на критериите ще има поне за 15-20 болници, по думите на здравния министър Божидар Нанев. Делегираните бюджети на болниците ще си съществуват, но над тях ще се плаща.

Освен това всички лечебни заведения ще бъдат равнопоставени – ще има гратисен период от шест месеца до една година онези клиники, които не отговарят на изискванията, да могат да ги изпълнят.

На практика така премиерът реши всички проблеми и засега протести няма да има. Но ще продължи редовните си срещи с лекарите и през следващите месеци, завършва обзора на здравето на здравната реформа вестник Капитал (www.capital.bg).