Какво представлява алфа липоевата киселина?



01/02/2010
  Свободните кислородни радикали представляват електрони, които атакуват различни молекули с цел да стабилизират своето състояние. Те увреждат дезоксирибонуклеиновата киселина (ДНК) на тези молекули, водят до мутации и хронични или ракови заболявания. Антиоксидантите са различни вещества, които тялото използва, за да се защити от свободните кислородни радикали. Те действат подобно на пилотите камикадзе – обезвреждат свободните кислородни радикали като се свързват с тях. Едно такова вещество, което е обект на изследователски и клиничен интерес вече десетки години, е алфа липоевата киселина. Aлфа липоевата киселина е мастна киселина, която е естествена съставка на клетките в човешкото тяло. Тя е необходима за производството на енергия – превръщане на глюкозата от въглехидратите в енергия (цикъл на Кребс). Подобрява употребата на глюкозата от клетките (повишава инсулиновата чувствителност), с което регулира глюкозния метаболизъм. Aлфа липоевата киселина е също така и антиоксидант – вещество, което обезврежда свободните кислородни радикали, които се свързват с процесите на стареене и хронично увреждане на клетките. Уникалността на този естествен антиоксидант е неговият широк спектър на действие – той е ефективен както във водна (подобно на витамин С), така и в мастна (подобно на витамин Е) среда. Спомага за възстановяване на антиоксидантите витамин С и витамин Е и стимулира производството на глутатион (също много важен антиоксидант). Човешкото тяло произвежда алфа липоева киселина, но в много малки количества. Източници на този антиоксидант са и някои храни като спанак, броколи, грах, брюкселско зеле, мая, телешко месо. Той се предлага и под формата на хранителни добавки (например Алфа Липоик на фирма Адифарм). Основна причина за развитието на диабетна полиневропатия е увреждането на обвивката на нервите в следствие на оксидативния стрес. Симптомите на това често срещано усложнение на дългогодишния диабет включват: - парене, мравучкане, изтръпване, слабост и болка, особено нощем (невропатни симптоми) - намален усет за допир, топло и студено (неврологичен дефицит), който увеличава риска за рани на стъпалото Алфа липоевата киселина (ALA), която действа като антиоксидант както във водна, така и в мастна среда, предпазва нервните клетки от увреждане, като подобрява нервната проводимост и чувствителност. Поради това, тя се прилага за лечение на диабетна полиневропатия – в Германия вече повече от 30 години. Данните от няколко проучвания в Европа (ALADIN I, ALADIN II, ALADIN III, SYDNEY2) показват, че дневният прием на алфа липоева киселина подобрява симптомите на диабетна полиневропатия. Дозата от 600 милиграма дневно се свързва с най-благоприятен профил полза/риск (данни от SYDNEY2), като най-често се прилага в продължение на три месеца. Резултатите от друго проучване в Германия (DEKAN)* посочват, че алфа липоевата киселина подобрява симптомите и при диабетна автономна невропатия (засягане на нервите, които контролират вътрешните органи като сърце, храносмилателен тракт, пикочен мехур). Приемът на ALA по време на това изследване за период от четири месеца (в доза 800 милиграма дневно) е довел до значимо подобряване на сърдечната диабетна автономна невропатия без нежелани странични действия. Симптомите при диабетна автономна невропатия варират в зависимост от засегнатите нерви – могат да включват нарушения в сърдечния ритъм (нередовен пулс, сърцебиене), изпотяване (особено по лицето), хипотония при изправяне на тялото, изпускане (инконтиненция) на урина, импотентност при мъжете, гадене, повръщане и диария. Алфа липоевата киселина може да подобри контрола на кръвната глюкоза при хората с диабет тип 2. При терапия с инсулин или глюкозопонижаващи средства (сулфонилурейни препарати), приемът на алфа-липоева киселина трябва да става под лекарство наблюдение, като в началото на лечението се препоръчва по-редовно следене на кръвната глюкоза поради повишения риск за хипогликемия. Профилът на безопасност на добавките с алфа-липоева киселина при деца, бременни жени и кърмачки, както и при хора с хронични бъбречни или чернодробни увреждания е неизвестен. * DEKAN - Deutsche Kardiale Autonome Neuropathie