ГЕРБ променя в движение идеята за здравната реформа



01/12/2009

Представата за предстоящата реформа в здравноосигурителния модел, обявен преди десетина дни от министър Божидар Нанев, претърпя драстични промени, след като председателят на парламентарната здравна комисия Лъчезар Иванов обяви предложенията на ГЕРБ по въпроса, според публикация във в. Дневник през декември.

Те се оказаха доста по-различни от идеите на министъра, като основното разминаване е за мястото и ролята на частните здравни фондове. Според Иванов в тях трябва да се осигуряват само работещите, а хората, за които плаща държавата, да останат в здравната каса.

Концепцията на Нанев предвижда частните фондове да се конкурират за допълнителния задължителен пакет от медицински услуги и всички граждани да се осигуряват в тях.

Моделите и на двамата стъпват върху общата база, според която през 2011 г. всички здравноосигурени ще бъдат задължени да се осигуряват допълнително, а вноската ще бъде увеличена от 8% на 10%. Касата ще продължи да покрива основния пакет от услуги, който ще включва лечението на социално значимите заболявания.

Ще има и втори задължителен пакет, осигуряването за който ще става във фонд по избор, включително и в НЗОК.

От този избор при варианта на Иванов обаче се лишават пенсионерите, децата, социално слабите и всички, чиито здравни вноски се плащат от държавния бюджет, а те са повече от 4 млн. души.

„Така отговаряме на всички, които повдигат въпроса редно ли е публични средства да се дават на частни фондове. Обществени средства няма да се превеждат на частните фондове, а в тях ще отиват само пари от личните вноски на здравноосигурените”, според председателят на ресорната комисия в парламента.

Според него средствата, акумулирани за допълнително задължително осигуряване на работещите, са лични и няма да се делят с работодателите. Допълнителните 2% здравна вноска ще се плащат върху реалните доходи, включително и наемите, предвиждат лансираните от него промени.

Засега не е ясно как ще бъдат преразпределяни хората, които пропуснат да посочат фонд за допълнителното осигуряване. Това се получи в големи мащаби при избора на пенсионен фонд и се стигна до служебното им разпределение.

Другата съществена разлика между двата модела е свързана с печалбата на частните здравни фондове. Лъчезар Иванов предлага те да имат правото да формират печалба две години след старта на реформата.

Преди това те ще могат да я реинвестират в осигуряване на офиси във всички областни центрове и изграждане на информационната си система, която трябва да е съвместима с тази на здравната каса.

Според министър Нанев частните фондове не трябва да генерират печалба, а точно както здравната каса, да отделят най-много 2% за административни разходи при обслужване на клиентите.

Различни са и изискванията към фондовете, за да работят в сферата на задължителното здравно осигуряване. Министърът смята, че те трябва да имат от 5 до 15 милиона лева уставен капитал и от 100 000 до 500 000 записани клиенти.

Според варианта на ГЕРБ, представен от д-р Иванов, е достатъчно фондовете да разполагат с 5 милиона и 50 000 клиенти.

„Това е един добър ден за частните фондове. Разходите за болните пенсионери ще се поемат от държавната каса, а здравите и работещи хора ще се осигуряват в частните дружества.Смисълът на навлизането на частните фондове е да се подобри качеството на услугите на гражданите”, коментира Петър Москов от ДСБ.

Д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване, пресметна, че парите от допълнителните 2% здравна вноска ще са около 600 милиона лева, но едва около 70 милиона ще отидат в частните фондове.

За втория стълб на здравното осигуряване частните фондове ще имат право да работят с болници, които сами са избрали.

От следващата година НЗОК също вече няма да работи с всички лечебни заведения, а само с отговарящите на определени критерии като осигуреност с апаратура и специалисти. Така пациентът ще решава сам къде да се лекува спрямо възможностите на лечебното заведение.