Възможно ли е инсулин гларжин да повишава риска за раково заболяване?



01/08/2009
Данните от четири проучвания, публикувани през юни на уеб страницата на списание Diabetologia*, повдигнаха опасения за вероятна връзка между дългодействащия инсулинов аналог инсулин гларжин (glargine)** и риска за раково заболяване. Резултатите от тези проучвания са разнопосочни и неокончателни, предупредиха Европейската и Американската лекарствени агенции (EMEA и FDA) и не препоръчаха на настоящия етап да се предпримат каквито и да е било мерки за ограничаване на употребата на инсулин гларжин извън необходимостта от допълнителни анализи на наличните регистри с бази данни и спешното провеждане на по-нататъшни проспективни проучвания за потвърждаване или отхвърляне на вероятната връзка. В две от публикуваните проучвания (проведени в Шотландия и Швеция) се установява взаимовръзка между появата на рак на гърдата и лечението с инсулин гларжин, прилаган самостоятелно, но не и при комбинацията му с други типове инсулин. В Швеция е установен два пъти по-висок риск за развитието на този вид карцином, в Шотландия е наблюдавана сходна тенденция. В третото проучване (Германия) се установява статистически значима взаимовръзка между лечението с инсулин гларжин и развитието на злокачествени заболявания - един допълнителен случай на рак на 100 души за период от 1.5 години в сравнение с лечението със същите дози други инсулини. Резултатите на немските изследователи посочват зависимо от дозата повишаване на риска за онкологично заболяване при прилагането на гларжин – при доза от 10 единици/ден увеличение с 9% (четири допълнителни случаи на 1000 пациенти), докато при 50 единици – увеличението е с 31% (13 допълнителни случаи на 1000) в сравнение с 50 единици/ден човешки инсулин. Не e била установена разлика в честотата на злокачествените заболявания при терапия с бързодействащи инсулинови аналози или конвенционални човешки инсулини. „Нашите данни подвигат въпроса дали лечението с инсулин гларжин може да има неблагоприятни последици при някои пациенти”, коментира д-р Петер Савики – един от съавторите на немското проучване. Според него, това са главно хора с диабет тип 2, които имат диагностицирано раково заболяване или жени със семейна история за рак на гърдата. Изглежда също така, че е по-безопасно инсулин гларжин да не се прилага във високи дози самостоятелно (като монотерапия) при пациенти с диабет тип 2. Основавайки се на наличната информация, на настоящия етап взаимовръзката между инсулин гларжин и раковите заболявания не може нито да се потвърди, нито да се изключи. Наличието на обезпокоителни данни налага по-нататъшна задълбочена работа за изясняване на проблема. Съмненията се отнасят единствено за конкретен инсулинов препарат (гларжин), а не за групата на инсулиновите аналози като цяло. Почти всички пациенти, получавали самостоятелно инсулин гларжин, са с диабет тип 2. Освен това, те са по-възрастни, с по-високо наднормено тегло и други рискови фактори за развитието на рак. Поради това, на настоящия етап не може да се направи заключение дали регистрираният по-висок риск за злокачествени заболявания при монотерапия с този дългодействащ инсулинов аналог се дължи на различните изходни характеристики на пациентите или на самото лечение. В четвъртото проучване (Великобритания) не се открива взаимовръзка между раковите заболявания (рак на гърдата, дебелото черво, панкреаса или простатната жлеза) и употребата на гларжин. Пациентите с диабет, които са на терапия с гларжин, не трябва да изпадат в паника и в никакъв случай не трябва да преустановяват своето лечение. Ако се притестяват от прилагането на този вид инсулинов аналог, те трябва да се обърнат към лекуващите ендокринолози са съвет. Хората с диабет тип 2 са по-възрастни и с по-голямо наднормено тегло (затлъстяване), поради което те поначало могат да имат по-висок риск за свързани с диабета ракови заболявания (на панкреаса, дебелото черво и гърдата). Ако продължават да изпитват тревоги относно безопасността на гларжин, лекуващият ендокринолог може да реши да им предложи друг вид инсулин като алтернативно решение (дългодействащ инсулинов аналог детемир или интермедиерни човешки инсулини). Пациентите с диабет тип 2 трябва да провеждат редовен скрининг за ранно откриване на свързани с това метаболитно нарушение (коремно затлъстяване, инсулинова резистентност и компенсаторна хиперинсулинемия) ракови заболявания като карцином на панкреаса гърдата и дебелото черво. Допълнителна информация за възможна връзка между инсулин glargine и риск за раково заболяване, може да намерите в нашата Медицинска база Dанни: http://mbd.protos.bg. * Diabetologia е официално издание на Европейската асоциация за изучаване на диабета (European Association for the Study of Diabetes - EASD) www.diabetologia-journal.org/cancer.htm ** Insulin glargine е дългодействащ инсулинов аналог, разрешен за употреба и наличен на пазара в Европейския съюз, включително и в България под търговското име Lantus. Той е показан за лечение на диабет при възрастни и деца >6 години, при които се налага лечение с инсулин.