Сладки заблуди



01/06/2009
Проучване на хора с диабет тип 2 в пет европейски държави (Великобритания, Германия, Испания, Италия и Франция) показа, че 31% не търсят допълнителна информация за заболяването си (смятат, че знаят достатъчно). От останалите две-трети: 28% търсят съвети от роднини и приятели; 27% разчитат на популярните списания и вестници; 25% четат специализирани диабетни издания; 20% обменят опит с други диабетици; 13% се информират от интернет; 17% разпитват аптекарите; 11% разчитат на диабетните асоциации и 3% се обаждат директно на фармацевтичните фирми. Диабетът е бомба със закъснител, тъй като между пациентите и лекарите липсва информационен мост – болните не получават достатъчно съвети от своите доктори нито за целите на контрола, нито как да ги постигнат. Изключение прави Германия – 80% от немските лекари изпълняват съвестно това свое задължение, смятат интервюираните пациенти. Хората с диабет тип 2 не разбират дългосрочните последици на заболяването си и поради това не полагат достатъчно усилия да подобрят неговия контрол - не съдействат активно в тази област. Те не гледат сериозно на болестта си - смятат, че имат „само леко повишена кръвна глюкоза” и бягат от преминаването на инсулин като „дявол от тамян” (според тях, това е крайна мярка за „тежките случаи”). Данните показват също така, че 45% от диабетиците тип 2 се чувстват нещастни от това, че трябва да спазват диета и да ограничат яденето. Необходимостта от контрол на теглото предизвиква толкова негативна емоция, че дори мисълта за увисналото шкембе или двойната гуша бледнее. Над 90% смятат, че възстановяването им е невъзможно – диагнозата е окончателна и нищо не може да се направи срещу това. Много от сладките хора не са наясно, че добрият контрол подобрява и удължава живота им, тъй като намалява риска за усложнения. Пациентите с диабет трябва да бъдат не само информирани за последствията от лошия метаболитен контрол, но и обучавани как да намалят риска за усложнения - крайните резултати зависят до голяма степен и от самите тях. Каквото си посял, това ще жънеш, гласи една българска поговорка... Едва 39% от пълните диабетици леко се вталяват след откриване на заболяването, а една пета натрупват още тлъстини (средно 9 кг), като дори някои надебеляват с над 10 кг. Спечелването на битката с диабета е невъзможно при немотивирани, нещастни и пасивни войници. Контролът на теглото, физическата активност и спазването на диета са трудно изпълними и водят до негативни емоции при сладките хора. Три четвърти живеят със заблудата, че полагат достатъчно усилия за здравето си, след като гълтат всеки ден шепи с таблетки. Какво показват обаче резултатите от анкетата? От отговорилите, че поддържат добър контрол на диабета, при 39% е било установено ниво на гликиран хемоглобин (А1с) 8.6% (неадекватен контрол). А от тези, които са били убедени, че имат леко повишена кръвна глюкоза, при 44% е била измерена стойност на А1с 9.5% (лош контрол!) От предполагалите, че нивото на кръвната им глюкоза е високо - при 9% стойността на А1с е била 11.3% (много лош контрол!). Около 8% не са се интересували какви са техните стойности на А1с, защото се чувствали добре... Хората с диабет тип 2 не искат да поемат контрола върху своето заболяване. Те не знаят защо е важно да се изследва нивото на гликирания хемоглобин, нито какви стойности трябва да поддържат. Липсва комуникация и диалог между тях и медицинските специалисти, които от своя страна също често не са убедени в ползата от измерването на гликирания хемоглобин. Медицинските специалисти си намират оправдание защо техните послания към пациентите остават неразбрани – обикновено е виновна липсата на време. Докторите не искат да признават, че им е много сложно да комуникират със своите пациенти! В Европа живеят 53 милиона души с диагностицирана захарна болест. Лечението на това заболяване и на неговите усложнения поглъща 5% от европейските здравни бюджети, като най-много пари от петте държави, в които е проведено настоящото проучване, се харчат в Италия – 5 милиарда евро на година, а най-малко в Испания – 2 милиарда. Според средно консервативна сметка, един пациент с диабет в Западна Европа струва 2800 евро на година. Тези разходи непрекъснато се увеличават, въпреки засиленото внимание на медиите към растящата честотата на затлъстяването. Във Франция 45% от диабетиците са с ниво на А1с над 7.5%. В България, за сравнение, 75% са с ниво над 9%! Една трета от всички пациенти с лош контрол на диабета в Европа не получават съвети от медицинските специалисти какво трябва да правят, за да подобрят положението. Цената на лечението на един болен, развил усложненията на диабета, е около 3.5 пъти по-висока (в сравнение с диабетик без усложнения). Въпреки усилията на медиците, продължителността на живот при напреднали здравни увреждания е съкратена с 10 години. Пациентите с диабет много рядко са разпитвани от техните доктори какво се крие зад лошия контрол на болестта.