Много шум за нищо



01/06/2009
За пореден път здравните бюрократи изправиха на нокти хората с диабет в България, техните близки и роднини и най-вече родителите на децата с диабет. Проблемът с доставките на инсулин на датската фирма Ново Нордиск за десетки хиляди души беше решен само пет дни преди да се стигне до абсурдното му принудително заменяне с друг препарат, придружено с възможни рискове за здравни проблеми, болничен престой, десетки милиони левове съвършено ненужни разходи… Недомислена наредба, липса на координация между министерство, здравна каса и лекари принуди Ново Нордиск да откаже да предлага инсулините си като реимбурсирани. Това създаде паника. Здравното министерство направи патетичен опит да покаже твърдост. Но демонстрира липса на компетентност и недостиг на съобразителност. Оказа се, че здравните чиновници още не са се научили да правят разлика между ябълки и круши (аналогови и човешки инсулини). И не, че не им беше обяснено от поне 10 водещи експерти-ендокринолози. Просто те очакваха, че системата на изнудване, популяризирана от това правителство, може да проработи и в този случай. Любопитното е, че „укротяването на опърничавите” здравни бюрократи дойде от собствената им партия. Само луд партиен функционер може да се опита (и почти да успее) да настрои срещу управляващите социалисти над 50,000 диабетици и още поне четири пъти по толкова техни близки – всичките с право на глас през юли. Само бавно мислещ функционер с партийно назначение може да подцени ужаса с предизвикания от него бяс на родителите на над 3,000 деца, които се лекуват с тези инсулини. Очевидно се е наложило централата на „Позитано” да вразумява „здравните счетоводители” и да им обяснява, че забърканата инсулинова каша ще струва на социалистите места в следващия парламент. Толкова за уроците на БСП. Ясно е, че и здравната бюрокрация е понаучила вече нещо за диабета, за инсулините и може би за диабетната общност. Сега е важно същата тази диабетна общност да вникне в поуките от псевдо инсулиновата криза. И да осъ­знае многобройността си, силата си и в същото време зависимостта си от здравната партийна върхушка. Защото, противно на заглавията, които се появиха във вестниците, здравното министерство не разреши кризата с инсулина. Кризата бе разрешена по партийна повеля, поради предизборен страх. А хората с диабет, техните близки, родителите на децата със захарна болест са избиратели. При това – много голяма група избиратели и то с общи интереси и проблеми. Избори ще има и в бъдеще. Организираната диабетна общност може да промени резултатите във всеки един от тях – в своя полза.