Широко затворени очи за здравната корупция



01/03/2009
За това, че у нас има корупция в здравния сектор, знае всеки, защото се е сблъсквал с нея неведнъж. По-странното е, че като че ли е постигнат обществен консенсус да не се говори конкретно за нея. Още в първия доклад на Европейската комисия България беше обвинена, че търпи „ендемична корупция“ в сектора. Въпреки това досега не е направено почти нищо, за да се променят нещата. Няма ясни правила за работа, няма договори между касата и лекарите, няма реформи, често нормативните документи си противоречат и създават невероятен хаос. Достатъчно е само да припомним проблема с цените на лекарствата от началото на март, при който аптеките стигнаха дотам, че да не знаят как да работят. На този фон хвалбите на здравния министър и на премиера Сергей Станишев, че в здравеопазването за четири години са отпуснати над 12 милиарда лева, показват най-вече защо за много хора е важно да се запази статуквото, а не да се реформира системата. Корупция в здравеопазването има в много страни по света, но разликите в отношението към нея се виждат с просто око. Преди години италианските лекари се оплакаха публично, че фирмите за лекарства непрекъснато им подаряват хладилници и перални и те вече имат по няколко. В същото време никой не се сещал да им купи телевизор… Малко след това италианската полиция започна разследване на над 4400 доктори по обвинение, че са получавали пари, компютри и екзотични почивки, за да изписват продуктите на една или друга компания, и организаторите на схемата бяха изправени пред съда. У нас е обществена тайна, че лекарите взимат пари от пациентите, че търговете за лекарства и медицинска апаратура са опорочени, че се дават комисиони за спечелени обществени поръчки... И какво от това? Не са последвали нито административни, да не говорим за наказателни мерки. Болниците Не е случайно, че всеки нов министър бърза да смени директорите на най-големите лечебни заведения. Дори се твърди, че трите управляващи партии са си разпределили влиянието върху тях. От болниците изтичат пари чрез доставките на храна и лекарства, чрез поддържането на „мъртви души“ в персонала, чрез раздути разходи за строителство и апаратура. В световен мащаб лечебниците поемат от 30 до 50% от разходите в здравеопазването, у нас този дял достига 70%. Затова често се появяват и обвинения към шефовете им. Така например новият директор на „Пи+рогов“ доц. Димитър Раденовски публично заяви, че близо 80% от договорите на бившето ръководство са били неизгодни за болницата. С промяната им спешният център е спестил над 500 хил. лв. Известният сърдечен хирург проф. Александър Чирков пък беше обвинен, че докато е управлявал „Св. Екатерина“, е купувал ненужни лекарства и ги е държал на склад с години. Директорите се сменят обичайно с мотив за безстопанственост и лошо управление. Да сте чули някой от тях да е подведен под отговорност? Средства от болниците изтичат и чрез назначаването на „наши хора“ в бордовете на директорите. Вместо да оказват контрол, повечето от тях се появяват на три месеца, за да си получат заплатите, надвишаващи понякога в пъти тези на лекарите от същите здравни заведения. Имаше обещания за премахване и на тази практика, но и тя остана. Няма нищо по-хубаво от доброто старо лошо статукво... Доставките Корупционната схема при тях е проста - или администратори искат пари от компаниите, за да им възложат поръчки, или фирмите предлагат подкуп, за да получат договор. Най-често това се отнася за лекарствата. Почти няма страна, в която министерството да прави обществени поръчки за скъпи медикаменти или за апаратура. У нас централизираните доставки обаче се запазиха, въпреки че, когато стана министър, д-р Евгений Желев се зарече да прекрати тази практика и да ги прехвърли на здравната каса, където им е мястото. Всъщност нещата и в НЗОК изобщо не са прозрачни, както би трябвало. В продължение на 10 години се бавеше информационната система на институцията и така лекари и болници можеха да източват огромни средства чрез фиктивни прегледи и изследвания. От внедряването й сега се очаква да бъдат спестени около 10-15% от разходите, което означава, че най-малко толкова пари са прахосвани досега. Неформалните плащания за медицински услуги (рушветите), макар и цинично наричани малката корупция, също тровят с години пациентитe. Въпреки че са осигурени за здраве, хората бяха принудени да дават пари на ръка, за да ги лекуват добре. Това доплащане вече се узакони с наредба на здравното министерство и се даде възможност да избор на екип в болниците (така плащането за раждане в някои клиники достигна 2500 лв.). Затова заканите на бившия министър проф. Радослав Гайдарски, че ще наказва шефовете на лечебните заведения, звучаха доста смешно. Още повече че, ако при нереформираната система се премахне това перо за финансиране, техните задължения няма да са „само“ 200 милиона лева, а значително повече. С тези полулегални пари всъщност болниците компенсират, на гърба на пациентите, загубите от неправилно остойностените клинични пътеки. И в момента ситуацията предлага поредния парадокс - колкото повече работи едно лечебно заведение, толкова повече са дълговете му. Торбите с лъжите Колкото и сложна да е станала тази задача, крайно време е все пак борбата със здравната корупция да започне отнякъде, а не всички да я приемат като природно явление. Основното лекарство срещу нея е открито отдавна - засилване на прозрачността на всички нива в системата. Доказано е, че само от публикуването на харчовете на болниците за лекарства и други консумативи разходите спадат с 10-12%. За да се направи това, е нужна минимална политическа воля, но дори нея я няма. Още по-ефикасен лек са реформите и масовото включване на частния сектор, който едва ли ще допусне да го крадат и източват. Така че партиите да не отварят предизборно отново торбите с лъжи, а да покажат, че са за реформи, като ги започнат още сега.