Последни сме в Европа по качество на диабетни грижи!



01/12/2008
Нашата страна е последна от общо 29 европейски държави по качество на диабетни грижи, показа първото обективно сравняване (изчисляване на Euro Consumer Diabetes Index, Европейски индекс за качество на лечение на диабета 2008). Европейски първенец в тази област е Дания (837 точки). Ние, като аутсайдер, сме събрали 470 точки. Индексът се изчислява въз основа на 26 показатели, оценяващи качеството на здравните системи от гледна точка на пациентите и свободата им на избор, достъп до медицински процедури, профилактика на заболяванията, качество на медицинските процедури и крайни резултати, като максималната възможна оценка е 1000 точки. Дания е на първо място по права на пациентите и размер на услугите. Великобритания (заема втора позиция в класацията) има най-здрави традиции да квалифицира диабетни сестри (не случайно много от нашите медицински сестри отидоха на работа там) и да прилага мултидисциплинарен подход, поради което постига най-добри крайни резултати при най-разумно изразходване на средствата. Тази страна е показана като пример за подражание в това отношение. Франция (трета позиция) е лидер в областта на профилактиката, Холандия (четвърта позиция) - е първенец в областта на модерните технологии. България страда от сериозни проблеми, свързани със стила на живот (затлъстяване, употреба на алкохол и тютюнопушене), което означава, че повишаването на усилията за превенция трябва да се превърне във водещ приоритет, препоръчат авторите на изследването. Те подчертават, че в нашата страна няма Национален диабетен регистър, липсва информация за качеството на специализираните диабетни грижи в болниците и университетските клиники, пациентските организации не участват при взимането на решения как да се изразходват средствата за лечение на диабета, няма прозрачност... Необходими са повече специалисти за грижи за стъпалото (подиатри) с цел превенция на свързаните усложнения и ампутациите; повече тренирани диабетни сестри и диетолози, които да се занимават с обучението на пациентите за подобряване на метаболитния контрол; осигуряване на по-добър достъп до скрининг при общопрактикуващи лекари за ранно диагностициране на диабета; разработване и въвеждане на превантивни програми. За подобряване на крайните резултати, пациентите трябва да получават повече информация от здравните специалисти. Освен това, трябва редовно да се провеждат изследвания като измерване на гликиран хемоглобин (А1с) и липиден профил. За съжаление, някои от здравните специалисти са се превърнали в чиновници, които само изписват рецепти с медикаменти на опредени фирми или се грижат по-старателно за пациентите си, само ако получат неформално заплащане (с други „пари под масата“)... В България имаме голям брой пациенти с недиагностициран (40%) или с лошоконтролиран (75%) диабет в първичната здравна мрежа и ниско качество на болничните услуги, което води до „пинг-понг“ ефект – пациентите се разкарват от лекар на лекар в доболничната помощ и се прехвърлят от една болница в друга болница, без да бъдат задоволени техните здравни нужди. Имаме висока смъртност от свързани с диабета сърдечносъдови заболявания, висока честота на бъбречна недостатъчност, висока честота на ампутации (ръст с 50% всяка година), висок дял на пациенти с ниво на хемоглобин А1с над 7% (дано да има пациенти с ниво на този показател под 7%), висок дял на хоспитализации и повторни хоспитализации... Лош контрол на диабета означава ниво на хемоглобин А1с над 9%.