Недофинансирано ли е здравеопазването или парите се използват неефективно



01/12/2008
От началото на задължителното здравно осигуряване, непрекъснато се говори за недофинансиране на здравеопазната система. Свикнахме дотолкова с това твърдение, че го приехме като даденост, без обаче да сме чули и видели някакви калкулации, икономически анализи, прогнози или да са представени официални медико-статистически и финансови данни за здравните резултати от функционирането на българското здравеопазване. В публичното пространство се тиражира за кой ли път една идея без грам доказателство, а всички ние, задължително здравно осигурени лица, клатим единодушно глава и се съгласяваме, че, видиш ли, българите сме пак накрая на класациите. В света и в държавите на ЕС не съществува термин „недофинансиране“ на здравеопазването. В различните здравеопазни системи са въведени механизми за финансиране от много източници, които покриват разходите за здраве и се допълват, без да се дублират, като се отчита ефективността на вложените средства. Съвременните системи функционират с акцент върху два основни принципа: дали пациентите са удовлетворени от предлаганата здравна помощ и дава ли тя нещо повече на хората като качество на живот. В интерес на истината няма народ, който да е доволен от собствената си здравеопазна система… У нас обаче всичко е объркано. От една страна, се говори за недофинансиране, а в същото време се откриват много частни лечебни заведения за болнична помощ или съществуващи болници отварят нови отделения. Тълкуване на този феномен досега никой не е направил. Независимо от размера на вложените средства в здравеопазването никога не бива да се забравя, че дори тези пари да са недостатъчни, те трябва да се използват ефективно. От друга страна, държавата не бива да отхвърля от себе си отговорността за определени медицински дейности. В интерес на ефективността и в търсене на справедливостта биха могли да се обсъдят няколко позиции, които са христоматиен пример за неглижиране на начина, по който се изразходват нашите пари от здравните вноски. В настоящия момент здравната каса не плаща определени консумативи и инструментариум и за тях трябва да си плащат пациентите. Това означава, че реално е въведено доплащане за болничната дейност, което е факт от 2005 г. насам. Интересно е обаче защо частните здравни фондове нямат осигурителни пакети за допълнителните плащания в лечебните заведения, а само дублират дейностите, които се покриват от касата? Съществува решение, което би могло да доведе веднага до огромен здравен и икономически ефект. То включва покриване от доброволните фондове на разходите, които не се плащат от системата на задължителното здравно осигуряване - като избор на лекуващ лекар или екип, на някои консумативи и лекарства, както и директен достъп до специалист без направление от личния лекар. Другият проблем е, че в различните лечебни заведения разходите за една и съща диагноза са различни, а плащането е еднакво и не е съобразено с тежестта на заболяването. Това демотивира болниците да приемат пациенти с висока степен на тежест. Ето защо е необходимо да се въведе диференцирано заплащане на основание на тежестта на заболяването и наличието или отсъствието на придружаващи болести. Основното обаче е, че в настоящия момент лечебните заведения не са мотивирани да разходват ефективно ресурса за здраве. Ето защо е необходимо да се дефинира нормативно нов статут - те да се превърнат в икономически субекти, които се регистрират не по Търговския закон, а по нов регламент, посочен в Закона за лечебните заведения, и да имат право на печалба, която задължително да се използва за развитие на болницата. Само тогава ще има реална мотивация за ефективност. Най-точният пример за неефективно изразходване на средствата е дублирането на дейности и плащания. Така например, според Закона за здравословни и безопасни условия на труд всички лица, които работят или учат, трябва задължително да минат на профилактичен преглед. За тях обаче плащат веднъж службите по трудова медицина, с които работодателите са длъжни да сключат договор, и втори път здравната каса. Решението е НЗОК да отговаря само за профилактични прегледи на децата, пенсионерите и безработните, а финансирането на прегледите на работещите, както и досега, да става от работодателите. Освен това защо всички здравно осигурени граждани трябва да плащат за човек, който умишлено уврежда здравето си? Защо след пиянска свада или пътно-транспортно произшествие извършителят на увредата не заплаща разходите по лечението на потърпевшия? Крайно време е да се разбере, че хората, които си плащат здравните вноски, не са длъжни да плащат за чуждите „забавления“ или безотговорност. Крайно време е законодателят да регламентира това, защото всъщност държавата е снела своята отговорност по лечението на умишлено увредени лица и ги е прехвърлила на всички нас. В случай че извършителят на увреждането не е в състояние да плати, нека да полага обществено полезен труд, чрез който ще компенсира разходите. До този момент обаче не сме видели подобни хора да работят заради извършване на увреди на други лица. Здравно осигурените граждани и потенциални пациенти трябва най-после да решим два основни въпроса - колко пари да отделяме за здраве и дори когато тези средства са недостатъчни, как да търсим ефективност при изразходването им. Първата стъпка може да бъде осъществена веднага по изложените предложения. Още повече че за това не е необходим допълнителен ресурс, а здравно-политически решения за разумно и целесъобразно използване на финансовите средства. Глинка Комитов Страшимир Генев експерти по обществено здраве