Икономика на диабета: човешки и социални ефекти



01/12/2008

Разпределението на разходите в седем европейски държави показва, че хоспитализациите и усложненията поглъщат 55% от всичките средства, давани за лечение на диабет тип 2, извънболничната помощ – 18%, антидиабетните лекарства – 7% и останалите медикаменти (за контрол на артериалното налягане, на липидните нарущения и др.) – 20%.

Това са директни разходи за лечение и контрол на диабета и неговите усложнения, от които най-голям дял поглъщат хоспитализациите и хроничните усложнения (миокарден инфаркт, мозъчен инсулт, ампутации и бъбречна недостатъчност).

Разходите за един диабетик с краен стадий на бъбречна недостатъчност са три до четири пъти по-високи в сравнение с друг подобен пациент, който няма това усложнение.

Очевидно е, че ако се намалят разходите за лечение на усложненията, като все по-голяма част от тях бъдат предотвратени, това може да доведе до огромно спестяване на средства.

Диабетът е свързан обаче не само с директни (медицински) разходи, а и с индиректни такива, които са причина за огромни годишни загуби от икономически ръст.

Захарният диабет е икономически товар за цялото общество, не само за хората, които живеят с него и техните близки.

През 2007 година човечеството е инвестирало $232 милиарда за лечение и профилактика на диабета и неговите усложнения. Към 2025 година, дори според най-консервативните прогнози, тези разходи ще надхвърлят $300 милиарда.

80% от средствата се инвестират в икономически развитите страни. Например, в САЩ живеят 8% от диабетиците на планетата, но тази държава дава за тяхното лечение толкова, колкото целият останал свят заедно. Една четвърт от средставата се влагат в Европа.

Ножицата между разходите за диабетни грижи, правени в развитите държави и останалата част на света, ще се разтваря още повече в бъдеще.

В развиващите се държави много хора са принудени да доплащат за различни медицински услуги и процедури от собствения си джоб (в някои случаи до 25% от целия си доход), тъй като: липсва адекватна здравна инфраструктура; здравните бюджети са ниски; вносните медикаменти се облагат с мита и такси за увеличаване на държавните вземания, което води до увеличаване на техните цени.

Друг важен проблем е, че квалифицираните лекари и медицински сестри са лошо платени, поради което отиват на работа в други държави за по-големи доходи. Това води до влошаване на качеството на здравните грижи (неблагоприятни крайни резултати).

При лош контрол, захарният диабет:

– скъсява живота с една година за всеки % гликиран хемоглобин А1с над нормата (например 8% вместо 7%)

– намалява производителността на труда или причинява трайна инвалидност, което води до загуби на БВП (брутен вътрешен продукт), както и до загуби на инвестиции за професионална квалификация

– води до икономически стрес и влошено качестно на живот за членовете на семейството (намаляване на доходите при увеличаване на разходите)

Диабетът е причина за 6% от общата смъртност на планетата или точно толкова, колкото от СПИН и малария, взети заедно. 25 милиона години живот се губят в света всяка година поради преждевременна смърт, свързана с диабета, показват данните на Световната здравна организация (СЗО).

По-доброто лечение на диабета може да спести средства навсякъде по света. Подобна мярка ще доведе до удължане на годините живот без скъпоструващи и фатални усложнения на заболяването и до подобряване на качеството на живот (на пациента и на неговото семейство).

Лекарствата за контрол на кръвната глюкоза (захар), кръвното налягане и лошия холестерол заедно могат да намалят риска за съдови усложнения наполовина. Спирането на тютюнопушенето, спазването на диета и редовната физическа активност също са много важни мерки.

Най-добрата профилактика на диабет тип 2 е загубата на тегло и редовното движение.

Източник:

The economic of diabetes: Human and social effects. International Diabetes Federation http://www.idf.org