Здравната стратегия е приета, но бездействието с власт продължава



01/10/2008

Правителството прие отлаганата вече четири години Национална здравна стратегия за периода 2008-2013 година и плана за действие към нея. Предстои документите да бъдат внесени за обсъждане и одобрение от парламента.

Според здравния министър Евгений Желев, стратегията дава добра база за действие и възможност за реализиране на политиките за преструктуриране на сектора, приватизация и въвеждане на електронното здравеопазване. Той обаче не уточни как точно ще се осъществят спорните промени в сектора, свързани с демонополизацията на касата.

В документа, приет от кабинета, е записано, че ще се въведе конкурентно начало в системата на финансиране на здравеопазването, като се запази задължителното здравно осигуряване и в него се включат частните здравни фондове на принципа на солидарността.

Никъде не се говори за здравно застраховане – нещо, на което държат от НДСВ и ДПС и което се отхвърля от левицата. Така на практика документът не отразява афиширания от коалиционните партньори консенсус по въпроса за промяна на модела на здравното осигуряване.

Именно липсата на разбирателство между управляващите партии как да се извърши демонополизацията на НЗОК беше причината здравната стратегия да не бъде приемана досега. Министър Желев обаче изрази увереността си, че до края на годината законите, необходими за отпадане на монопола на касата, ще бъдат приети и от 2010 г. институцията ще се конкурира свободно на пазара с фондовете.

На практика, в последния вариант на стратегията също няма нищо конкретно. Така например, в нея е записано поетапно увеличаване на публичните средства за здравеопазване като процент от БВП и на здравната вноска, но не е посочено през коя година с колко ще е повишението. Срещу повечето залегнали в нея и в плана за действие мерки липсват финансови разчети.

Стратегията предвижда преструктуриране на болничната помощ, разработване на единна методика за остойностяване на медицинските услуги и на стандарти за лечение. Записано е също, че до 2009 г. трябва да са готови електронните здравни досиета на българите, а до 2013 г. – да бъдат внедрени електронни здравни карти.

В областта на извънболничната медицинска помощ стратегията предвижда изготвяне на цялостен анализ на ефективността от въвеждане на системата от 2000 г. досега. Заложено е разширяване достъпа на пациентите до специализирана извънболнична помощ.

Сред основните предизвикателства са посочени подобряване на координацията между извънболнична помощ и болниците, както и стимулиране на създаването на групови практики от джипитата, за да се осигури 24-часово обслужване на пациентите. В момента 90 на сто от семейните лекари у нас работят самостоятелно. Определена е също горна граница от 1500 пациенти за листата на личните лекари и минимално време от 20 минути за извършване на преглед.

В болничната помощ остават лимитите и предварително определените бюджети, които ще се изготвят в зависимост от капацитета и възможностите на всяко отделно лечебно заведение. Самият министър определи този регламент като остарял, но не каза защо се въвежда.

Предвижда се Националната здравна карта да има задължителен характер. За подобряване на болничния мениджмънт в стратегията са заложени мениджърски договори за управление, свързани с резултатите от дейността на лечебните заведения. Предвижда се осигуреност с легла за долекуване и хосписи, но финансови средства за самото преструктуриране на болниците също не са заложени.

Министърът на здравеопазването д-р Евгений Желев коментира след заседанието на Министерски съвет, че новоприетата здравна стратегия е добре структурирана, и заяви, че настоява за здравеопазване през 2009 г. да бъдат отпуснати 5% от БВП, но решение за това трябва да вземе парламентът.

Опасно за здравето бездействие с власт

Гореща есен очаква здравният сектор. Липсата на реформи и достатъчно пари провокира недоволството на лекари и пациенти и те заплашиха, че ще започнат ефективни протести.

За да оправдаят бездействието си, от левицата (която държи ресора здравеопазване) все по-често започнаха да говорят, че моделът е сбъркан още през 2000 г. Според експертите обаче проблемите се коренят в лошите управленски решения. Освен това ако нещата не вървят, а управляващите продължават да не вършат нищо, значи не си изпълняват служебните задължения.

Реформата в здравеопазването предвиждаше постепенно повишаване на здравната вноска и на процента от БВП за здраве, приватизация и преструктуриране на болниците, конкуренция между лечебните заведения и съревнование между здравната каса и частните играчи за парите на осигурените граждани.

Почти нищо от заложеното в модела не се случи. Затова пък същите задачи са записани в Националната здравна стратегия на правителството за 2008-2013 г., която все още не е приета. Не е приета и Националната здравна карта, която трябваше да каже от какви лечебни заведения има нужда страната.

Проблемите започнаха през 2002 г., когато правителството на НДСВ наложи мораториум върху раздържавяването. Така се запази огромният брой болници – над 300. Освен това депутатите задължиха здравната каса да сключва договор с всяко новопоявило се лечебно заведение и по този начин убиха със закон конкуренцията. Така започна финансирането на структурите (болниците), а не на пациентите.

За 2008 г. се предвиждат само 4.2% от БВП за здравеопазване въпреки приказките за вливането на сериозни допълнителни средства. За сравнение, през 2003 г. се отделяха 4.9%.

България продължава да е държавата, която заделя най-малък дял от БВП за здравеопазване – два пъти по-малко от европейския, а това показва какво е отношението на управляващите към човешкия живот и здраве. Докато в ЕС здравната вноска се движи между 8 и 12%, у нас тя все още е 6%. Всичко това обрече системата на хронично недофинансиране, което пък от своя страна породи сериозна корупция.

Здравната каса, която трябваше да е публична институция, постепенно беше одържавена и се превърна във филиал на министерството. Затова все по-често с парите на осигурените се разпореждат политиците.

Постепенно участието на Българския лекарски съюз в договарянето на правилата за работа на медицинските специалисти се обезсмисли и вече втора година не е подписан рамков договор, като от НЗОК се разпореждат сами с над 2 милиарда лева. Касата сама определя цените на медицинските услуги и слага лимити на приема в лечебните заведения.

Вместо конкуренция се налага административно преразпределение на средствата в полза на малките болници за сметка на големите, които всъщност лекуват пациентите, но при по-високи разходи. За да не фалират, лечебните заведения измислиха таксата за избор на екип от лекари.

Така всичко се прехвърли на гърба на осигурения пациент, който трябва да плаща допълнително 800 или 1000 лв. за операция и раждане, въпреки че не дължи здравни вноски. Нещо, което не съществува никъде по света. В голяма част от страните в ЕС има доплащане, но то е в рамките на 10-20%. При нас се оказва, че то е над 200%.

Стана ясно, че здравната каса не само че не може да опази парите ни, но от нея изтичат и личните ни данни. Оправданието, че в НЗОК заплатите са ниски и затова служител е продал здравните ни досиета, някак си не носи успокоение.

Моделът на управление и финансиране на здравната система беше сменен преди осем години, но за този дълъг период в министерството не успяха да подготвят медицинските стандарти за лечение на различните заболявания. Вече дори има прецедент – онкоболната Весела Василева осъди здравното ведомство за 100 000, като освен недостига на лекарства съдът взе предвид и претенциите й за липса на медицински стандарти.

Всичко това показва, че в продължение на години здравните чиновници не са свършили нищо съществено.

Бездействието обаче облагодетелства мнозина. То е полезно за тези, които получават средно по 1000 лв. месечно от бордовете на закъсалите финансово болници. В интерес е и за хората, които чрез лаборатории и медицински центрове са взимали пари за медицинска дейност, от която няма доказан ефект.

Неотдавна зам.-министърът на здравеопазването Матей Матеев (бел.ред. – беше принуден да) подаде оставка, след като прокуратурата, ДАНС и Икономическа полиция започнаха проверка на трансплантациите в болница“Св. Иван Рилски”.

Оказа се, че членове на семейството му (бел.ред – дете и майка) притежават дял от медицински център и лаборатория, взимали от 2000 до 3900 лв. от неизлечимо болни пациенти, за да им бъдат трансплантирани стволови клетки (бел.ред. – неутвърден от медицинската наука и практика метод където и да е било по света, поради което представлява незаконов медицински експеримент и спекулация със страданието на болните с тежки и трайни неврологични увреждания).

Бездействието е от полза и за тези, които взимат комисиони от търговете за лекарства. В резултат на това цените на медикаментите по каса често надвишават драстично тези от свободния пазар.

Липсата на реформи и хаосът в здравеопазването обаче явно не са били от полза за близо 7000 души, които са починали през 2007 г., въпреки че при други условия или в друга държава щяха да бъдат излекувани и да живеят. Данните са от изследване на консултантската фирма“Саниджест”, направено по поръчка на здравната каса и финансирано от Световната банка.

Огромният брой жертви на системата се обяснява с това, че много хора са разкарвани по болниците, без някой да ги лекува, или защото са чакали с часове линейки. Като се умножи числото по осем години, броят на тези хора надхвърля 50 000 – един малък град, който е изчезнал, защото някой не е искал да си свърши работата.

Неизпълнението на служебните задължения, известно още като бездействие с власт, се наказва от 1 до 10 години затвор в зависимост от негативните последици, до които е довело. За осем години несвършена работа би трябвало наказанието да е осем пъти по-голямо…