Устройството за непрекъснато измерване на глюкозата подобрява гликемичния контрол при хора с диабет тип 1 над 24 години



01/10/2008
Системата за непрекъснато измерване (мониториране) на глюкозата в тъканната течност, подобрява гликемичния контрол при пациенти с диабет тип 1 на възраст 25 години и нагоре, показаха резултатите от проучване, докладвани на тазгодишната среща на Европейската асоциация за изследване на диабета (EASD’2008), провела се през септември в Рим, Италия. Тази система се състои от сензор, който се имплантира под кожата, трансмитер на данните и рисивър (приемател), както и от аларма, която предупреждава при измерени високи или ниски стойности. Постоянното носене на устройството за период най-малко от шест дни в седмицата води до намаляване на нивото на гликирания хемоглобин с 0.5 до 0.7% за 26 седмици, без подобрението на гликемичния контрол да е свързано с увеличаване на честотата на тежките хипогликемии (ниска кръвна глюкоза). При двете групи от по-млади пациенти (8-14 години и 15-24 години), участвали в проучването, използването на системата не е довело до значимо подобрение на гликемичния контрол. Причините за това разминаване на резултатите са неизвестни, но едно от обясненията е, че юношите и младежите не носят устройството толкова постоянно (над 85% от времето), колкото по-възрастните хора. Вероятно данните от това проучване ще окажат влияние върху решението за реимбурсиране на системата от страна на здравноосигурителните каси в САЩ. Глюкозният сензор е от полза при диабетички в напреднала бременност Диабетички, които през последния триместър на бременността си използват система за непрекъснато мониториране на глюкозата, постигат по-добър контрол на хипергликемията, което води до намален риск за макросомия на плода (голямо бебе). Раждането на голямо бебе (с наднормено за възрастта тегло) по естествен път увеличава опасността за травми (мозъчен кръвоизлив, изкълчване на раменната става) или е невъзможно без цезарово сечение. Новородените с макросомия имат по-често дихателни проблеми (респираторен дистрес синдром) или развиват жълтеница. Освен това, подобни бебета за изложени на повишен риск за метаболитни нарушения по-късно през живота си (инсулинова резистентност, затлъстяване и диабет тип 2). С други думи, плодове, развиващи се в хипергликемична вътреутробна среда, са потенциални бъдещи диабетици. В проведеното във Великобритания проучване са участвали 71 бременни жени с диабет, при които е бил имплантиран глюкозен сензор. Те са били наблюдавани от диабетолог и акушерогинеколог и с тяхна помощ са променяли лечението си във основа на измерените стойности. От 32 до 36 гестационни седмици (последен триместър), в тази група е било поддържано ниво на гликиран хемоглобин 5.8% спрямо 6.4% при диабетички, които по време на напреднала бременност са получавали сходни специализирани грижи, но без да е било използвано устройство за непрекъснато мониториране на глюкозата. Едри бебета (средно със около 300 грама по-тежки) са родили 35% от жените, използвали глюкозен сензор, спрямо 60% от останалите. Това означава, че по-стриктният контрол на хипергликемията на майката през последния триместър на бременността с помощта на глюкозен сензор може да намали риска за макросомия на нейния плод с 36%.