Предпоследни сме в Европа по грижи за сърцето



01/10/2008

Нашата страна заема предпоследно място на Стария континент по качество на кардиологични грижи, показаха данните от сравнителен доклад, изнесен на тазгодишния конгрес на Европейското дружество на кардиолозите (www.healthpowerhouse.com/files/euro-heart-index-2008.pdf).

Крайната оценка е направена въз основа на сборен показател (Евро кардио индекс), който включва 28 показатели, отразяващи качеството на здравните системи, групирани в пет насоки: достъп до информация, права на пациентите и свобода на избор (125 точки); достъпност на здравните грижи (125 точки); превенция на заболяванията (250 точки); качество на процедурите (150 точки); краен изход (350 точки). Максималният брой точки е 1000.

Данните показват, че в челната четворка по качество на кардиологичната помощ от общо 28 държави са – Люксембург (836 точки), Франция (834), Норвегия (830) и Швейцария (825 точки), а с най-лоши показатели са Литва (473), България (468) и Румъния (441).

Лидерът Люксембург е с най-големи здравни разходи на глава от населението в Европа и с най-качествени специализирани кардиологични грижи. Франция е първенец в областта на превенцията на сърдечносъдовите заболявания – тази държава насочва усилията си към запазване на здравето, а не към лечение на болестта.

Австрия е пета в класацията (769 точки), Словения е осма (721 точки) от 28 страни… Уви, поне по отношение на грижите за сърцето, България не е Швейцария на Балканите… От държавите с малка територия, нашата е единствената с ниско качество на кардиологична помощ.

Полша, въпреки че има среден индекс за Европа (четвърто място отдолу нагоре с 504 точки), осигурява добри грижи за случаите с остър миокарден инфаркт, което води до спасяване на човешки живот (по този показател е сравнима с Германия и Швеция).

Високите здравни разходи на глава от населението, ниската честота на затлъстяване и редовната физическа активност са основни фактори за добро сърдечно здраве.

От друга страна, неадекватната терапия, недостатъчното приложение на някои профилактични или спасителни за сърцето медикаменти и неспазването на приетите стандарти за лечение са свързани с повишена честота на сърдечносъдови заболявания и смъртност, са изводите на авторите.