Кои пациенти с диабет са подходящи за инсулинова помпа?



01/10/2008
Националният институт за здраве и клинични стандарти на Великобритания (NICE) издаде нови указания за прилагането на терапия с инсулинова помпа. Според тях, инсулиновата помпа е възможно решение при възрастни и деца над 12 години с диабет тип 1 ако: - опитите да се понижи гликираният хемоглобин (HbА1с) до прицелните нива с многократни инсулинови инжекции водят до „инвалидизираща” хипогликемия или - нивото на HbА1с остава високо (8.5% и повече) въпреки терапията с многократни инсулинови инжекции (включително приложението на дългодействащи инсулинови аналози) и старанието от страна на пациента и лекуващия лекар да подобрят гликемичния контрол Инсулиновата помпа може да бъде възможно лечение при деца с диабет тип 1 на възраст под 12 години, ако терапията с многократни инжекции е непрактична или неподходяща. При подрастващи с диабет тип 1 на възраст от 12 до 18 години, използвали преди това помпа, трябва да се опита да се премине на многократни инсулинови инжекции. „Инвалидизираща” хипогликемия означава чести хипогликемични епизоди без алармиращи признаци, поради което пациентът е постоянно разтревожен, че няма да улови настъпването на следващия епизод. Подобно безспокойство има негативно отражение върху неговото качество на живот. Терапията с инсулинова помпа трябва да се започва от добре подготвен в тази област диабетен екип. Този екип трябва да включва лекар, който е обучен за прилага терапия с инсулинова помпа, диабетна сестра и диетичен инструктор. Пациентът трябва да бъде напътстван от този екип по отношение на диетата, начина на живот и физическата активност. Лечението с инсулинова помпа при възрастни хора и деца с диабет тип 1 трябва да продължава само при условие, че се постигне трайно подобрение на контрола, което означава понижаване на нивата на А1с до желаните индивидуални стойности и намаляване на честотата на хипогликемичните епизоди. Лечението с инсулинова помпа не се препоръчва при хора с диабет тип 2. *Клиничните стандарти на NICE се разработват от експерти на Националната здравна система на Великобритания. В създаването на тези стандарти участват специалисти в конкретната област на медицината, както и пациенти със съответното заболяване