Един долар за профилактика спестява на здравната система близо шест



01/10/2008
Обучението на пациентите с висок риск за диабет тип 2 за здравословно хранене, редовна физическа активност, преустановяване на тютюнопушенето, контрол на останалите рискови фактори за развитие на захарна болест и други хронични заболявания, свързани с нездравословния начин на живот, може да спести огромни разходи на здравната система. В САЩ са изчислили, че подобно обучение струва 10 долара на пациент на година, а може да намали годишните медицински разходи с над $16 милиарда в рамките на пет години. Това означава, че на една парична единица, изразходвана за профилактика, възвращяемостта на инвестицията е 5.6 единици. Икономическият анализ е показал, че ефективните програми за превенция на хроничните заболявания могат да струват (според американския модел) под 10 долара на пациент, но могат да намалят честотата на диабет тип 2 и артериална хипертония с 5% за две години, сърдечносъдовите заболявания, инсулта и бъбречните увреждания с 5% за пет години и някои форми на рак (на дебелото черво, гърдата и простатата), ставната артроза (в следствие на затлъстяването) и белодробните нарушения (обструктивна сънна апнея и намалена дихателна функция) с 2.5% за 10-20 години. Здравноосигурителните компании трябва да платят за провеждането на програми за превенция на хроничните заболявания, е другият финансов извод. Защо? Защото те най-много печелят от намаляването на разходите за медицински грижи. В САЩ, размерът на прогнозираното спестяване е $16.9 милиарда на година. Американските икономисти смятат, че е важно да се инвестира в профилактични здравни програми поради тяхната финансова ефективност, а българските правят сметка как да „спестят” от подобни програми. Хората в западните общества, в следствие на затлъстяването, застаряването и заседналия начин на живот, са изложени на риск за сърдечносъдови заболявания, рак или диабет и поради това здравните системи трябва да насочат усилията си за намаляване на управляемите рискови фактори. Хората, които са предпазени от развитието на хронични заболявания, не само че живеят по-дълго, но живеят и по-качествено. Освен това, те имат по-малка нужда от лекарства и медицински услуги, които струват много пари. Огромната печалба са осигурените допълнителни години качествен живот при всеки човек, който е бил предпазен от хронично заболяване. Това са печалби за цялото общество в крайна сметка, което означава добре свършена работа от страна на здравната система. Лошо свършена работа е, когато се „икономисва” от профилактика и извънболнични грижи (прегледи, изследвания и лекарства, които поради това се доплащат от пациентите), а парите на здравноосигурените се харчат безконтролно за болнично лечение и скъпи медицински процедури (ампутации, трансплантации, съдови реваскуларизации и др.). А работа съвсем без сметка е, когато се харчат пари за хоспитализации, за да се запълват излишни болнични легла и да се оправдаят раздути щатове в болничния сектор.