Борбата с диабета опира до гражданско общество



01/10/2008

Докторът по педагогика Адриан Стоев е председател на Форум“Диабет” (forum.diabet@abv.bg) – София и зам. председател на Българска Асоциация“Диабет”. Възпитаник е на Висшия институт по физкултура и сега преподава физическо възпитание в 21-о СОУ в София. Адриан Стоев сподели пред Клуб Д последните проблеми, които решава асоциацията, за да помогне на болните от диабет.

– Г-н Стоев, кои са проблемите на болните от диабет, с които се сблъсквате в последно време и на които трябва да реагира асоциацията?

– Голям проблем са недостатъчните тест ленти за самоконтрол на кръвната глюкоза при хората на интензивно инсулиново лечение над 18 години.

Десетки писма сме внесли в Здравноосигурителната каса – според вида на инсулиново лечение да се отпускат и тест лентите.

Провели сме много срещи с директорите на Здравноосигурителната каса и с всички чиновници, които се занимават с диабета.

Само 150 безплатни ленти на година са недостатъчни, при условие, че човек на базално-болусна терапия трябва да проверява кръвната си глюкоза поне три-четири пъти на ден. Но, непрекъснато ни се обяснява, че… няма пари.

Ако няма средства за самоконтрол, лечението на диабета не може да бъде достатъчно ефективно, дори и да се прилагат най-скъпите инсулини. Толкова ли е трудно да се разбере това?

Аз вече 10 години се занимавам с тези проблеми. Говори се за профилактика. Да, но липсват достатъчно направления, които личните лекари да дават за изследвания през годината. Да не говорим, че са нужни направления за офталмолог, за невролог…

– Сега се говори за излишъци в държавния бюджет. Поискахте ли да бъдат пренасочени към превенция на диабета?

– Не са нужни чак толкова много пари, за да се реши проблемът. Но това е въпрос на държавна политика. А при липса на гражданско общество, държавата прави каквото поиска.

– Затова ли и вашето сдружение Форум „Диабет” го възприемат като противник, а не като съюзник? Защо ви се разминават интересите?

– Бюрокрацията в България е ужасяваща. Незаинтересоваността е чудовищна. Всеки гледа днес да вземе колкото се може повече, да се награби хубаво, пък утре какво ще стане, да стане…

Чиновниците искат да си запазят колкото се може по-дълго властта и да не влизат в конфронтация с шефовете. А винаги когато става въпрос за пари, възниква конфронтация. Това пък е големият проблем в родината.

Управляващата класа иска всичко да прибере бързо и сега. Ако има нормално гражданско общество, ще има контрол върху начина, по който се упражнява властта и се разпределят благините. Обаче засега никоя от институциите не реагира адекватно. Разчитат на това ден да мине, друг да дойде.

– След като толкова години сте председател на Форум диабет и зам. председател на асоциацията, значи не сте се отчаял. Има светлинка в тунела.

– Все повече започвам да се отчайвам. Много мои колеги се отказаха да се занимават. Видяха, че това е блъскане на главата в стената. Вдигнаха ръце и повечето от членовете на управителния съвет. Много малко останахме тия, които продължаваме да се мъчим нещо да направим, нещо да променим. И това е в столицата. Още по-отчайващо е положението в страната. Хората нямат вяра в системата. На хиляда опита един успява. Нещо мъничко се придвижва. Което е нищо.

– За съжаление обаче страдат хората, които хем са болни, хем са бедни. Богатите имат ли проблеми с лечението си?

– Имаш ли пари, нямаш проблеми със самоконтрола, нито с лечението. Не е никакъв проблем да си купиш ленти или грижи. Всичко опира до средства. Лошото е, че в България богатите са 5% от населението.

– И те са здрави?

– А, не, не са. Има много хора в парламента болни от диабет. Но те нямат проблеми с тест лентите, защото на тях им ги дават едва ли не безплатно. Да не говорим, че имат достатъчно пари, за да си ги купуват.

– Не сте ли правили опити да си създадете лоби в парламента?

– Засега са неуспешни. В началото на годината бяхме на едно съвещание в комисията по жалби и петиции по повод на тест лентите. Едно момиче на 19 години се притесняваше, че от 1100 стават на 150 годишно.

На един от депутатите току що му бяха открили диабет и той каза, че ако не били от УБО да го закарат веднага в болница, щял да умре. Други диабетици също се обадиха. Но по принцип не искат да се афишират. Освен това те са си уредени. Защо да се грижат за другите?

– Защо толкова се притесняват хората да си признаят, че са диабетици?

– Аз съм болен от 35 години и в началото, като ученик, после като студент, не смеех да кажа на никого и за нищо на света. Първо, за да не те възприемат като различен. Аз завърших Спортна академия и наистина беше проблем фактът, че съм болен от диабет. Трябваше да извадя купища документи, за да ме приемат. И може би съм първият диабетик, завършил Спортна академия в България. И то с хиляди условности.

– Поощрявате ли децата, които спортуват?

– Да. Докато бях в Спортната академия, благодарение на движението преодолявах всичко, хапвах и сладко. Имам чувството, че спортът ме задържа. Аз се насочих към такова висше образование защото имах диабет. Иначе щях да продължа в областта на компютърната техника. Отидох да се движа повече и съм постъпил абсолютно правилно. Бях в 7-и клас, когато се разболях. Отключи се след прекаран грип.

– За щастие, днешните деца, които се разболяват от диабет, имат шанса да се възползват от модерните технологии. Какво мислите за инсулиновите помпи?

– Наистина много добро нещо. В детската диабетна клиника видях едно детенце на много богати родители, което ползва такава помпа. Някъде около 800 лв. на месец са му само консумативите.

Освен помпата, има и имплантиран сензор за постоянно измерване на нивото на глюкозата. Той отчита стойностите и комуникира с помпата по безжичен път с помощта на трансмитер на информацията.

Помпата от своя страна може да се нагласи да алармира със звуков сигнал или с вибрация, ако стойностите на глюкозата са ниски (примерно под 4 ммол/л) или пък високи. Това са новите модели „умна помпа”, които заедно със системите за непрекъснато измерване на глюкозата, са прототип на „изкуствения панкреас”.

При високи стойности на глюкозата, пациентът веднага може да нагласи помпата да подаде още инсулин. Обратно, при ниски стойности – да намали количеството. Това е изключително добра възможност за контрол!

– Вие сте учител в държавно софийско училище. Как се отнасят вашите колеги към ученици с диабет?

– Имаме няколко деца с диабет. Аз специално внимавам да ги предпазя от хипогликемиите.

– Какво стои на дневен ред в асоциацията?

– Да създадем малко по-добра организация на дружествата в страната. Диабетиците да не стоят пасивни и да чакат някой да им свърши работата. Нищо не пада от небето. Трябва да се борят за своите права. Трябва да събудим хората.

Иска ми се да изградим истинско гражданско общество. Все от някъде трябва да започнем. Това е най-важното нещо. Ако успеем да постигнем това, другите неща ще стават много по-бързо и много по-лесно.

Наталия ВЕЛИЧКОВА