1 от 3 българи не знае, че е бил в болница…



01/10/2008
Предлагаме ви със съкращения заключенията за финансовите проблеми на българското здравеопазване на международната консултантска компания Sanigest, публикувани на уеб страницата на НЗОК (www.nhif.bg) В България общите разходи за болнична помощ в реална стойност са нараснали с 390% за периода 2000-2007 година. В същото време, брутният вътрешен продукт (БВП) се увеличава само с 47%, което показва, че растящ дял от него е изразходван за болнична помощ. Под 7% от населението казва, че са били хоспитализирани през последните 12 месеца, докато хоспитализирани според болничните отчети са близо 20%. България отчита по-висок дял в сравнение със средния за Европейския съюз (ЕС). Болниците са стимулирани да прехвърлят пациенти от отделение в отделение, за да регистрират нов случай в различна клинична пътека (КП). От друга страна, лесното заобикаляне чрез звената за спешна помощ и официалната потребителска такса мотивират пациентите да прескачат първичната здравна мрежа. Има доказателства, че увеличеният брой на случаите по КП не е свързан с реална потребност на населението, а по-скоро е индуцирано търсене от страна на доставчика на услугите – болниците създават растящо търсене в специфични области с цел да максимализират прихода и печалбите си. Например, делът на случаите с пневмония на 10 000 население, постъпили на болнично лечение, е 10 пъти по-голям от средното за страните от организацията за икономическо сътрудничество (това е най-скъпоструващата КП в България – 25% от цената на всички КП). Данните за остър миокарден инфаркт са подобни – пет пъти по-високи в България от средната стойност за страните от организацията за икономическо сътрудничество. Болниците създават търсене за по-скъпите случаи, което причинява нарастване на средния разход. 20-те клинични пътеки с най-голям обем на дейност съставляват 60% от всичките разходи за болнична помощ в България. През последните седем години хоспитализациите у нас са нараснали с 26%, което не е породено от влошено здравно състояние на населението. Това показва, че болниците са мотивирани да индуцират търсене чрез повторно хоспитализиране или ненужно хоспитализиране на пациенти. Те имат мотив за грешно кодиране на тежестта на случая – по този начин получават пари за по-скъпите клинични пътеки. В същото време, 33% от смъртните случаи в нашите болници са предотвратими, което показва ниско качество на болничната услуга. През 2007 година у нас е имало 7000 починали, които са могли да бъдат спасени. Над 40% от ЕГН на хоспитализираните пациенти се повтарят поне един път през 2007 година, в сравнение с 29% през предишните две години. Парадоксално е, че 93% от пациентите са изписвани здрави или с подобрение след всяка хоспитализация, но 26% са приети отново в болница през 2007 година в рамките на 30 след изписването им (спрямо 5-9% примерно във Великобритания). Това показва или ненужно хоспитализиране, или много ниско качество на услугата в първата болница, която е била обаче заплатена от НЗОК (поради изпълнени на хартия критерии – пациентът е изписан „с подобрение”). Втората болница, в която постъпва същият пациент, също получава парите си от НЗОК, тъй като той отново е изписан „с подобрение”. Най-мното отчетени повторни хоспитализации има в Русе, Ямбол, София-град, Сливен, Пловдив, Пазарджик, Варна и Бургас. Насочванията на пациенти от болница в болница нарастват, което показва, че голяма част от болниците препращат случаи към други болници без да решават проблемите им. В България 21.7% от хоспитализираните пациенти постъпват на лечение в специализирани и университетски болници спрямо само 1.75% във Великобритания. Това показва, че у нас голям дял от пациентите са лекувани в по-специализирани нива на медицинска помощ без това да е необходимо. Възрастни пациенти с хронични заболявания в България се лекуват в болници за остри случаи вместо в дневни центрове или чрез социални програми по домовете. Всички тези случаи увеличават допълнително разходите за болнична помощ. В нашата страна исканията за болнична рехабилитация на 100 000 души над 65 години са с 38% повече отколкото са в САЩ, въпреки че САЩ дава най-висок процент от брутния си вътрешен продукт за здравеопазване от която и да е било друга държава. Изводи: Делът на хоспитализациите в България расте много по-бързо в сравнение с останалите страни в ЕС. Разходите за болнична помощ са високи (допълнително напомпани от ненужни или повторни хоспитализации, или от грешно кодиране на тежестта на случаите, за да бъдат квалифицирани за по-скъпи клинични пътеки) при ниска ефективност на болничните услуги. Липсват стимули за общопрактикуващите лекари и специалистите в извънболничната помощ да поддържат пациентите здрави и да избягнат ненужна хоспитализация. Има доказателства, че болниците не предлагат услуги, за да задоволят нуждите на населението, а за да увеличат прихода и печалбата си – изключително високи нива на хоспитализации в ключови области (най-сложните и скъпи КП), висок дял на повторни хоспитализации, големи междурегионални различия, висок дял на непланирани хоспитализации. Незадоволяване на нуждите на пациентите в извънболничната помощ и ниско качество на услугите в малките болници, което води до „пинг-понг” ефект. Регулаторната база, включително механизмите за заплащане, създават стимул за ненужни насочвания в системата.