Светът на диабета: история, настояще и бъдеще


vd 01/08/2008

Захарната болест е известна на човечеството от поне 3000 години. През I век от н.е. гръцкият лечител Аретеус описва „мистериозно заболяване“, което нарича „diabetes“ – от гръцката дума за сифон. „…Течностите не остават в тялото, а по-скоро използват тялото като канал, през който изтичат. Животът след това не продължава дълго. Характерно е, че голяма част от плътта се разтваря и се изхвърля навън с урината“…

През ХVII век английският лекар Томас Уилис установява, че урината при хората със захарна болест е сладка като мед – това дава и пълното име на заболяването – „diabetes mellitus“ (захарен диабет).

До началото на ХХ век изследването на урината за захар (глюкоза) е бил единственият начин за самоконтрол на заболяването. За целта, сладките хора са се превръщали в химици, които са награвяли епруветки с урина, а домовете им – в лаборатории. Оцветяването в синьо е показвало липса на захар, а в оранжево – наличие на захар в пробата с урина.

Пак по това време диабетолозите започват да предписват много нискокалорийни диети (под 450 калории на ден) на своите пациенти при напълно изключване на въглехидратите. Подобно гладуване е удължавало живота за известно време, но е било много мъчително за спазване.

През 1921 канадците Фредерик Бантинг (млад хирург) и неговият асистент Чарлз Бест (студент по медицина) успяват да спасят живота на куче, развило диабет след оперативно отстраняване на панкреаса, инжектирайки го с екстракт от кучешки панкреас.

С помощта на лекарите Колип и Маклеод, Бантинг и Бест за първи път прилагат по-пречистен инсулинов екстракт на Леонард Томпсън, като по този начин спасяват живота на момчето с диабет тип 1. След 24 часа опасно високата стойност на кръвната глюкоза на Леонард спада до почти нормални нива.

През 1935 година Роджър Хинсуорт описва двата типа диабет: „инсулин чувствителен“ (тип 1) и „инсулин нечувствителен“ (тип 2). Това откритие отваря нови възможности за тяхното лечение.

В края на 30-те години, вече са налице свински и говежди инсулини. През 1938 година се появява NPH (неутрален протамин Хагедорн) инсулин. През 1952 в употреба навлиза Lente инсулин, който съдържа високи нива на цинк с цел удължаване на действието на антидиабетния хормон.

През 1950-те години са разработени сулфонилурейните препарати за лечение на диабет тип 2. Те стимулират панкреаса да произвежда повече инсулин, което води до намаляване на нивата на кръвната глюкоза при хората с диабет тип 2.

Медикаментът за лечение на диабет тип 2 metformin е описан за първи път в научната литература през 1957 година. Той дебютира първо на френския фармацевтичен пазар през 1979 година, а в САЩ – едва през 1995.

За разлика от сулфонилурейните препарати, които стимулират освобождаването на инсулин от панкреаса, метформин не повишава производството на инсулин. Той намалява продукцията на глюкоза от черния дроб и усилва чувствителността на мускулните клетки към действието на инсулина.

През 60-те години са разработени тестовете за глюкоза в урина.

През 1961 година фирма Becton-Dickinson въвежда първата ендократна спринцовка за инжектиране на инсулин.

Първият портативен глюкомер е създаден през 1969 година от фима Ames Diagnostics. Апаратчето е доста тежко и грубо на вид в сравнение със съвременните глюкомери, като е струвало $650. Оттогава, новите технологии доведоха глюкомерите до джобни размери.

Самоизмерването на кръвната глюкоза с глюкомер дава информация в реално време какво е нивото в момента на провеждането на теста. Информацията позволява на пациента да адаптира дозата на инсулина, така че да регулира нивото на кръвната глюкоза. Този метод, навлязъл в употреба през 80-те години на миналия век, доказа своята полза както от клинична, така и от икономическа гледна точка.

В края на 70-те години е създадена инсулинова помпа, която да наподобява нормалното освобождаване на инсулин от панкреаса в кръвта. Помпата е доставяла постоянна доза инсулин с помощта на канюла (пластмасова тръбичка), която е била вкарвана под кожата с помощта на игла.

Тестът за измерване на хемоглобин A1c е от 1979 година, като от 1983 година се превръща в стандарт за обективна оценка на степента на диабетен контрол в 10-годишното проучване Diabetes Control and Complications Trial (DCCT).

След приключването на това проучване през 1993 година, измерването на А1с се превръща в метод за оценка на степента на гликемичен контрол. На хората с диабет (без бременните жени) се препоръчва да поддържат нива на А1с<7%, за да избегнат усложненията на очите, бъбреците и нервите.

Постигането на ниво на А1с около 7% доказа, че намалява риска за микроваскуларни (на малките съдове) и невропатни (на нервната система) усложнения на диабета, а вероятно и за макроваскуларни усложнения (на големите съдове).

Първият бързодействащ инсулинов аналог lispro (Humalog) се появява през август 1996. Негов производител е фирма Eli Lilly. За разлика от стандартните човешки бързодействащи инсулини, лизпро може да се инжектира 15 минути или дори по-малко преди хранене за разлика от стандартните човешки бързодействащи инсулини, които трябва да се поставят поне половин час преди започване на храненето.

Първото устройство за постоянно мониториране (наблюдение) на кръвната глюкоза е одобрено през 1999 година. Негов производител е фирма Medtronic MiniMed. Този метод (поради автоматичното събиране на данните) дава повече информация отколкото моментното измерване на кръвната глюкоза с глюкомер.

Системите за постоянно мониториране се състоят от сензор, който се поставя подкожно, трансмитер на данните и приемател (рисивър). Данните могат да се изписват върху монитор (екран) или да се прехвърлят в компютър. Освен събиране и обработване на ретроспективни данни за продължителен период от време и изображения на тенденциите под формата на графики, тези системи имат и вградена аларма, която предупреждава при хипо- или хипергликемия с помощта на звук и вибрации.

Такива системи, регистрирани в САЩ или в Европа, са: Continuous Glucose Monitoring System Gold (CGMS Gold) (Medtronic Diabetes); GlucoWatch G2 Biographer („GlucoWatch“) (Cygnus); Guardian Telemetered Glucose Monitoring System („Guardian“) (Medtronic Diabetes); Guardian RT (Medtronic Diabetes); GlucoDay-S (Menarini Diagnostics); STS Short Term Sensor (Dexcom) и FreeStyle Navigator (Abbott Diabetes Care).

В момента се работи усилено по проекта „изкуствен панкреас“, който ще свързва система за постоянно наблюдение (мониториране) на кръвната глюкоза със система за постоянна подкожна доставка на инсулин (инсулинова помпа), като доставката на инсулин ще се контролира автоматично в зависимост от отчетените стойности на кръвната глюкоза. Неговата поява се очаква в близките няколко години, като в света на диабета това вероятно ще е проектът на ХХI век…