Обучението е част от лечението на диабета



01/08/2008

Д-р Вера Карамфилова работи в Клиниката по ендокринология в Университетска болница „Александровска“ в София. Практиката й е в областта на диабета, метаболитния синдром и затлъстяването, както и обучението на пациенти със захарна болест.

– Д-р Карамфилова, кое е най-обезпокоителното в България по отношение на диабета?

– Захарният диабет е едно от най-разпространените заболявания в световен мащаб и честотата на диагностицираните случаи непрекъснато нараства.

По последни статистически данни в света има 246 милиона диабетици, като заболяването е разпространено както във високоразвитите страни, така и в по-бедните.

В България няма актуално епидемиологично проучване, но се приема, че честотата на заболяването е около 3-4% от населението, което означава, че у нас има поне 250 000 души с диабет. Светът е изправен пред епидемия от диабет тип 2. Той условно засяга възрастта над 35-40 години, но все по-често се среща и при младите, а също и в детската възраст. Това е свързано преди всичко с нездравословния начин на хранене, затлъстяването, липсата на физическа активност.

– Къде слагате тук ролята на стреса, който е силен фактор за отключване на много болести?

– Стресът, разбира се, има значение, но все пак, водеща роля се отдава на затлъстяването и другите фактори, за които стана дума.

– Имате ли статистика повече жени ли са засегнати от диабета или мъже?

– Диабетът е по-чест сред мъжете, но тази разлика не е много голяма. Все пак това е преобладаващо мъжка болест, което се свързва с редица фактори, характерни за мъжкия пол.

– А лесно ли се открива диабетът? На профилактични прегледи ли става това, случайно или покрай други оплаквания?

– У нас, трябва да го призная, диабетът се открива твърде късно и много често когато вече са настъпили усложненията на болестта.

Това означава, че проблемът съществува от пет до 10 години преди да бъде установен.

Ние, българите нямаме нагласата и желанието да провеждаме периодични профилактични прегледи и изследвания. Като цяло здравната култура на хората трябва да се промени, но за съжаление, това е бавен и труден процес.

– Лекарите лекуват вече настъпилата болест, а профилактиката къде е?

– Да, в повечето случаи е точно така. Още древните китайски лекари са казали, че добрият доктор е този, който не позволява на пациента да се разболее, но това, дори и в днешно време, се оказва по-трудната задача.

– Имат ли българите с диабет достъп до съвременни средства за лечение на заболяването?

– При нас терапията на пациентите с диабет не се различава от това, което се провежда в останалите европейски страни.

Препоръките и консенсусните програми за лечение на международните организации, имащи отношение към диабета, се прилагат и у нас. Съществува богат избор на антидиабетни медикаменти, които са достъпни за нашите пациенти и с добро качество. Голяма част от тях се реимбурсират от Здравната каса до 100%.

На пазара се появиха много генерични лекарства с добро качество и на конкурентни цени, което дава възможност на болните за системно лечение. От друга страна, диабетът, като социално значимо заболяване, е обект на непрекъснати научни изследвания и търсене на нови медикаменти.

– Диабетът се превръща в социален проблем. Защо?

– Основен проблем при пациентите с диабет са развиващите се късни усложнения на болестта, които могат да доведат до сериозни последици – слепота, хронична бъбречна недостатъчност и хемодиализа, ампутация на крайници, миокарден инфаркт.

Тези усложнения водят до тежки последствия за пациента, за неговото семейство и за обществото като цяло. Това е свързано и с големи финансови разходи.

Здравното обслужване на хората с диабет е 2.5 пъти по-скъпо от това на връстниците им без диабет и заема трето място по разходи след раковите и сърдечносъдовите заболявания.

Ето защо, профилактиката има огромно значение и усилията, в това число и здравната политика, трябва да бъдат насочени именно към предотвратяване и ранно откриване на заболяването.

Добрият контрол на диабета също е от голямо значение за избягване или поне за отлагане на тези тежки усложнения. За съжаление, това е свързано с много средства.

– Имат ли нужда пациентите и от психологическа помощ?

– Работата с пациенти с диабет изисква не само назначаване на лечение, но в голяма степен и умения на психолог. Много често в моята практика се налага това, преди още да започна лечение, особено на млади хора с новооткрит диабет тип 1, които изживяват огромен стрес само от поставянето на диагнозата.

Тук трябва да спомена и за необходимостта от обучението на тези пациенти, което е важна част от тяхното лечение. За да може един диабетик да контролира заболяването си и да се предпази от усложнения, той трябва да бъде много добре обучен.

Необходимо е организиране на специализирани курсове, на които пациентите се научават как да измерват кръвната си глюкоза, на какъв интервал и как да поставят инсулина, какви храни да използват, как да се предпазват от усложнения.

Всичко това е рутинна практика в повечето страни. За съжаление, у нас това не се прави. Обучението не се стимулира и не е приоритет.

– Опасен ли е диабетът?

– Да. Миокардният инфаркт е три пъти по-чест сред диабетиците, в сравнение с останалите хора и затова диабетът се разглежда като независим сърдечносъдов рисков фактор.

Аз съм лекар и помагам с всичко, на което съм научена и с което мога, но всеки болен трябва да има достатъчно желание за лечение и за продължаване напред.

Смятам, че нашите пациенти имат нужда от повече подкрепа и разбиране.

Наталия ВЕЛИЧКОВА