Болната тема за заплащаните от НЗОК тест-ленти над 18 години



01/08/2008
Българска асоциация „Диабет“ и софийският Форум „Диабет“ настояват НЗОК да поеме реимбурсирането на 1100 тест-ленти на година за самоконтрол на кръвната глюкоза с глюкомер при пациентите с диабет на базално-болусна инсулинова терапия и след навършването на 18 години (до момента това количество се заплаща от касата за деца до 18 години и за бременни жени). След 18 години диабетноболните на базално-болусна терапия (многократни инсулинови инжекции дневно) имат право на 150 безплатни тестленти на година (подобно на всички останали, които имат медицински показания за отпускането на глюкомер), независимо че провеждането на подобно лечение налага поне трикратно самоизмерване на кръвната глюкоза дневно, допълнителни проверки при съмнение за хипогликемия (включително през нощта) или при остро заболяване, съпроводено от хипергликемия и поява на кетонови тела в урината. Кои са потърпевши? Младите хора над 18 години често са студенти или започват работа, на тях им предстои да се утвърдят професионално, да създадат семейство и да планират раждането на деца. Жените с диабет, които смятат да стават майки, трябва да постигнат оптимален гликемичен контрол още преди и по време на зачатието (това означава бременността да бъде планирана). Тази група, на която предстои майчинство, обичайно е над 18 години и няма право през този най-важен период от живота на всеки човек на повече от 150 тест-ленти на година. Има хора с диабет на инсулиново лечение, които правят чести и тежки хипогликемии поради намален усет за улавяне на хипогликемията. При тях е важно също да контролират по-редовно нивата на кръвната си глюкоза, за да избягват опасните спадове, включително и през нощта, които водят до остър глад на мозъка за глюкоза и до загуба на съзнание. Поддържането на малко по-високи стойности на кръвната глюкоза при тези случаи е начин да се възстанови усетът за улавяне на хипогликемиите. Необходимият по-чест самоконтрол при тези случаи не може да се осъществи с гарантраните от НЗОК 150 тест-ленти на година. Хората с чести тежки хипогликемии се трудоустрояват (пенсионират се преждевременно по болест), тъй като нямат друга алтернатива, или се приемат по спешност на болнично лечение. Парадоксите - Как хората с незадоволителен гликемичен контрол или с лабилно протичане на диабета могат да понижат нивата на гликирания си хемоглобин до препоръчваните прицелни граници, без да са налице двете най-важни обективни условия - достатъчно тест-ленти за по-често самоизмерване на кръвната глюкоза и обучение как да използват отчетените резултати, за да постигнат желаното подобрение? - Как пациентът с диабет би могъл да спазва стриктен диетичен режим и да контролира теглото си (да не напълнява допълнително) като няма достъп до квалифициран диетолог? Реалността НЗОК изразходва парите на данъкоплатците основно за болнична помощ. Делът на хоспитализациите в България расте много по-бързо в сравнение с останалите страни в Европейския съюз. Липсват стимули за общопрактикуващите лекари и за специалистите в извънболничната помощ да поддържат пациентите си здрави и да избягват ненужна хоспитализация. У нас има много висок дял на повторни хоспитализации и на непланирани такива поради лошо качество на услугите, липса на контрол, неефективност на системата за пренасочване/препращане, ниска ефективност на първичната здравна помощ, ниска ефективност на специализираната помощ, лечение на пациенти с неостри заболявания в лечебни заведения за остри състояния... Това са данни от анализа на финансовите проблеми на българското здравеопазване на международната консултантска компания Sanigest, публикуван на уеб страницата на НЗОК (www.nhif.com). Ето един примерен сценарий: пациентите с декомпенсиран захарен диабет над 18 години се приемат в болници по клинична пътека (КП) 104, като три дни престой и лечение на един болен поглъщат от здравните ни осигуровки 441 лв. След това, болният се изписва „с подобрения“ от първата болница (А), но се приема във втора болница (Б) в рамките на 30 дни, също подписала договор с НЗОК, и отново три дни ни струват 441 лв... Изписва се и от втората болница „с подобрения“. НЗОК заплаща услугите по тази КП и на двете болници. Над 40% от ЕГН на хоспитализираните пациенти в България се повтарят поне още веднъж през 2007, в сравнение с 29% през предишните две години – още един факт, който показва, че здравната ни система не е наред, а не че българите боледуват повече. Има финансови стимули за приемане на повече пациенти в болница, а не за профилактика и лечение на болестите в амбулаторни условия. НЗОК не плаща пари за опазване на здравето (избягване на болестите и техните усложнения), а за скъпи болнични клинични пътеки с голям обем на дейности поради сложността на случаите. Д-р Диляна ЯНКОВА