Стефка Берова за живота с диабета



01/06/2008

Една от най-атрактивните български актриси и певици Стефка Берова от години живее като редовно взима медикаменти. Захарната болест е станала част от живота й, свикнала е с нея и я носи като кръст. Има диабет тип 2 и без лекарства не може да се справи с него.

Непрекъснато лекарите и близките й повтарят, че не бива да се яде много, че не бива да се прекалява с калориите и сладкото, че диабетът ще се влоши, че ще вдигне кръвното…

„Хайде, моля ти се! Животът е толкова кратък – от всичко ли трябва да се откажа,“ бунтува се тя.

С ограничаване на мазнините и алкохола, с повече движение и с малко лекарска помощ се балансират нещата. Диабет тип 2 е характерен за по-пълните хора и трябва да се внимава, да не се яде много, да не се прекалява със сладкото. Най й е мъчно, че е трябвало да се откаже от любимите си баклавички.

„Няма човек след 50 години, който да не се оплаче от някакви здравословни проблеми,“ трезво разсъждава певицата. Тя още помни ужаса, когато я влачи трамвай №1 по „Витошка“. Все пак оживява. Случката е отпреди 15 години, но още я втриса от спомена. Днес при смяна на времето не може да спи от болки в дясното коляно.

Това не й пречи да бъде вечно усмихната и позитивна. Чаровната половинка от първия български дует, създаден през 1972 г. заедно с Йордан Марчинков, е изпяла стотици песни на поне още толкова концерти у нас и в чужбина.

Стефка обича да припомня винаги, че е от рода на Колчо Слепеца, неин прадядо, овековечен завинаги от Иван Вазов в „Под игото“. Прадядото на Берова не е бил сляп, а само с голям диоптър и е ходел с пенсне, разяснява тя.

Силното късогледство е характерно за нейния род, който е прочут не само с дядото Колчо, но е дал на България братята Христо и Евлоги Георгиеви и Христо Ботев. Всички са били първи братовчеди – деца на три сестри.

„Гордея се с възрожденския си род,“ казва днес жената с невероятен глас и признава, че сигурно потеклото й я прави по-добра и човечна. През пролетта тя направи мегаконцерт „45 години Стефка Берова на сцена“ в НДК, с който се раздели с почитателите си.

Пя и се шегува, разсмива публиката, но и я просълзява. Какво по-добро за един артист, излязъл на най-голямата българска сцена, пред зала, която просто се пукаше по шевовете от хора, дошли да я чуят и поздравят.

Нейни колеги изпълниха партиите на Данчо, който е болен и не успя да участва. Стефка Берова изпя заедно с чаровната си дъщеря Косара няколко нови дуетни песни и руско-цигански романси.

Певицата и досега се радва на голямата любов на почитателите си. Спират я по улиците, по трамваите, в магазините. И тя им е благодарна, защото така е съхранила нещата, които прави.

Никога не крие, че е имала много трудности в живота си и ако не е била тази прекрасна българска публика, досега да е забравена. Вече е ред да направи мъничка крачка встрани и да даде възможност на младите.

Много точно и с детайли тя разказва как е спряла цигарите. „Когато бях на 27 години, пушех доста. Пък и работата, пътуванията, паузите предразполагат да пушиш.

Тръгнахме на турне през зимата и се разболях. Пеехме в едни неотоплени зали, но облечени в копринени рокли. Развих пневмония, но аз и не подозирах за това. Нямах температура, само ми беше много лошо. Едва дишах.

Бяхме в град Добрич и по едно време отварям прозореца в хотелската стая, запалвам си цигара, но пак не ми стига дъхът. Ходя, ходя напред-назад – място не мога да си намеря. Не мога да разбера разболявам ли се или си внушавам.

Извикахме „Бърза помощ“. Дойде докторът и като видя угарките в пепелника, така ми се накара, че пуша, а положението е сериозно. Пневмония. Даде ми лекарства, спряхме турнето, изратиха ме в София. Изкарах 20 дни на легло, но трябваше да се върна, за да продължа турнето. Не можах да се доизлекувам. Оказа се фатално бързане“.

Много време е изтекло оттогава, но Стефка не си е позволила да запали дори и една цигара. От отвращение ли, от страх ли… Още си спомня, че цели три месеца от дробовете й излизали черни храчки. И си е останало едно гнезденце в белите дробове за цял живот, което лесно се възпалява.

В залата, в която сега пеят с Косара вече шест години македонски и стари български песни, публиката е прекрасна, но там се пуши и Стефка макар че не пуши, реално поглъща дима. Вредно за здравето, но неспасяемо положение за професията и издръжката им.

„Много ми даде пеенето, но и доста ми взе. Най-вече част от здравето ми – на артистите животът е изпълнен с нерви и стрес. Не е вярно, че артистите не се притесняват, а са непукисти на сцената. Много тежко беше веднага след 1990 година, когато нито един български певец нямаше работа. И това продължи 4-5 години. Тогава развих диабета – пет години да нямаш никакво участие и концерт!“

И добре че има някакви спестявания, защото иначе просто е нямало да излезе от черната дупка. С Косара са в истински тандем, десетокласничката денем ходи на училище, а нощем пее по баровете. И така целия 10 и 11 клас!

Стефка Берова изрича укорни думи за приятелите, които не й подават ръка. Но в този момент енергията на българска жена й помага да намери пролука – избира четири песни на Косара, прави им аранжимент и записи с пари назаем и отива в бар „София“.

„Тя има моя глас, моята дарба да пее и има това, което Бог дава на певците, когато са на сцената – присъствието. Ти може да си много красив и талантлив, но, ако го нямаш, като излезеш на сцената – изчезваш.

Това на мен не може да ми се случи – независимо от килограмите ми и от не най-прелестния ми външен вид. Затова моята дъщеря не я давам за никого. Това е едно момиче, което си жертва живота. А пък мен ме хвана през това време диабетът“.

Това е майката. Търси изход и същевременно цял живот ще изпитва вина. Но в тези трудни времена, за да излезеш от положението, освен кураж, трябва и желязно здраве. В тази борба, за съжаление певицата, актрисата Стефка Берова се разболява.

И за още по-огромно съжаление, и сега при напрегнатата схема на работа тя признава, че не може да спазва режима на живеещ с диабета. Иска й се да се наспива, а си ляга в 4-5 часа сутринта и става в 11-12 часа на обяд. Затова и определя ритъма си на живот като „объркан“.

Като болен човек знае точно какво представлява здравната система у нас, особено за хронично болните. Определя я от лоша – по-лоша.

Личните лекари също не са на ниво, защото колко са лични, щом не познават пациента, неговото семейство, социалния му статус? А пък за здравния да не коментираме. Предписват медикаменти и то все от определени фирми.

Стефка Берова получава порцията си „лек“ от песните, от работата си, от чудесната си дъщеря Косара. А от последния си засега концерт е разбрала, че старите приятели крепят духа с топлина и искрена обич, въпреки катаклизмите в живота.

Наталия ВЕЛИЧКОВА