Има ли лек за диабетната невропатия и свързаната с нея болка?



01/06/2008

Един от четири човека с диабет развива усложнение на нервите на долните крайници, наречено периферна дистална симетрична полиневропатия. Това е най-честото, специфично усложнение на захарната болест, особено при хората с дългогодишна продължителност на нарушението в обмяната, водещо до хипергликемия и оксидативен стрес.

Лошият гликемичен контрол лежи в основата на диабетната невропатия

Диабетната невропатия често се придружава от изтръпване на краката, мравучкане, чувство като убождане от иглички.

Някои хора изпитват стрелкаща, пробождаща, изгаряща болка, особено нощем в покой, която нарушава съня им. Те дори не могат да търпят допира със завивките си. Тази болезнена форма на невропатията засяга сериозно качеството на живот и обикновено е причина пациентите да търсят лекарска помощ за облекчаване на болката.

Типично за хората с периферна диабетна невропатия е, че могат да изпитват силно болезнено чувство дори при лек допир на чаршафа до краката си (парестезия), а в същото време да ходят с чужд предмет (случайно попаднало камъче, стърчащо пиронче, подгънат хастар) в обувката си и да не усетят нищо.

Причина за това е, загубата на усет за допир, болка, топло и студено. Хората с диабет, които имат нарушена чувствителност на стъпалото поради невропатия, са изложени на повишена опасност за разраняване (улцерация), особено в местата на повишен натиск или триене (тесни или деформирани обувки, подгънат хастар на обувките).

Тези хора не трябва да ходят с боси крака по горещ асфалт или пясък, да използват грейки с гореща вода или да топлят стъпалата си директно на печка или радиатор, защото това може да доведе до сериозни изгарявания.

Загубата на сетивност може да се докаже като се проведе вибрационен тест с камертон, сензорен неврологичен тест с найлонов монофиламент (на снимката вляво) и температурен тест.

Това е много важно, за да бъдат открити навреме хората с диабетно стъпало и да бъдат взети предпазни мерки за избягване на улцерациите и свързания с тях риск за ампутации.

Данните у нас показват, че:

– един от 10 души със захарна болест има диабетно стъпало и близо 2% са преживяли поне една дължаща се на това ампутация

– хората с диабет тип 2 имат 21 пъти по-висок риск за нетравматични ампутации в сравнение с останалата популация в страната!

– през 2007 година у нас са извършени 4257 хирургични намеси при хора с диабетно стъпало, без операциите за възстановяване на съдове, което по данни на НЗОК е струвало два милиона лева

От всички усложнения на диабета, невропатията засяга най-много органи и системи.

Описаните по-горе оплаквания и признаци са характерни за сетивната (сензорната) форма.

Среща се също така и моторна форма, но най-честа е смесената (сензомоторна) невропатия.

При моторната и смесената форми се появява мускулна слабост, крампи (схващане) на мускулатурата на подбедрицата, нарушения в походката и равновесието (координацията).

Посочените оплаквания се дължат на увреждане на периферните нерви и трябва да се разграничат от появата на болка при ходене, налагаща спиране за почивка, която се дължи на исхемия на мускулите на краката поради частично стесняване (стеноза) на просвета на периферните съдове, които доставят в тези мускули кислород и хранителни вещества.

Това усложнение се дължи на периферна съдова болест в следствие на атеросклероза на артериите на долните крайници. То не е специфично за диабета, но засяга по-често сладките хора, подобно на атеросклерозата на артериите на сърцето и мозъка, която води до миокарден инфаркт или исхемичен инсулт.

Периферното съдово разстройство може да бъде потвърдено с тест при ходене и ултразвуково изследване.

При тежка стеноза или запущване на артерията, за да се избегне исхемичната гангрена и наложителната след това ампутация, единственото решение е да се извърши оперативно възстановяване на съда чрез байпас (осигуряване на приток на кръв от друг съд).

Хората с диабет имат често увреждане и на автономната нервна система, което води до нарушено овлажняване на кожата поради засягане на функцията на потните жлези. Кожата става суха, нееластична и напукана (липсва й механична издръжливост). Започва да страда нейната защитна бариерна функция и поради това е по-лесно за бактериите и гъбичките да проникнат и да предизвикат инфекция.

Намалената потна секреция може да се докаже лесно и бързо с помощта на индикаторния пластир Невропад (Neuropad). Цената на теста не се реимбурсира от НЗОК, въпреки възможностите му за ранно откриване на диабетната невропатия и съответно на пациентите с висок риск за ампутации.

НЗОК заплаща клинична пътека за болнично лечение на диабетна полиневропатия (КП 8) – 5 дни/303 лв.

Други прояви на автономната невропатия са нарушения в сърдечния ритъм (сърцебиене), рязко спадане на кръвното налягане при изправяне на тялото (ортостатична хипотония), еректилна дисфункция (невъзможност за осъществяване на успешен полов акт поради ускорено изпразване на кръвта от пениса), тиха миокардна исхемия (липса на типичната стенодардна болка при лошо кръвоснабдяване на сърцето), смущения в моториката на гастроинтестиналния тракт (запек и диария), нарушения в изпразването на пикочния мехур, обилно изпотяване на лицето по време на хранене.

Доказването на нарушена потна секреция с индикаторната залепваща се лентичка невропад трябва да е сигнал за търсенето и на други прояви на автономна невропатия.

Постигането и поддържането на добър гликемичен контрол е изпитана мярка за профилактика на диабетната невропатия, която отлага нейната поява и забавя прогресирането й.

Този факт важи за хора и с двата типа диабет – той бе доказан от 10-годишното американско проучване DCCT при пациенти с диабет тип 1 и 20-годишното британско проучване UKPDS при пациенти с диабет тип 2.

Намаляването на хемоглобин А1с с 1% води до понижаване на риска за развитие на усложнения на нервите, очите и бъбреците с 40%.

Правилните грижи за краката могат да намалят честотата на ампутациите с 45 до 85%.

До момента единственото средство, което е с установена ефективност за подобряване на периферната диабетна невропатия е алфа-липоевата киселина (тиоктова киселина). Тя се прилага успешно с тази цел в редица страни, включително и в нашата.

Освен че е физиологичен антиоксидант, алфа-липоевата киселина повишава усвояването на глюкозата в периферните нерви, като подобрява тяхното функциониране.

Алфа-липоевата киселина осигурява двойна антиоксидантна защита поради това, че е водно- и мастноразтворима. Водноразтворимостта й позволява да действа във вътрешността на нервите клетки, а мастноразтворимостта – на ниво на техните мембрани. Това двойно действие на субстанцията се свързва с по-добра защита от свободните кислородни радикали.

Освен това, алфа-липоевата киселина усилва действието на други естествени антиоксиданти в организма като глутатион. Повишените нива на глутатион в клетките забавят процесите на биологично стареене.

За лечение на хроничната болезнена диабетна невропатия са одобрени два медикамента за постигане на обезболяващ и успокоителен ефект (макар че имат напълно различен механизъм на действие).

И двата медикамента са регистрирани в нашата страна и могат да бъдат предписани от лекуващия лекар при случаите с невропатна болка, която нарушава съня и качеството на живот.

Освен тези два медикамента, няма други обезболяващи лекарства, които са разрешени да се прилагат при болезнена форма на диабетна невропатия.