Еврокомисията да се заеме и с лечението



01/06/2008

Водопад от думи за здравната реформа се изля през последните няколко месеца. Единственият резултат от тях е, че най-накрая и правителството призна – в системата нещата куцат и трябва да има промени.

Така след труден компромис между коалиционните партньори на бял свят се появи нов модел за здравно осигуряване. Само че и той беше подложен на сериозни критики както от нашите анализатори, така и от експерти на Световната банка.

Какво всъщност ни казаха специалистите?

Основното е, че повишаването на здравната вноска от 6 на 8% няма да даде никакъв ефект, ако не се преструктурира системата. Защото в момента здравната каса излива парите в над 400 лечебни заведения и на практика финансирането служи за издръжка на болниците и за заплати на лекарите, а не за лечението на пациентите.

Казаха ни, че страната ни е на първо място в Европа по броя на болници, но сме последни по качеството на медицинските услуги. Затова у нас са починали над 7000 души за година, които, ако са се лекували в друга държава, сега щяха да са живи и здрави. Което, умножено по седем години без реформи, прави 49 000 души.

В България хоспитализацията расте главоломно, както никъде по света. Всеки пети е лежал в болница, но невинаги когато това е било необходимо. А клиничните пътеки са недофинансирани и болниците непрекъснато трупат дългове, което пък кара лекарите да приемат всеки пациент, който може да им донесе повече пари от здравната каса.

В същото време вече има индикации, че се подбират болните и точно възрастните хора, които най-често се нуждаят от сериозни медицински грижи, не ги получават. Болниците ги избягват, защото лечението им е много скъпо.

„Навсякъде по света кривата за предоставените медицински услуги нараства с възрастта на пациентите, но у нас пикът е някъде между 40 и 50 години, след което услугите за възрастните рязко спадат“, съобщи на форум за здравната реформа директорът на НЗОК д-р Румяна Тодорова.

След което отново беше подчертано, че е необходимо част от лечебниците да се превърнат в болници за долекуване – нещо, което се повтаря от три години, но не се прави. Според изчисленията на развитите страни едно легло за активно лечение струва над 1000 долара, а за долекуване – 250 долара (бел.ред. – на ден). Ние обаче пилеем парите в скъпите болници, вместо да открием хосписи.

Промените пак се отлагат

С една дума, експертите на Световната банка ни казаха, че са необходими спешни реформи – преструктуриране на системата, приватизация на лечебни заведения, конкуренция между здравната каса и частните здравни фондове.

Само че преструктурирането на болниците ще се забави доста. За да може да се направи, е необходимо преди това Националната здравна карта да определи в кои райони от какви лечебни заведения има нужда страната.

На чиновниците в здравното министерство обаче не им стигнаха седем години, за да я изготвят. Документът ще бъде приет чак в края на тази година, така че промени могат да се очакват едва през 2009. Ако изобщо ги има.

По същите причини ще се забави и приватизацията на болниците. На всички е ясно, че продажбата на губещи лечебници дава възможност да се влеят свежи пари в здравеопазването и да се повиши контролът за харченето им.

Нито един кмет обаче няма да предложи общинско здравно заведение за раздържавяване, преди да види прословутата здравна карта. Да не говорим, че и законът за приватизация все още не е приет, а след това към него ще трябва да се пишат наредби.

Освен това дългоочакваното отпадане на мораториума за раздържавяване на здравните заведения на практика няма да промени съществено ситуацията, защото предлаганите изменения предвиждат медицинските центрове и болници да си останат лечебни заведения завинаги, дори и след приватизацията, без право да променят дейността си.

Открити търгове за лекарствата

Според Джеймс Серкон, експерт на Световната банка, освен в нереформираните лечебници част от парите у нас изтичат и при купуването на лекарства от болниците. Според него трябва да се въведе открит търг за избор на дистрибутори на медикаменти въз основа на цената, която предлагат.

Той разказа как в някои държави се обявява ден и час за този търг. Два часа след това правото за доставка на медикаментите получава тази фирма, която е дала най-ниска цена. Така се оказало, че цените на лекарствата падат с близо 30% от първоначалното предлагане.

Прости неща, които у нас не се правят, защото прозрачността не е изгодна за някого. И защото се толерират компании, близки до управляващите (например тази на съпруга на Долорес Арсенова), които предлагат медикаментите на тройно по-висока цена, отколкото за тях плащат останалите държави.

Екзотичният модел

Представителят на Световната банка остана доста учуден и от предлагания от коалицията модел за демонополизация на касата. Идеята на управляващите е разходите за дадена медицинска услуга за един пациент да се поделят в съотношение 70:30 между НЗОК и частния здравен фонд.

Според Серкон „никой не е виждал подобно нещо никъде по света“ и в този смисъл моделът е доста „екзотичен“. Всъщност самите вносители на модела го определят така, без да обясняват защо не предлагат нещо, което е изпробвано в други страни и дава добри резултати.

Затова в обществото вече се налага мнението, че лобират за точно определени фондове. Според Серкон, осигурителните дружества могат да си партнират само ако между тях има конкуренция – нещо, което би трябвало да е ясно априори.

Избирането на подобен нереалистичен модел подсказва, че включването на частните здравни фондове няма да бъде факт нито през тази, нито през следващата година, защото интересът им ще бъде нулев.

Това е много шум за нищо и означава, че монополът на НЗОК ще се запази поне още година и половина. Управляващите ще запазят статуквото до края на мандата си, а това от своя страна е бягство от реформи и от отговорност.

Всъщност промените, които ни предлага правителството, са ясни – да се увеличат парите за здраве сега, да се похарчат в техния мандат, а след това да става каквото ще.

Историята на прехода у нас показва, че нищо не се прави без натиск отвън. Европейската комисия ни притиска за определянето на защитените зони по „Натура 2000“, за енергетиката, за корупцията, за съдебната система.

Крайно време е да дойдат еврокомисарите и да проверят и здравната система. И да ни „назначат“ лечение за нея, което да ни принудят да осъществим. В противен случай, ако сега управляващите се задоволят само с вдигането на вноската, последиците от бягството им от отговорност ще плащаме всички ние. Ако оцелеем.

Автор: Лили Войнова