Еректилната дисфункция е предвестник за сърдечносъдови събития



01/06/2008
При мъжете с диабет наличието на еректилна дисфункция е показател за още по-висок риск за сърдечносъдово заболяване в сравнение с тези, които имат само захарна болест, показаха две нови проучвания, проведени в Италия и Китай, резултатите от които бяха публикувани през май в Journal of the American College of Cardiology. Еректилната дисфункция при диабетици трябва да бъде възприемана като важен и ранен алармен признак за повишена опасност от миокарден инфаркт или други сърдечносъдови инциденти, смятат техните автори. Изследователите от Италия са установили, че лечението със статини (холестерол-понижаващи медикаменти) може да намали значимо риска за появата на големи сърдечносъдови инциденти при подобна група мъже. Приложението на инхибитори на фосфодиестераза 5 (медикаменти, които се прилагат за подобряване на кръвонапълването на пениса) е било свързано с незначимо понижаване на честотата на коронарните исхемични инциденти. В това проучване са участвали близо 300 диабетици тип 2 с еректилни нарушения и „тиха“ миокардна исхемия (липса на оплаквания, но убедителни отклонения в електрокардиограмите при стрес тест и потвърдено след това стесняване на коронарните артерии с проведена ангиография). 40.5% от участниците са съобщили за намалена потентност в началото на проследяването. За период от четири години сърдечносъдови инциденти са възникнали при 16.8% от пациентите, като в групата с еректилни смущения тяхната честота е била два пъти по-голяма. Китайските изследователи са наблюдавали над 2000 мъже с диабет тип 2 на средна възраст 54 години, които са били без изходни прояви на исхемична болест на сърцето, за период от 4.4 години. 27% от тях са съобщили за смущения в ерекцията. В тази група са възникнали 1.6 пъти повече сърдечносъдови инциденти. Единствено при случаите с диабетна нефропатия (макроалбуминурия) са възникнали повече остри коронарни събития (два пъти). При мъже с диабет тип 2, които са без клинично изявено сърдечносъдово заболяване, наличието на еректилна дисфункция е предвестник за исхемични коронарни инциденти, е основният извод от двете изследвания. Диабетиците от мъжки пол трябва да бъдат разпитвани директно от лекарите за прояви на импотентност. При случаите със смущения в тази област е необходимо да се потърсят без отлагане (и да се лекуват агресивно) известните рискови фактори за сърдечносъдово заболяване. Еректилната дисфункция представлява постоянна неспособност да се постигне и поддържа степен на ерекция (кръвонапълване на пениса), която е достатъчна, за да се осъществи успешен полов акт. Това нарушение и сърдечносъдовите заболявания (коронарна артериална болест) имат общи рискови фактори като тютюнопушене, артериална хипертония, нарушения в липидния профил (дислипидемия) и захарен диабет. Персистиращата еректилна дисфункция и исхемичната болест на сърцето са прояви на атеросклеротична болест. Вариращи трудности с ерекцията имат от 39 до 67% от мъжете на възраст от 40 до 70 години. Импотентността в напреднала възраст се дължи най-често на съдово заболяване. Прекомерната консумация на алкохол, продължителността на диабета, лошият гликемичен контрол (високи нива на хемоглобин А1с), усложненията на съдовете и нервите (микроангиопатия) задълбочават допълнително нарушенията в ерекцията. Някои медикаменти, прилагани за лечение на високо кръвно налягане, също могат да имат неблагоприятно влияние. Инхибиторите на фосфодиестераза 5 се свързват с подобряване на потентността след сексуална стимулация при 50% от мъжете с диабет. Трябва да се прилагат по лекарство предписание и наблюдение. Взимането им с нитрати (като нитроглицерин) е абсолютно противопоказано поради опасност от рязко спадане на кръвното налягане. Други методи за постигане на ерекция са механичните вакуумни устройства (помпи) или инжектирането на вазодилататор в пениса преди полов акт (ерекцията настъпва минути след инжекцията). Вакуумните помпи (на симката горе) представляват пластмасови цилиндри, които предизвикват кръвонапълване на поставения в тях пенис посредством създаването на негативно налягане. След това, в неговата основа се поставя еластичен турникет (пръстен) за поддържане на достатъчна твърдост. Хирургично в пениса могат да се имплантират и надуваеми или полутвърди устройства, но този метод на лечение е скъп. Мъжете с нарушена функция на тестисите (хипогонадизъм) и установени ниски нива на мъжкия полов хормон тестостерон могат да имат полза от тестостерон заместителна терапия, но преди нейното назначаване непременно трябва да се изключи наличието на рак на простатата.