Ограничаването на инжектираната доза инсулин е опасно за здравето!



01/05/2008
Жени с диабет тип 1, които умишлено си поставят по-малко единици инсулин от предписваните, имат повишена заболеваемост и смъртност в сравнение със своите връстнички със същото заболяване, показаха резултатите от 11-годишно проспективно проучване, проведено от Диабетния център на Джослин в САЩ. Данните, публикувани в списание Diabetes Care, показват, че 30% от жените с диабет тип 1 си инжектират по-ниски дози инсулин от назначените им от лекарите. Дългогодишното проследяване на 234 пациентки е показало, че редовните „манипулаторки“ умират 14 години по-рано в сравнение с останалите участнички в проучването след изключване на влиянието на възрастта, индекса на телесна маса и нивото на хемоглобин А1с. Освен три пъти по-висок риск за съкратена продължителност на живота, жените, които са си поставяли редовно по-малко инсулин от предписваните им дозировки, са имали за 11 години и много по-висока честота на свързани с диабета усложнения като нефропатия (25% спрямо 10%) и проблеми със стъпалата (25% спрямо 12%) в сравнение с тези, които „рядко“ или „никога“ не са правили това. Системните манипулаторки са били по-често с разстройства в хранителното поведение (анорексия нервоза и булимия), са показали данните от по-задълбоченото им изследване от психолози и психиатри. Тези жени са били на по-млада възраст и са поддържали значимо по-високи нива на хемоглобин А1с (средно 9.6% спрямо 8.3% при останалите участнички). Причини за смърт при десет от 71 жени, които редовно са редуцирали дозите на инсулина си, са били сърдечен инцидент, бъбречна недостатъчност, сепсис и самоубийство. Ограничаването на инсулина с цел да се предизвика изхвърляне на глюкоза (захар) в урината е една от формите на разстройство в хранителното поведение, което се нарича „диабулимия“. Другите пургативни методи, като предизвикване на повръщане или употреба на диуретици и лаксативни средства, могат да доведат до тежки електролитни отклонения (недостиг на калий) в организма и до животозастрашаващи нарушения в сърдечния ритъм. Умишленото редуциране на инсулиновите дози с цел да се постигне загуба на тегло е опасно, защото води до лош гликемичен контрол и в следствие на това – до ускорено развитие на диабетни усложнения. Подобна „игра с огъня“ е свързана и с повишен риск за ранна смърт. За диабулимия трябва да се мисли при всяка девойка и млада жена с диабет тип 1, която отслабва на тегло без „обяснима“ причина, поддържа високи нива на кръвната глюкоза и на хемоглобин А1с, има повтарящи се епизоди на диабетна кетоацидоза и ранна поява на диабетни усложнения. При девойки и млади жени с „лабилното протичане“ на диабета, с нисък индекс на телесна маса или с нестабилно тегло, или с прекъсване на менструалния цикъл (аменорея) трябва да се търсят разстройства в хранителното поведение. Тези психични отклонения са по-често срещани при диабетичките, отколкото при останалата женска популация. Най-честата причина за умишлено редуциране на инсулиновите дози при жените с диабет тип 1 са проблемите с храненето. За анорексия нервоза е характерен натрапливият страх от напълняване, който води до доброволно гладуване и подлагане на физическо натоварване, докато за булимия – пристъпите на преяждане (лакомо хранене), следвани от прилагането на пургативни методи. И двете разстройства в хранителното поведение са опасна комбинация с диабет тип 1.