Бременните с диабет трябва да поддържат оптимален гликемичен контрол!



01/05/2008
Нови указания за поведение при жени с установен диабет (тип 1 и тип 2), които смятат да раждат, както и за тяхното наблюдение и лечение по време на бременността им до успешното родоразрешение, публикува Американската диабетна асоциация (АДА) през май в специализираното списание Diabetes Care (2008, 31:1060-1079). При жени с предхождащ диабет - АДА препоръчва да се поддържат следните стойности на кръвната глюкоза по време на бременност: - преди хранене, преди лягане вечер и през нощта 3.3-5.5 mmol/l - след нахранване 5.6-7.2 mmol/l Средната дневна стойност на кръвната глюкоза трябва да бъде под 6.1 mmol/l, а средното ниво на хемоглобин А1с - под 6%. Посочените стойности са ориентировъчни – при всяка пациентка трябва да бъдат определени индивидуални стойности от лекуващия лекар. Оптималният гликемичен контрол намалява риска за усложнения на майката, плода и новороденото. При бременност лечението на диабета се провежда с инсулин. Препоръчва се базално-болусен режим (многократни подкожни инжекции) или постоянна подкожна инфузия на инсулин (инсулинова помпа). Тъй като инсулиновата помпа използва само бързодействащ инсулин, то при нарушена доставка на инсулина при всички случаи с диабет тип 1 има повишена опасност за по-бързото развитие на диабетна кетоацидоза. При хипергликемия е необходимо да се проверява кръвта или урината за кетонови тела. При установяване на бременност трябва да се: - замени провежданото до момента лечение с дългодействащи инсулинови аналози (детемир или гларжин) с NPH (неутрален протамин хагедорн) инсулин, инжектиран два-три пъти дневно - назначат добавки с фолиева киселина в доза 600 микрограма/ден - преустанови приемът на перорални антидиабетни таблетки (при жени с предхождащ диабет тип 2) При диабетички, които планират да раждат или са с установена начална бременност, се препоръчва да се проведе изследване на щитовидната жлеза. За целта, да се измери титърът на антителата срещу тиреоидната пероксидаза и нивото на тиреоид-стимулиращия хормон (ТSH). Около 35-40% от хората с диабет тип 1 имат автоимунно заболяване на щитовидната жлеза. Лечението на повишеното кръвно налягане с медикаменти като инхибитори на ангиотензин-конвертиращия ензим (АСЕ инхибитори) или ангиотензин рецепторни блокери (АРБ) трябва да се преустанови веднага след установяването на бременност поради вредни за плода (тератогенни) ефекти. За контрол на артериалната хипертония - да се назначат лекарства, които могат да се прилагат безопасно по време на бременност. Две трети от бебетата на диабетичките са с макрозомия (големи размери за възрастта, тегло при раждане над 4 кг). Повишената кръвна глюкоза на майката през средния триместър на бременността е най-добър показател за повишен риск. Стриктният контрол на гликемията ограничава прекомерния растеж на плода. В указанията на Американската диабетна асоциация са посочени и мерките за овладяване на усложненията при новородените бебета (хипоксия поради дихателни нарушения, ацидоза и хипогликемия), както и поведението за родоразрешение. Успешният изход на бременността при жените с диабет (раждането на живо и здраво бебе) налага участието на мултидисциплинарен екип – акушергинеколог, ендокринолог и педиатър-неонатолог.