За какво ни е такава здравна каса?*



01/03/2008

Проблемите с приватизацията все пак са нищо в сравнение с трайно негативните последици, които ще има злополучното решение на касата върху цялата система на здравеопазването. Най-тежките последици ще бъдат за пациентите.

Определянето на месечни бюджети на болниците практически ликвидира съществуващата, макар и ограничена, конкуренция в сектора. Без значение дали болницата е държавна, общинска или частна, въвеждането на месечен бюджет премахва всякакъв стимул и мотивация за подобряване на качеството на медицинските услуги.

Здравната каса (НЗОК) е на път да се самозакрие. Парадоксално, но тя издържа на всички критики и обвинения до момента, в който самите й ръководители не дадоха най-силните аргументи за липсата на смисъл в съществуването на институцията. В продължение на две години със задружните усилия на Гайдарски, Райнов и Кехайов договорното начало беше прекратено, а НЗОК се превърна в едноличен господар на здравето на българите.

Изглежда, опиянени от успеха, при карикатурните опити за противодействие на лекарския съюз и на фона на един министър, мечтаещ за здравеопазване тип съветски колхоз, ръководителите на НЗОК така се вживяха в ролята си на абсолютен господар на здравеопазването, че измислиха решение, което лишава от смисъл самото съществуване на касата. Става дума за прословутото решение на управителния й съвет РД-УС-04-127.

С него и приетите малко след това правила се въвеждат месечни бюджети на болниците. На база осреднен разход за 2006-2007, намален с 10%, се определят месечни бюджети за тази година. Независимо от това колко болни са преминали и какви видове процедури са приложени, болниците имат предварително определен бюджет. Ако отчетените разходи надвишават административно определения бюджет, си остават за сметка на болницата.

И така броят на болниците по месечният им лимит, умножено по 12, е равно на годишния бюджет на НЗОК за болнична помощ. Няма преразход, няма актуализация на бюджета, няма санкции, няма арбитражи и съдебни дела. След като бюджетът е предварително фиксиран, няма нужда от клинични пътеки.

Няма нужда и от контрольори, защото няма никакво значение каква дейност отчита болницата – парите си остават едни и същи. Няма нужда от преговори и Национален рамков договор. Няма нужда дори от здравна осигуровка – просто още едно перо в държавния бюджет.

А за какво ни е тогава НЗОК? За разпределението на бюджетите по тази схема са достатъчни двама-трима що-годе опитни бюджетари от Министерството на финансите.

Пряка последица от това решение е обезсмисляне на приватизацията на болниците. Съвсем наскоро правителството прие решение за премахване на забраната за приватизация. Вероятно парламентът ще я подкрепи. Нормативната забрана в случая ще бъде заместена от икономическа.

Наистина трябва да си луд, за да купиш търговско дружество, на което приходите са административно лимитирани и отгоре на това ти е вменено задължение да го поддържаш функциониращо в продължение на 15 години, без да съществува и друга възможност.

Реално никой не може да забрани на едно търговско дружество да фалира. С прекратяването на дейността на такава многопрофилна болница и заличаването й от търговския регистър отпада и задължението да извършва лечебна дейност в продължение на 15 години. Така че, ако изобщо се стигне до приватизация на отделни болници, резултатът ще бъде прекратяване на лечебната дейност и “усвояване” на сградата и терените.

Проблемите с приватизацията все пак са нищо в сравнение с трайно негативните последици, които ще има злополучното решение на касата върху цялата система на здравеопазването. Най-тежките последици ще бъдат за пациентите. Определянето на месечни бюджети на болниците практически ликвидира съществуващата, макар и ограничена, конкуренция в сектора.

Без значение дали болницата е държавна, общинска или частна, въвеждането на месечен бюджет премахва всякакъв стимул и мотивация за подобряване на качеството на медицинските услуги. Стремежът да подобриш условията, да привлечеш по-добри специалисти, да закупиш модерна апаратура, за да привлечеш повече пациенти, а оттам да увеличиш приходите си, става безсмислен.

Нещо повече, увеличаването на броя на пациентите пряко увеличава загубите на болницата, защото НЗОК няма да заплати нито стотинка повече от предварително определения бюджет. Така разходите за всеки лекуван пациент над определения лимит си остават за сметка на персонала на болницата. Ако лимитът се изчерпи преди края на месеца, в оставащите дни болницата просто ще спре да приема пациенти или ще приема само такива, които заплащат изцяло стойността на лечението.

Самият пациент ще бъде изправен пред следния избор: или да плати за лечението си, независимо от това, че е здравно осигурен, или ако заболяването позволява, да се запише в листа на чакащи с надеждата да се вмести в следващия месечен бюджет.

Дори и да приемем теоретично, че хората ще се разболяват планово и равномерно във времето, в дългосрочен план премахването на конкуренцията между болниците неизбежно ще доведе до влошаване на качеството на предлаганите услуги. Лимитирането на месечните приходи означава лимитиране и на заплатите на персонала.

За един лекар, работещ в болница, става абсолютно излишно да отделя време и средства за повишаване на квалификацията и усвояване на нови умения, защото това няма да доведе до увеличаване на доходите му.

Решението на НЗОК е доказателство за впечатляващата некомпетентност на управителният съвет. То показва пълно неразбиране на природата и механизмите на взаимоотношенията в здравната система. Имаме класически пример на подмяна на целите.

Вместо стремеж към облекчаване на достъпа и повишаване на качеството на медицинските услуги, действията на УС на НЗОК са насочени към улесняване работата на здравната администрация, и то до такава степен, че изниква въпросът за какво изобщо ни е НЗОК при тези условия.

Исторически погледнато, действията могат да се определят като контрареформи. Въвеждането на бюджетно финансиране е връщане към така наречения модел “Семашко”, доказал своята непригодност и сбъркана логика във времената на комунистическата диктатура, и то не само в България.

На края нека кажем и това, че решение на УС на НЗОК РД-УС-04-127 в частта му за въвеждане на лимити за болниците противоречи на няколко закона и на конституцията. И това не е първият случай на административен произвол от страна на НЗОК, което очевидно не впечатлява никого в нашата правова държава.

Д-р Стойчо Кацаров

Бивш зам.-министър на здравеопазването в правителството на ОДС, бивш депутат

Рисунка: Иван Кутузов

* Препечатваме публикацията от вестник Дневник, защото според редакцията на Клуб Д тя представлява интерес за всечки хора с диабет и техните семейства. За съжаление, очевидно тя не предизвиква интереса на управляващите и за здравната каса.

Допълнителна информация за икономическо-политическите новини от българското здравеопазване и за актуални анализи по темата можете да намерите онлайн на http://www.dnevnik.bg