Борбата с диабета в България – една крачка напред, две крачки назад…



01/03/2008
- Не инвестираме достатъчно средства за подобряване на контрола на кръвната глюкоза - Занемарихме обучението, но повишихме бройката на хоспитализациите - В момента държавната „политика“ в здравеопазването облагодетелства пациентите с лош контрол за сметка на тези с неусложнен диабет Българският парламент най-сетне се зае с диабета и организира кръгла маса. Но доколко правителството ще го чуе е отделен въпрос. У нас директните годишни разходи за лечението на един пациент с диабет тип 1 са 1493 лв. (747 евро), за тип 2 - 133 лв. (67 евро), бе съобщено по време на кръглата маса „Захарният диабет в България - предизвикателства и политика“ в Пловдив, организирана от народни представители, обединени в група за „Парламентарен консенсус за борба със социалнозначими заболявания“ под патронажа на председателя на Народното събрание Георги Пирински. За един пациент с диабет във Франция годишно се дават средно 4250 евро, в Швеция – 2980, в Ирландия – 2945. За перорални антидиабетни средства у нас са похарчени 6.25 милиона лева за 2007 година, което прави по 280 лева на пациент за година, като НЗОК поема само 25%, т.е. по 70 лв. от стойността на таблетките. Разходите за инсулин за 2007 година са 52 милиона лева, което прави по 760 лева на пациент, но те са реимбурсирани 100%. Важно е да не се допуснат усложнения, а със сегашната здравна политика именно това се постига, убедени са лекарите. Държавата ни облагодетелства пациентите, които имат лош контрол и харчи за тях много по-голяма част от парите на данъкоплатците, категорични са специалистите. Разходите от бюджета на НЗОК за 2007 г. за диабетици без тежки усложнения и диабет-свързаните заболявания (диализа, сърдечносъдови заболявания и др.) са 80.4 милиона лева, което е 5.5% от бюджета на НЗОК. През годината са извършени 4257 оперативни интервенции при диабетно стъпало без съдово-реконструктивни операции, което по данни на НЗОК е струвало на държавата 2 милиона лева! Наистина НЗОК има клинична пътека за диабетно стъпало, но тя е при хирурзите и е за ампутация на крайник. Необходима е клинична пътека за профилактика на диабетното стъпало, а не за ампутацията му, настояват лекарите, като са убедени, че това би спестило много разходи на държавата. В същото време у нас честотата на миокарден инфаркт като усложнение от диабета е три пъти по-висока, отколкото в Нидерландия например, припомня проф. Анна-Мария Борисова. Липсата на скринингова програма, което по закон е дейност на правителството, в частност - на МЗ, е една от причините за това. Важен момент в лечението на хронично болните е обучението на пациентите. Това се отнася и за диабетиците. По време на действието на българо-датската програма за обучение (спонсорирана от Ново Нордиск), когато в страната бяха създадени 56 обучителни центъра, след 6-месечно обучение на пациентите НbА1с, намалява с 0.8%. Само 24 часа обучение в рамките на една година може да понижи с 1% гликирания хемоглобин на диабетика, припомня д-р Плавен Попиванов от Александровска болница. Това от своя страна намалява риска за миокарден инфаркт при диабетиците с 14% и с 23% всички сърдечносъдови заболявания, както с над 80% вероятността от ампутация на крака. Според данните, събрани от ендокринолозите в 25 болници в страната по време на действието на програмата, хоспитализациите на диабетици от 1990 до 1998 година намаляват от близо 180 на 100, а пациентите, приети с кетоацидоза от 1000 стават 600. Преди старта на програмата честотата на хоспитализациите е около 22%, а четири години по-късно – 6%, като рязко намаляват и дните престой на пациентите в болница. От спирането на програмата (от 2001 до 2007) хоспитализациите са се увеличили пет пъти заради лош самоконтрол на стойностите на кръвната захар, подчертават лекарите! В същото време от здравната каса съобщиха за не един и два случая, в които при проверка в болница е било установено, че следобед пациентите просто не са в лечебното заведение, което определено ги навежда на мисълта, че или такъв пациент няма реална нужда от хоспитализация, или болниците се опитват да източват бюджета. Дори големият брой ендокринолози на глава от населението (около три пъти повече от Франция) не променя засега ситуацията. Предпоставка за необосновани разходи заради лош контрол на диабета е прекалено малкият брой тест ленти, чиято стойност поема здравната каса - 150 годишно за пациенти над 18 години (с изключение на бременните жени), категорични са лекарите и представителите на пациентските организации. През 2007 година касата е дала за болнично лечение на 20 500 възрастни диабетици 9.5 милиона лева, за 925 деца - 425 000 лева. Диспансеризираните при общопрактикуващи лекари през миналата година са били 125 696 души. За тях всеки месец НЗОК е плащала по 188 544, което е по 1.50 лв. на човек. Общата сума за медикодиагностични дейности при хора с диабет е 2.4 милиона лева. Разходите за извънболнична помощ за диабетици са 47 милиона лева за годината, сочат данните на НЗОК... Лесно е да се съберат тези суми и приблизително да бъде оценен един диабетик със и без усложнения, както и да се изчисли колко би струвало на данъкоплатците лечението на пациент, който не е обучаван целенасочено. За 15-20-минутен преглед не е възможно да обучим един пациент, категорични са лекарите. Според тях е необходимо да бъде разработена дългосрочна програма, подобна на българо-датската от преди години, но това е приоритет на МЗ. Българското дружество по ендокринология да разработи и представи в МЗ национална програма за борба с диабета, която да бъде внесена в НС за обсъждане, след което институциите да осигурят адекватно финансиране, пепоръчаха от МЗ, забравили, че преди шест години бе представена такава програма, преди четири години - още една, синхронизирана с новите световни тенденции в диагностицирането и лечението на диабета, но и двете програми са изчезнали... В момента се предполага, че около 512 000 българи имат диабет, и приблизително 337 000 - предиабет. Ако преди 86 години целта на медицината по отношение на диабета бе диабетикът да не изпадне в кома и по възможност да има поне една година преживяемост, днес приоритетите се други - осигуряване на добро качество на живот. По-високо финасиране на аналоговите инсулини, е искането на повечето пациенти и на лекарите. НЗОК да финансира поддържането на болните с инсулинови помпи, предложи доц. Калинка Коприварова, национален консултант по детска ендокринология и консултант на касата. На първо време може да се поеме месечният разход за консумативите - около 200 лева, по-късно например да се финансира половината, а после и цялата сума за закупуване на инсулиновата помпа, която струва между 8000 и 9000 лв. Само 10 милиона лева са необходими за изработването на националната програма, заяви председателят на здравната комисия в парламента доц. д-р Борислав Китов. Черната статистика по целия свят е обезпокоителна - на всеки 10 секунди един човек умира по причини свързани с усложненията на диабета. Ася Хачикова