Какво му е различното на диабета при децата? 


vd 01/12/2007

Децата и юношите могат да развият както диабет тип 1, така и диабет тип 2. Захарната болест в детско-юношеска възраст има някои специфични особености в сравнение с възрастните хора.

Диабет тип 1 е най-честото хронично заболяване при децата в развитите страни, като неговата честота продължава да расте годишно с 5% при малчуганите в предучилищна възраст и с 3% при юношите. Всяка година се диагностицират 70 000 нови случаи на това заболяване при децата на възраст до 14 години.

Диабет тип 2, който бе едно почти неизвестно нарушение на обмяната сред детската популация в миналото, започва да се среща все по-често сред подрастващите в резултат на затлъстяването и на заседналия начин на живот. Особено засегнати от „сладката епидемия” са етносите, вкусили през последните десетилетия хранителните изобилия на западната цивилизация, като индианците в Северна Америка, аборигените в Австралия, островитяните в Полинезия и потомството на имигранти от Третия свят в развити държави.

Днес, благодарение на модерните технологии, медицината разполага с нови възможности за контрол на диабета – инсулини, които са продукти на генното инженерство, автоматични инжектиращи устройства, игли със силиконово покритие, глюкомери, помпи за постоянна инфузия на инсулин, системи за постоянно мониториране на кръвната глюкоза, нови лекарства… Въпреки това обаче много проблеми, свързани със захарната болест при младите хора, остават нерешени.

Парадоксите на това да имаш и да нямаш:

Дете, развило диабет тип 1 в Мозамбик, живее около една година поради липсата на постоянен безплатен достъп до инсулин. Това е една от трагедиите на бедността в Третия свят.

Дете от индианското племе пима в САЩ развива затлъстяване и диабет тип 2 поради прехранване. Това е трагедията на постоянния достъп до евтина храна с високо съдържание на калории, мазнини и захар, осигуряван от западната цивилизация.

И в двете държави, както и навсякъде по света, по-потърпевши са децата на бедните и необразовани социални слоеве на обществото…

В развиващите се страни битката е да се осигурят средства за инсулин и обучение на децата с диабет и техните родителите, в развитите – да се въведат допълнителни данъчни утежнения („мазен данък”) върху нездравословните храни и гигантските порции, да се ограничи законодателно продажбата на подсладени със захар безалкохолни напитки и на нездравословни закуски в училищата (сладкарски изделия, мазни баници и понички), да се ограничи използването на транс мазнини в заведенията за обществено хранене, да се забрани рекламата на нездравословни храни и „американски тип” вериги за бързо хранене в медиите за масово осведомяване, подобно на цигарите и алкохола…

Сред децата и юношите със захарна болест на планетата около 80% са с диабет тип 1, останалите 20% развиват диабет тип 2 или имат диабет „хидрид” (комбинация от двата типа на захарната болест). От коя форма е по-застрашено едно дете зависи от генетичната му предразположеност и от факторите на околната среда (виж таблицата).

Над 50% от децата с диабет на планетата развиват хронични усложнения на заболяването 12 години след поставянето на диагнозата. Причините затова са медицински, физиологични, психологични, социални…

Данни във Великобритания и скандинавските страни посочват, че смъртността при децата с диабет във всички възрастови групи продължава да бъде по-висока в сравнение с техните връстници без това заболяване – в предучилищна възраст разликата е над девет пъти!

Лошият контрол на кръвната глюкоза през първите години след появата на диабет тип 1 оказва най-голямо влияние върху дългосрочната прогноза, показа 10-годишното интервенционално проучване DCCT (Diabetes Control and Complications Trial) и продължилото след него 9-годишно проследяване EDIC (Epidemiology of Diabetes Intervention and Complications) на оригиналните участници в DCCT.

Създадена бе хипотезата, че в ранните стадий на болестта се създава „метаболитна памет”, която години след това оказва влияние върху развитието на диабетните усложнения.

Семействата с опит могат да съдействат за излизане от социалната изолация на родителите с малки деца с диабет тип 1, както и за преодоляване на гнева, страха, отчаянието и чувството на вина.

За особеностите на диабета при децата на различни възрасти, четете в следващия брой.