Хората с трансплантация на панкреасни острови трябва да спазват стриктна диета



01/12/2007

Диетата с нисък внос на калории и захар може да удължава преживяемостта на трансплантираните бета-клетки при хората с диабет тип 1. Прехранването на присадените инсулин-произвеждащи клетки с мазнини е основната причина за постепенно намаляващата им функция, смятат авторите на проучване в САЩ, публикувани в списание Diabetes.

Поради имплантирането им в черния дроб, който е лаборатория за производството на мастни киселини, бета-клетките плуват в мазнини, подобно на условията на живот на панкреасните бета-клетки при хората с диабет тип 2.

Тази новина вероятно ще разочарова всички, които смятат, че трансплантацията на острови ще им позволи да ядат колкото си искат мазни храни и захарни изделия, тъй като диабетът им е излекуван.

Наблюдението на група лабораторни плъхове (модели на диабет тип 1) след проведена трансплантация е показало, че след четири седмици присадените в черния дроб острови се заобикалят с мастна тъкан. Плуващите в мазнини бета-клетки постепенно спират да произвеждат инсулин след около 15 седмици…

След това откритие, втора група плъхове е била поставена на стриктна диета след трансплантацията, а при трета група е бил прилаган хормонът лептин с цел да се намали натрупването на мазнини около присадените панкреасни острови в черния дроб. Изненадващо, бета-клетките са продължили да функционират по-дълго време и в двете групи плъхове.

„Имплантирането на бета-клетките в орган, който произвежда мазнини, ги излага директно на вредните ефекти на тези мазнини”, коментират изследователите.

Процесът е сходен на прехранването с мазнини (липотоксичност), наблюдавано при диабет тип 2 – при хората с това заболяване настъпва прогресивно намаляване на способността на бета-клетките да произвеждат инсулин. С течение на времето, намалява и общата маса на тези клетки в островите.

Трансплантираните бета-клетки не могат да функционират добре, когато плуват в мазнини. Единият начин да се спре всичко това е да се спазва стриктна диета, което е непопулярна мярка, особено при хора, които до момента са спазвали диетичен режим с цел да контролират кръвната си глюкоза.

Вторият начин е да се проведат изследвания дали инжекциите с хормона лептин или таблетките с метформин могат да бъдат от полза. Метформин се прилага за лечение на диабет тип 2.

Наблюденията от това проучване са още едно доказателство, че постепенно намаляващата функция на бета-клетките при диабет тип 2 се дължи на излишък на мазнини.

Хипотезата, че при присаждането им в черния дроб на хора с диабет тип 1 бета-клетките попадат в богата на мазнини и глюкоза среда, която е сходна на тази в панкреаса на хората с висцерално затлъстяване и диабет тип 2, е може би най-любопитното откритие от това проучване. Глюкозната и липидната токсичност се смятат за основните причини за прогресиращато увреждане на бета-клетките при диабет тип 2.

Трансплантацията на панкреасни острови е експериментално лечение, което на настоящия етап се прилага само при хора с диабет тип 1 с давност на заболяването над пет години, на възраст между 18 и 65 години, които са без наднормено тегло и затлъстяване. Засега това е единственият начин за премахване на зависимостта от инсулиновата терапия.

Подходящи за трансплантация са пациенти, които поддържат лош контрол на кръвната глюкоза (гликиран хемоглобин А1с над 8% въпреки интензифицираното инсулинолечение), правят чести и тежки хипогликемични епизоди с нарушения в съзнанието (поради загубен усет за улавяне на хипогликемия), страдат от повтарящи се епизоди на диабетна кетоацидоза, имат настъпили ранни микроваскуларни усложнения (диабетна ретинопатия, която се влошава въпреки прилаганата лазерна терапия и усилията за подобряване на гликемичния контрол).

Освен това, кандидатите трябва да са с: нормално тегло (индекс на телесна маса под 26), със запазена бъбречна функция (креатининов клирънс над 60 ml/min) и със серумно ниво на стимулирана секреция на С-пептид под 0.16 nmol/l.

Проблемът е, че „излекуването” на диабет тип 1 с този метод е временно, като над 40% от подложените на трансплантация пациенти се връщат отново към инсулиновите си инжекции още през първата година и над 80% до края на втората година, въпреки прилаганата терапия с имуносупресори (лекарства, които потискат реакцията на отхвърляне на присадката). По-малко от 10% не се нуждаят от външен инсулин за период от пет години, като най-дългата независимост, постигната до момента, е седем години при един единствен случай.

При диабет тип 1 имунната система на тялото погрешно унищожава бета-клетките в островите на панкреаса. Това води до преустановяване на производството на собствен инсулин, който трябва да бъде набавян с всекидневни подкожни инжекции (или с инсулинова помпа) през целия останал живот.

Островите на панкреаса (острови на Лангерханс) представляват малки, кръгли струпвания на три вида клетки (алфа, бета и делта), разпръснати в тъканта на този орган. Тяхната маса е едва 1-2% от обема на целия панкреас.

Бета-клетките са тези, които произвеждат и секретират в кръвта хормона инсулин. Алфа-клетките произвеждат и освобождават в кръвта хормона глюкагон, който има противоположно на инсулина действие.

Инсулинът улеснява постъпването на глюкозата от храната в мускулните клетки, където тя се използва за енергия. Освен това, той потиска производството на глюкоза от черния дроб на гладно (през нощта и между храненията).

Обратно на инсулина, глюкагонът стимулира производството и освобождаването на глюкоза от черния дроб.

Действайки синхронно, двата хормона поддържат нивото на кръвната глюкоза в желаните граници.

За да се покрият нуждите от инсулин на един човек със средно тегло 70 кг, са необходими около един милион острови, които се получават от панкреасите на два донора.

През 2000 година, изследователи от Университета на Албърта в Едмънтън, Канада съобщиха, че са успели да разработят техника за изолиране, съхраняване и присаждане на панкреасни острови с бета-клетки в черния дроб на пациенти с диабет тип 1, които са започнали да произвеждат инсулин.

Тези острови се взимат от панкреасите на хора с установена мозъчна смърт. Техниката за тяхното изолиране, съхраняване, присаждане и прилаганите лекарства за потискане на реакцията на отхвърлане на присадката (имуносупресори) доби световна популярност с името Edmonton Protocol (Едмънтън Протокол). Водещ изследовател в тази област е канадският лекар Джеймс Шапиро. За допълнителна информация: http://www.islet.med.ualberta.ca и http://diabetes.niddk.nih.gov/dm/pubs/pancreaticislet.

Трансплантацията на панкреасни острови се извършва в черния дроб, тъй като този орган има големи възможности да образува нови съдове, които заграждат бета-клетките и по този начин произвежданият от тях инсулин постъпва в кръвообращението.