Протеинът на рибата треска може да предпазва от диабет тип 2



01/11/2007
Протеинът, съдържащ се във филето на рибата треска, подобрява действието на инсулина при хората със затлъстяване и инсулинова резистентност, показаха изненадващо резултатите от проучване, публикувани през ноември в американското специализирано списание Diabetes Care. Този ефект може да предпазва от развитието на диабет тип 2, тъй като намалява обменните нарушения, свързани с инсулиновата резистентност, смятат авторите на изследването, които са специалисти по хранене към Университета на Квебек, Канада. „Наблюдения при хора... установиха, че нетлъстата риба, чиято главна съставка е рибният протеин, за разлика от други животински протеини, като елемент на диета с нисък внос на мазнини, повишава нивата на свързващия половите хормони глобулин и на HDL2 холестерола (холестерола в липопротеините с висока плътност 2), които от своя страна имат благоприятно влияние върху инсулиновата чувствителност,“ коментират канадските изследователи. Те са сравнили за период от един месец ефектите върху инсулиновата чувствителност при 10 мъже и 9 жени с инсулинова резистентност и затлъстяване на диета, съдържаща протеин от риба треска, спрямо диета с други животински протеини (нетлъсти меса - телешко, свинско и говеждо, мляко и млечни продукти). И двете менюта са съдържали сходни количества фибри, мононенаситени, полиненаситени (включително омега-3 мастни киселини) и ненаситени мазнини, тъй като целта е била да се съпоставят обменните ефекти на рибен спрямо други протеини. За измерване на инсулиновата чувствителност е бил използван специален тест (хиперинсулинемичен-еугликемичен кламп), а функцията на бета-клетките на панкреаса е била оценена с помощта на орално обременяване със 75 грама глюкоза, разтворена във вода. Двете диети са довели до загуба на един килограм тегло (1%). При хранените с филе от риба треска е било установено увеличаване на инсулиновата чувствителност с 29% за разлика от консуматорите на други видове нетлъсти меса и млечни продукти. Подобряването, постигнато с рибната диета, е било най-голямо при участниците с най-ниска изходна инсулинова чувствителност, като промяната не е била свързана с постигнатото понижаване на теглото (то е било сходно в двете групи). Инсулиновата чувствителност е показател за действието на инсулина в скелетни мускули, черен дроб и мастна тъкан. При хората с намалена чувствителност към действието на антидиабетния хормон, каквито са всички случаи с коремно затлъстяване, бета-клетките секретират повече инсулин от нормалното количество (компенсаторна хиперинсулинемия), за да преодолеят този проблем. С течение на времето, бета-клетките се изтощават и не могат да се справят със свръхнатоварването, на което са подложени. Поради намалената им дейност, нивото на кръвната глюкоза започва да расте – развива се преддиабет, който прогресира до изявен диабет. Повишеното количество на инсулин също има нежелани действия – води до допълнително натрупване на тегло, както и до ускорено развитие на атеросклероза. За да се прекъсне този порочен метаболитен път, е необходимо да се постигне загуба на тегло (намаляване на мастната тъкан) и да се увеличи физическата активност, което води до подобряване на апетита на мускулите към глюкозата. Това означава да се повиши инсулиновата чувствителност. „Благоприятното влияние на протеина на рибата треска върху инсулиновата чувствителност вероятно се дължи на специфичното съдържание на аминокиселини”, предполагат канадските диетолози. Причината за това заключение е, че и двете прилагани от тях диети са съдържали сходно количество омега-3 (ейкозапентаенова и докозахексаенова – EPA и DHA) мастни киселини и фибри. Аминокиселините са градивните елементи на протеините. „Необходими са допълнителни изследвания, които да определят оптималния брой на порциите на риба, които трябва да се консумират редовно, за да се извлекат максимални ползи. Вероятно благоприятните ефекти на протеина на рибата треска върху инсулиновата секреция се дължат на клетъчни механизми, които също трябва да бъдат изяснени”, е основната препоръка. За сега е ясно, че спазването на диета с намалено съдържание на наситени мазнини, с висок внос на фибри, в която основен източник на животински протеин е нетлъстото червено месо, рибата, пилешкото месо и нискомасленото мляко, има благоприятен ефект върху обмяната на затлъстелите хора, при които плуващите в тлъстини мускули стават лениви на действието на инсулина и отказват да използват обичайното си гориво – глюкозата - за енергия. В проучването са участвали само пациенти, които са имали повишени нива на инсулин на гладно (над 90 pmol/l) и нива на кръвна глюкоза на гладно под 7 mmol/l (средно ниво 6 mmol/l) и на втория час след орално обременяване със 75 грама глюкоза под 11.1 mmol/l (тези стойности изключват наличието на диабет). И в двете диети въглехидратите са доставяли 51% до 52% от общата дневна енергия, протеините - 18% до 19%, мазнините - 32%. 58% до 68% oт дневния внос на протеини в едната група е бил осигуряван от риба треска, а в другата група – от нетлъсти други меса, нискомаслени мляко и млечни продукти. Средната възраст на участниците е била 54 години и средният индeкс на телесна маса - 32 kg/m2 (подобна стойност показва затлъстяване). Рибната диета е довела до подобряване на цялостната глюкозна обмяна.