За захарната болест и нейния контрол



01/08/2007
Защо проблемът със захарната болест е толкова тревожен? Не само поради глобалното увеличаване на броя на „сладките хора“, но и поради отраженията на диабета върху всеки болен човек и неговото семейство. Връзката между повишените нива на кръвната глюкоза и вероятността за развитието на усложнения, които намаляват очакваната продължителност на живот, бе доказана в проведеното във Великобритания проучване European Prospective Investigation into Cancer in Norfolk, United Kingdom (EPIC-Norfolk). Хипергликемията (високата кръвна глюкоза) води до развитието на увреждания на малките съдове (микроваскуларни усложнения) като ретинопатия, нефропатия и невропатия при хората и с двата типа диабет. В проучването DCCT, в което участваха 1400 млади хора с диабет тип 1, бе доказано, че интензифицираното инсулиново лечение намалява нивата на кръвната глюкоза в сравнение с конвенционалната терапия и това резултира в понижаване на честотата на диабетните микроваскуларни усложнения. Това проучване бе проведено в САЩ и продължи 10 години. То приключи през 1993 и промени изцяло поведението при диабет тип 1, тъй като посочи, че развитието на усложненията на малките съдове може да бъде избегнато или поне отложено във времето. По време на това изследване в групата на интензифицирано инсулиново лечение бе поддържано средно ниво на HbA1c 7% в сравнение с 9% при останалите участници. За период от 6.5 години, тази разлика в стойността на HbА1с от 2% доведе до намалена честота на ретинопатията с 60%, на нефропатията с 54%, на невропатията с 60% и на микроваскуларните усложнения с 41%. Японското проучване Kumamoto потвърди, че развитието на микроваскуларните усложнения зависи от степента на гликемичен контрол и при хората с диабет тип 2. Това изследване приключи през 1995 година. В групата на интензифицирано инсулиново лечение бе поддържано средно ниво на HbA1c 7% в сравнение с 9% при останалите участници, като тази разлика от около 2% доведе до намалена честота на ретинопатията с 69% и на нефропатията със 70%. Има установена връзка между степента на хипергликемията, оценена посредством нивото на гликирания хемоглобин (A1с), и риска за развитието на миокарден инфаркт. Данните за това са от United Kingdom Prospective Diabetes Study (UKPDS). Това проучване бе проведено в продължение на 20 години във Великобритания и е най-мащабното проучване на диабет тип 2 до момента. Резултатите от него бяха публикувани през 1998 година и поставиха началото на агресивната стратегия за контрол на диабет тип 2. Данните от проучването UKPDS показаха, че разлика в нивото на HbA1c от 1% (7% спрямо 8%) може да намали значимо честотата на ретинопатията, нефропатията и макроваскуларните усложнения при хората с диабет тип 2. Американската диабетна асоциация препоръчва да се поддържа ниво на А1с под 7%. Реално обаче, 63% от диабетиците имат ниво на А1с над 7%, като 37% са с ниво на А1с над 8%. Диабетиците искат да получат пълен достъп до най-новите маркови лекарства (които обикновено са и най-скъпи) и настояват да ги преглеждат само специалисти- ендокринолози. Чувстват се ощетени, че не са им дали безплатни тестленти, безплатни глюкомери, безплатни таблетки, безплатно обучение, безплатен преглед, безплатни изследвания и дори безплатна храна... В същото време нарушават редовно диетата, трупат допълнително тегло, пушат цигари, пият алкохол, консумират нездравословни и висококалорични храни, дори повече и от останалите. Склонни са да опитат всякакви алтернативни методи, но не и да се поставят на диета и да се движат всеки ден, въпреки че тези две прости мерки имат доказан благоприятен ефект върху обмяната. Лекарите са инертни след назначаването на първия медикамент за контрол на кръвната глюкоза и остават пациентите с диабет с високи стойности за дълъг период от време. Медиците не следват в клиничната си практика стратегията „лечение за постигане на целта“, въпреки указания в тази насока.