Световен ден на децата и юношите с диабет



01/08/2007
14 ноември 2007 бе избран от Международната диабетна федерация и Световната здравна организация за Световен ден на децата с диабет. На тази дата се е родил един от откривателите на инсулина – канадският лекар д-р Фредерик Бантинг. Денят се чества от 1991 година насам от диабетната общност на планетата, но от тази година той за първи път става Ден на обединените нации. На 14 ноември 2007 Емпайер Стейт Билдинг в Ню Йорк и Телевизионната кула на Токио ще бъдат осветени в синьо, като цветът на знамето на ООН. Международната диабетна федерация призовава и други нации да се присъединят към инициативата „Обединени за диабета“. „Инсулинът не е мой или на Бест, той принадлежи на цялото човечество“, е заявил д-р Бантинг. Едно от най-великите открития на човешката мисъл и воля, променило милиони съдби, навърши 86 години... Елексир на живота за хората с диабет тип 1 Нашето тяло е изградено от милиони клетки и тези клетки не могат да ядат хляб, ябълка, мляко, пица... Хлябът, ябълката, млякото, пицата и много други храни се разграждат в червата до простата захар глюкоза. Тази захар постъпва в кръвта и се пренася от кръвта до нашите клетки. За да може захарта глюкоза да навлезе в клетките на тялото, тя се нуждае от инсулин. Без инсулин – глюкозата остава отвън. Затова, инсулинът се нарича антидиабетен хормон. За да живеят и да работят нормално, клетките на нашето тяло се нуждаят от храна. За тях, глюкозата, до която се разграждат въглехидратите в ябълката, хляба, млякото... е храна. За да се нахранят с глюкоза, клетките се нуждаят от инсулин. Изключение от това правило правят клетките на мозъка - те могат да поглъщат глюкозата от кръвта без инсулин. Инсулинът се произвежда от специални клетки, разположени в островите на Лангерханс в панкреаса. Когато човек без диабет погълне закуската, обяда или вечерята си, тези клетки бързо произвеждат необходимото допълнително количество инсулин и той помага на другите клетки на тялото (примерно на клетките, които изграждат нашите мускули) да се нахранят с глюкозата от кръвта. Представете си инсулинът като малки ключета, които отварят различни вратички, тъй като съвпадат с техните ключалки. Клетките ядат глюкоза, която се пренася до техните вратички с кръвта. Без инсулин тези вратички остават затворени и клетките не могат да получат своята храна - глюкозата. Инсулинът осигурява преноса на глюкозата вътре в клетките. Тогава, ние имаме енергия да тичаме, да играем, да рисуваме, да решаваме задачи, да правим всичко, което си поискаме. Без инсулин, клетките гладуват и се чувстват уморени и нещастни. Без глюкоза, клетките не могат да работят нормално и се разболяват. За тях, инсулинът е незаменим вносител на храна. При хората с диабет няма достатъчно собствен инсулин и поради това глюкозата остава отвън – плува в околната кръв. Техните клетки гладуват, въпреки че са заобиколени от кръв с много глюкоза – хипергликемия. Това състояние наричаме захарна болест. Хората със захарна болест трябва да полагат специални усилия, за да постигнат баланс на кръвната си глюкоза. Представете си сега инсулина, храната и физическата активност като три впрегнати заедно коня. Хората с диабет трябва да държат здраво юздите и на трите коня, така че те да се движат в правилната посока. Тогава нивото на глюкозата в кръвта остава в желаните граници, а клетките на тялото са нахранени и жизнени. Това означава самоконтрол на диабета. Какво означава висока кръвна глюкоза (хипергликемия)? - погълнали сме много храна (въглехидрати) и поради това в кръвта ни е постъпила много глюкоза – изпуснали сме юздите на коня „Диета“ и той бяга най-бързо във впряга - пропуснали сме инжекцията си с инсулин или сме си направили инжекцията по-късно, или дозата е по-малка от необходимата – изпуснали сме юздите на коня „Инсулин“ и той се движи по-бавно от коня „Диета“ или едва пристъпва - не сме изразходвали енергия, защото сме се излежавали – изпуснали сме юздите на коня „Движение“ и той не участва в движението на тройката - имаме настинка или друго остро заболяване, което забавя движението на коня „Инсулин“ – пред него има допълнителни препятствия, които са поставени от стреса При стрес, както и при всяко остро заболяване (настинка, грип, стомашночревно неразположение), в тялото се произвеждат хормони (адреналин, кортизол), които имат противоположно на инсулина действие. Тези хормони са тежки препятствия пред коня „Инсулин“ – те отнемят неговата сила и дори могат да го препънат. Всяка инфекция повишава нуждите на тялото от инсулин. Без инсулин, нивото на кръвната ни глюкоза се повишава, а нашите клетки гладуват. Без храна, тялото ни няма енергия, чувства се отпаднало и болно. Търсим леглото, вместо да правим обичайните за деня неща. Тъй като в кръвта ни остава много неизползвана глюкоза, бъбреците се опитват да я изхвърлят навън. Глюкозата трябва да се разтвори във вода - това води до отделянето на повече урина и до обезводняване на тялото. Устата ни изсъхва. Урината ни става сладка, защото в нея има глюкоза. За да оцелеят, нашите изгладнели клетки започват да търсят друга храна – мазнините, които се разграждат в мастни киселини. Мазнините не изгарят обаче така добре както глюкозата. При изгарянето им остават вещества – кетонови тела (кетони), които се натрупват в кръвта. Кетоните са кисели и отровни продукти, които водят до подкиселяване на кръвта. Нашето тяло не обича кисела среда. Чувстваме мъчителна жажда и отпадналост поради интоксикацията и обезводняването, започваме да повръщаме, боли ни коремът. Страдаме от диабетна кетоцидоза, която може да прогресира до кома (нарушено съзнание), ако не потърсим спешно лекарска помощ. Белите дробове и бъбреците се опитват да освободят тялото от кетоните – част от тях изтичат в урината, друга част се излъчва с дъха ни. Затова, от устата ни излиза миризма на ацетон или на гнили плодове. Тази миризма показва, че клетките ни са много гладни. В урината откриваме все повече кетони. Ако не осигурим на тялото си инсулин, за да може той да вкара храна в нашите клетки, то те ще умрат. Инсулинът е елексир на живота за хората с диабет тип 1 – те не могат без него. Нелекуваната диабетна кетоацидоза може да бъде фатална. Това състояние възниква, когато в тялото ни няма достатъчно инсулин, който да покрие неговите нужди. Най-честата причина е пропускане на инсулиновите инжекции – умишлено или неволно поради емоционален стрес. Остро инфекциозно заболяване, емоционален стрес или хирургична манипулация могат да доведат по диабетна кетоацидоза, ако инсулиновата доза не се адаптира към стресовата ситуация. Честа грешка е при остро инфекциозно заболяване или при неразположение инсулиновата доза да се намали поради липсата на апетит, гадене и повръщане. При тези състояния, нуждите от инсулин са по-високи от обичайните и прилагането му не трябва да се спира. За да се овладее диабетната кетоацидоза, е необходимо допълнително количество инсулин, внос на течности, почивка на легло. Това остро усложнение на диабета често налага спешно постъпване в болница и интравенозна доставка на инсулин и течности. Повтарящите се епизоди на диабетна кетоацидоза изискват особено внимание! Най-често те са резултат от пропускане на инсулинови инжекции и са типични за младите диабетици с разстройства в хранителното поведение (анорексия и булимия), депресия и други психични заболявания, за децата в семейства с един родител. Данни от проучвания показаха, че разстройствата в хранителното поведение (анорексия и булимия) са два пъти по-чести при младите диабетици тип 1 в сравнение с техните връстници. Добрият контрол на диабета налага фокусиране на вниманието върху храненето, пресмятане на въглехидратите и калориите, следене на теглото и спазване на диетичен режим. Вероятно, това води до отключването на разстройства в хранителното поведение при част от младите хора с диабет, които имат проблеми със себехаресването и отказ да приемат заболяването си. Диабулимията е опасна! Някои девойки и млади жени пропускат умишлено инсулиновите си инжекции или си поставят по-малки дози с цел да отслабнат на тегло. Това нарушение се нарича „диабулимия“. Контролът на диабета при тези случаи е лош – нивата на кръвната глюкоза и на гликирания хемоглобин са високи. Практикуващите подобно поведение са застрашени от повтарящи се епизоди на диабетна кетоацидоза, от кома, от ранно развитие на хронични усложнения, особено на бъбреците и очите, до сериозни последици. За диабулимия трябва да се мисли, когато девойката или младата жена с диабет тип 1 се храни повече от обичайното, но губи тегло. Честото уриниране също е сигнален признак, тъй като прекомерното количество на глюкозата в кръвта се изхвърля с урината. Изчистването на глюкозата от тялото чрез бъбреците чрез манипулиране на инсулиновите дози е сходно на средствата, които булимичките без диабет използват (предизвикано повръщане, взимане на слабителни средства или на диуретици). Пропускането на инсулина е опасно за здравето и живота на хората с диабет тип 1. Честото повръщане или взимането на слабителни средства/диуретици води до тежки електролитни разстройства, които са причина за опасни сърдечни аритмии. Стомашната киселина, която постъпва в устата чрез предизвикано връщане на стомашното съдържимо, разрушава емайла на зъбите. Какво означава ниска кръвна глюкоза (хипогликемия)? - пропуснали сме да се нахраним или сме забавили приема на храна, въпреки че сме си поставили инсулина преди това – с други думи сме задвижили коня „Инсулин“, но не и коня „Диета“ - яли сме много малко въглехидрати - конят „Диета“ е по-бавен от обикновено - поставили сме си много инсулин – конят „Инсулин“ тича по-мощно от необходимото, но не сме се погрижили за коня „Диета“, който трябва също да се задвижи при подобен случай - спортували сме се повече от обикновено – конят „Движение“ е изтощил коня „Диета“, като в същото време конят „Инсулин“ продължава да тича Хипогликемия означава кръвна глюкоза под 4 ммол/л. Ръцете ни започват да треперят, потим се обилно, раздразнени и уплашени сме, сърцето ни бие ускорено, защото усещаме, че губим управление. Чувстваме силен глад. Трябва да погълнем веднага храна или напитка, която съдържа 15 грама въглехидрати, за да подкрепим коня „Диета“. Прием на 15 грама въглехидрати повишава кръвната глюкоза с около 2-3 mmol/l. Ако не го сторим, ще започнем да мислим и да действаме по-бавно, тъй като няма глюкоза за мозъчните ни клетки. Боли ни главата, не можем да се концентрираме, объркани сме и започваме да вършим странни неща. Такъв кочияш може да изпусне напълно юздите и да падне на земята (да загуби съзнание). Тогава околните трябва да му се притекат на помощ, като озаптят коня „Инсулин“ (инжектират глюкагон) и повикат лекар, които да постави глюкоза интравенозно. Мислете за живота с диабет като управление на вряг от три коня - дали те ще бъдат бурни или послушни, зависи от кочияша. Той дърпа юздите. 15 грама въглехидрати се съдържат в една супена лъжица (три чаени лъжички) захар, разтворена във вода, или в три-четири бучки захар, или в една чаена лъжичка мед (плодов сироп), или в половин чаша обикновена захарна безалкохолна напитка (Кока кола, Пепси кола), или в половин чаша портокалов сок. Добре е винаги да носим със себе си бучки (пакетчета) със захар, захарни бонбони или малка бутилка със захарна безалкохолна напитка. Шоколадът или шоколадовите бонбони не действат бързо при хипогликемия – те съдържат много мазнини и поради това разграждането на въглехидратите до глюкоза изисква повече време. Освен това, те са и калорични. Лайт безалкохолните напитки не са подсладени със захар, а с изкуствени подсладители, поради което са напълно безпомощни при хипогликемия. Правилото 15-15 за лечение на хипогликемия: –поглъщаме храна или напитка, която съдържа 15 грама въглехидрати –изчакваме 15 минути и проверяваме кръвната си глюкоза – ако стойността е под 4 ммол/л, повтаряме лечението с 15 грама въглехидрати –ако до следващо хранене остава повече от един час, поглъщаме допълнителна закуска, която съдържа 15 грама въглехидрати – например солети, плод или мляко –след един час проверяваме отново кръвната си глюкоза и ако стойността е под 4 ммол/л, повтаряме лечението