Контрол на гликемията


vd 01/08/2007

Голямата полза от текущия и дългосрочен контрол на диабета е профилактиката на усложненията на заболяването.

Самонаблюдението на кръвната глюкоза може да помогне на сладките хора и на техните лекари да коригират терапията така, че да постигнат желаните цели на диабетен контрол. Този подход е високо ефективен и поради това здравноосигурителната система изразходва средства за финансиране на глюкомери и тестленти.

Ако редовните проверки на кръвната глюкоза не водят до подобряване на контрола на заболяването (намаляване на А1с до препоръчваните граници), то парите за глюкомери и консумативи са похарчени напразно. Пациентите с диабет ще продължават да страдат от усложнения, които могат да бъдат избегнати.

Показатели за гликемичен контрол

* А1с

–показва средното ниво на кръвна глюкоза, което е било поддържано през изминалите два до три месеца

–стандартен метод за взимането на решения за промяна на лечението

–представлява ориентировъчен показател за степента на риск за развитието на усложнения

* Измерване на кръвната глюкоза

–показва нивото в момента на провеждането на теста

–осигурява обратна информация за гликемичния отговор към диетата, физическата активност и глюкозопонижаващите лекарства

–открива веднага хипогликемията (опасните спадове), както и пиковете на кръвната глюкоза след нахранване

Самоизмерване на кръвната глюкоза:

* Предимства

–обратна връзка в реално време

–показва колебанията на кръвната глюкоза

–може да служи за обучение и мотивиране на пациентите да поемат повече отговорности

* Недостатъци

–необходимост от боцкане на пръстите на ръцете

–цена на консумативите

–изисква обучение и трениране на пациентите и здравните професионалисти за правилен анализ и използване на получените данни

Самоизмерванията на кръвната глюкоза са начин всеки човек с диабет да се ориентира как различните храни, физическата активност или приеманите от него антидиабетни лекарства влияят върху стойностите.

Без обратна информация, човек не може да реши какво действие да предприеме.

Самоконтролът на кръвната глюкоза е интегрална част от интензифицираното лечение и на двата типа диабет, особено при пациентите на базално-болусна терапия.

Проучване, обхванало над 24 000 души със захарна болест, показа че измерването на кръвната глюкоза три и повече пъти на ден при хора с диабет тип 1 и един път на ден при хора с диабет тип 2, взимащи перорални глюкозопонижаващи медикаменти, води до подобряване на самоконтрола. Обективно доказателство за това е регистрираното намаляване на нивото на А1с с 1% при диабет тип 1 и с 0.6% при диабет тип 2.

Допълнителна полза от самоконтрола на кръвната глюкоза за понижаване на A1с

Самонаблюдението на кръвната глюкоза е много важно за пациентите с намален усет за улавяне на хипогликемията:

* Намаленият усет за улавяне на хипогликемията е по-често срещан при хората с диабет тип 1, които имат дългогодишна давност на заболяването или поддържат стойности на кръвната глюкоза на границата с нормалните

* Характеризира се със загуба на автономните алармиращи признаци

* Хората с намален усет за улавяне на хипогликемията са изложени на повишен риск за тежка хипогликемия със загуба на съзнание

Честота на самоизмервания на кръвната глюкоза при пациенти с диабет – препоръки на АДА

При хората с диабет, които са на базално-болусна терапия или използват инсулинова помпа се препоръчва поне трикратно дневно самоизмерване на кръвната глюкоза. Могат да са необходими и допълнителни проверки при влошен контрол на диабета, остро заболяване, чести епизоди на хипогликемия, промяна в терапията или в диетата, непланирана интензивна физическа активност, нарушен режим, стрес.

Могат да са необходими и допълнителни проверки през нощта при подозрения за нощна хипогликемия или при висока стойност сутрин на гладно.

Практичесто приложение на резултатите от измерванията на кръвната глюкоза

Честотата на самоизмерванията на кръвната глюкоза при всеки пациент с диабет трябва да отговаря на индивидуалните му нужди и на прилаганото лечение. С помощта на лекуващия лекар, данните трябва да бъдат използвани за взимането на правилни решения за необходимостта от промяна в лечението, както и коя корекция е най-подходяща.

Всеки човек с диабет, който провежда самоизмервания на кръвната си глюкоза, трябва да има съответното ниво на познание какво показва всяка отделна стойност. Той трябва да бъде обучен да:

* използва правилно личния си глюкомер

* разпознава хипо- и хипергликемичните тенденции и да реагира адекватно, за да овладее ситуацията

Редовното самоизмерване на кръвната глюкоза без последващи действия за подобряване на управлението на захарната болест е икономически неоправдано.

Целта на самоизмерванията на кръвната глюкоза е да се подобри самоконтролът на гликемията.

Самоизмерванията на кръвната глюкоза, дори и неколкократно на ден, не могат автоматично да доведат до намаляване на нивото на A1с примерно от 8% на 7%. Диабетикът трябва да знае как да използва получената информация, за да се намеси и да промени нежеланите резултати. Това означава да упражнява самоконтрол върху гликемията.

Достъпът до консумативи за редовно самоизмерване на кръвната глюкоза е икономическа бариера за постигането на самоконтрол. Невежеството по отношение на собственото заболяване или безотговорното отношение към здравето също обаче са важни пречки.

Дори при заплатени от здравноосигурителната система глюкомери и консумативи, над 60% от диабетиците не провеждат редовни самоизмервания на кръвната си глюкоза. Голяма част не знаят какви стойности трябва да поддържат или нямат идея какво да направят, за да подобрят резултатите. Това означава, че липсва самоконтрол, въпреки изразходваните средства.

Всеки човек със захарна болест трябва да научи как се отразяват върху кръвната му глюкоза:

* диетата и въглехидратите

* физическата активност

* приеманите от него лекарства – инсулини и таблетки

Получените стойности трябва да се записват стриктно в дневник, за да могат да бъдат обсъдени с лекуващия лекар при следващото посещение при него. Отбелязва се времето на измерването, както и причината за проведено допълнително измерване – примерно, непланирана физическа активност, прекомерен прием на алкохол, съмнение за хипогликемия, настинка и т.н.

Стойностите могат разбира се да се прехвърлят от глюкомера в компютър (за целта има разработени специални софтуери) и да се изпращат електронно на лекаря.

Всеки диабетик трябва да знае какви стойности трябва да поддържа сутрин на гладно, преди хранене, след нахранване и вечер преди лягане за сън. Целевите стойности се определят от лекуващия лекар, но диабетикът е лично отговорен за тяхното постигане и поддържане като за целта упражнява самоконтрол върху това какво яде, кога и колко се движи, кога да си инжектира инсулина и т.н.

И най-новите модели глюкомери или устройства за доставка на инсулина (писалки с памет, инсулинови помпи), или най-скъпите маркови лекарства за понижаване на кръвната глюкоза се нуждаят от човешки мозък, който да ги използва правилно.

Непрекъснато се търсят, разработват и въвеждат в употреба нови средства за управление на захарната болест. Те предлагат на диабетиците допълнителни възможности да живеят в баланс със заболяването си. Необразованите хора не могат обаче да използват модерните технологии.

Какви действия са необходими след като проверим нивото на кръвната си глюкоза?

Първо трябва да си отговорим на въпроса необходима ли е промяна в лечението или не.

При установяване на случайна стойност над прицелното ниво, трябва да се запитаме каква е причината – например похапнали сме повече въглехидрати от обичайното, преживяли се стрес, чувстваме се неразположени, не сме разходили, пропуснали сме да вземем лекарствата, преживяли сме стрес и т.н.

Ако потвърдим със следващи измервания, че повишаването на кръвната ни глюкоза не е случайно, то тогава трябва да се направи подходяща промяна в лечението ни.

Например, при повишени стойности сутрин на гладно или преди хранене може да е необходимо да се увеличи дозата на базалния инсулин. При повишени стойности след нахранване трябва да се реши дали да се увеличи дозата на болусния инсулин, инжектиран преди съответното хранене, или да се намали приемът на въглехидрати (второто решение няма да доведе до натрупване на допълнителни килограми, ако това не е желателно поради наднормено тегло или затлъстяване).

При установяване на хипогликемия (ниска кръвна глюкоза) е необходимо да вземем незабавни мерки за нейното овладяване. След това трябва да потърсим причината – може би сме пили алкохол на гладен стомах или сме прехвърлили мярката, или сме имали необичайно физическо натоварване, или се отложили обяда си след инжектирането на болусния инсулин? Трябва да имаме предвид, че високата околна температура (сауна, гореща вана, директно излагане на тялото на слънце) ускорява постъпването на инсулина в кръвта.

В зависимост от причината за ниската стойност, решаваме какво трябва да се направи – може да е подходящо да намалим дозата на инсулина, който е ефективен по време на физическото наторване, или да увеличим вноса на въглехидрати с храната, или да приемем допълнителна закуска вечерта преди да си легнем и т.н.

Самоизмерванията на кръвната глюкоза са важно средство за предприемането на правилни действия. Това означава да упражняване самоконтрол на кръвната глюкоза.

Симптомите на хипогликемия не винаги съответстват на ниските стойности на кръвната глюкоза. Например, хората с намален усет за улавяне на хипогликемия, могат да имат много ниски стойности на кръвната глюкоза, без да имат типичните алармиращи прицнаци.

Обратно, хора с хронични високи стойности могат да получат симптоми на хипогликемия при бързо спадане на нивото – при тях симптомите на хипогликемия са „лъжливи“. Измерването на кръвната глюкоза при втория случай ще покаже висока, а не ниска стойност и поради това не е необходимо да се поемат допълнителни въглехидрати.

Захарната болест води до усложнения на малките и големите кръвоносни съдове. Подобряването на гликемичния контрол намалява вероятността за развитието на тези усложненията.

Самоизмерванията на кръвната глюкоза осигуряват обратна информация в реално време, позволяват да се установят нарушенията в глюкозния профил и да се вземат мерки срещу това.

Самоизмерванията на кръвната глюкоза трябва да се провеждат по различно време на деня. Ако стойностите на гладно и преди хранене са в препоръчваните граници, но нивото на А1с е над прицелната стойност, това означава, че нивата на кръвната глюкоза след нахранване са високи и трябва да се действа за тяхното намаляване.