Какво представлява инсулиновата помпа?



01/08/2007
Инсулиновата помпа е малко, компютъризирано устройство, с размера на мобилен телефон. То може да се носи закачено на колана или в джоба. От апаратчето излиза малка, гъвкава тръбичка - катетър. Единият край на катетъра завършва с фина канюла, която се вкарва под кожата в областта на корема. Катетърът и канюлата се наричат инфузионен сет, който трябва да се подменя на всеки два до три дни, за да се избегне рискът за инфекции. Помпата подава постоянно и равномерно количество инсулин в продължение на цялото денонощие. По този начин се осигурява базално инсулиново ниво, което поддържа кръвната глюкоза в желаните граници между храненията и през нощта. Какво количество базален инсулин трябва да постъпва в продължение на 24 часа се програмира от потребителя на помпата. Скоростта на подаване (единици на час) зависи от възрастта (малко дете, дете в предпубертетна възраст, юноша или възрастен човек), както и от циркадните денонощни колебания на кръвната глюкоза. Юношите и някои възрастни хора (но не и малките деца) се нуждаят от малко повече инсулин в края на нощния си сън - тогава нивото на кръвната глюкоза се повишава естествено и това явление се нарича феномен на зазоряването. Помпата може да бъде програмирана да покрива повишаването на гликемията по това време на денонощието. Потребителят на инсулинова помпа трябва да програмира и дозата на болусния инсулин – това е инсулинът, който е необходим по време на хранене (прием на въглехидрати), за да може да осигури усвояване на постъпилата в кръвта глюкоза. Количеството на болусния инсулин се изчислява въз основа на вида и на количеството на въглехидратите, които се поглъщат със съответното хранене. Когато се използва инсулинова помпа, нивото на кръвната глюкоза трябва да се проверява най-малко четири пъти дневно (в началото шест до девет пъти). Дозите на инсулина, които подава помпата, могат да се коригират в зависимост от вноса на храна или от планираната физическа активност. Поради начина си на работа, инсулиновата помпа може да наподобява нормалното действие на панкреаса. Панкреасът при хората без диабет произвежда и подава в кръвта необходимото количество инсулин в правилното време. Той осигурява малко и равномерно ниво на инсулин през цялото денонощие – базален инсулин и произвежда по-голямо количество инсулин (болус) по време на хранене, в унисон с увеличаването на кръвната глюкоза. Инсулиновата помпа, поради постоянната подкожна инсулинова инфузия, може да осигури по-добър контрол на кръвната глюкоза от базално болусния режим с многократни инсулинови инжекции. Базално болусният режим с многократни инсулинови инжекции представлява подкожна доставка на интермедиерен инсулин (или на дългодействащ инсулинов аналог) вечер преди лягане за сън и на бързодействащ инсулин (или на бърз инсулинов аналог) преди трите основни хранения. Инсулините за помпи са продукти на генното инженерство, подобно на тези в пълнителите за писалки. Тъй като помпата подава постоянно инсулин, тя се зарежда само с бързодействащ инсулинов препарат. За целта, тези устройства имат резервоари с капацитет от 180 до 300 мл, които трябва системно да се пълнят. Постоянната подкожна инфузия на инсулин чрез инсулинова помпа може да се прилага ефективно както при деца, така и при подрастващи с диабет тип 1. Наблюдения показаха намалена честота на хипогликемични епизоди, тъй като помпата използва само бързодействащ инсулин, който има по-предсказуемо действие. Всички приеми на храна (въглехидрати) се покриват от инсулинови болуси от пациента, а през останалото време на денонощието нормалните глюкозни нива се поддържат от постоянното подаване на инсулин за покриване на нуждите от базален инсулин. Базалната скорост, с която помпата подава инсулин, може да се променя според хормоналната продукция в денонощието. Това е голямо предимство. При деца в предпубертетна възраст, може да се увеличи скоростта между 21 и 9 ч., за да се компенсира продукцията на растежен хормон през нощта. При подрастващите в пубертетна възраст, може да се увеличи скоростта между 3 и 7 ч. сутрин, за да се контролира феноменът на зазоряването. Инсулиновата помпа е подходяща, когато децата с диабет тип 1 и техните родители имат желание да се научат как да я използват, а децата са съгласни да я носят. Подходящи кандидати са пациенти, които контролират заболяването си с четири и повече инжекции на инсулин дневно и имат възможности да изследват кръвната си глюкоза повече от четири пъти дневно. Необходимостта от толкова чест самоконтрол на кръвната глюкоза увеличава разходите за консумативи, които обикновено не се покриват от здравните застрахователи. Други критерии за лечение с помпа са: чести епизоди на тежка хипогликемия или големи колебания на кръвната глюкоза; високи нива на хемоглобин А1с; капризен или непостоянен начин на хранене, или стил на живот, които не позволява спазването на режим на хранене; микроваскуларни усложнения. Помпата позволява поставяне на доза инсулин винаги когато се приема храна и това дава по-голяма свобода в начина на живот. Апаратчето може да се програмира за работа в дни с различна двигателна активност (например със или без спортна активност, с училище или в почивните дни) или при особени физиологични състояния (менструален цикъл). В сравнение с писалките, помпата е по-сложна система, която изисква по-чести проверки на кръвната глюкоза. Лечението с помпа е финансово по-скъпо – апартчето струва в САЩ около $5000-6000, допълнително са необходими около $100 на месец за подмяна на инфузионния сет. Годишната цена на лечението с помпа е около $3400 спрямо $1800 при многократни инсулинови инжекции. В България разходите за лечение с инсулинова помпа не се покриват от здравната каса, подобно на много други страни по света. Рисковете при използването на помпа са: инфектиране на мястото на инфузия (поради замърсяване на канюлата) и повишен риск за диабетна кетоацидоза. Помпата функционира само с бързодействащ инсулин, който има кратка продължителност на действие. Поради това се налага по-чест самоконтрол на кръвната глюкоза.