Вливането на кръв от собствена пъпна връв – първи опит за спиране на диабет тип 1



01/07/2007

Вливането на съхранена кръв от собствената пъпна връв (автоложна трансфузия) при малки деца с новодиагностициран диабет тип 1 може да намалява тежестта на заболяването, вероятно препрограмирайки имунната система и по този начин забавайки разрушаването на инсулин-произвеждащите клетки в панкреаса, показаха изненадващо резултатите от пилотно проучване, докладвани през юни на тазгодишните научни сесии на Американската диабетна асоциация.

„Изминалият шестмесечен период е много кратък, за да се каже колко дълго би продължила ефективността от подобна терапия, но началните данни показват, че този метод води до подобряване на контрола на кръвната глюкоза“, смятат американските изследователи.

Според тях, това е начален успех на клетъчната терапия, която ще играе в бъдеще основна роля в лечението на автоимунния диабет.

Тепърва трябва да се установи кои клетки в кръвния „коктейл“ препрограмират имунната система към поносимост (толеранс) по отношение на собствените инсулин-произвеждащи клетки.

Изследователите се надяват да изолират и да култивират отговорните за това клетки и по този начин да поставят основата на клетъчна терапия, която да може да се прилага по-масово при пациенти с новодиагностициран диабет тип 1.

Диабет тип 1 е имунно-медиирано заболяване, при което имунната система, поради някаква причина, започва да разпознава собствените инсулин-произвеждащи бета-клетки в панкреаса като „чужди“ и да ги разрушава.

Експерименталното лечение е проведено при седем деца, на възраст от две до седем години, с новодиагностициран диабет тип 1. При всичките пациенти е била прелята кръв от собствена пъпна връв, която е била съхранена след раждането им.

Резултатите са били сравнени с контролна група от 13 деца на същата възраст с новодиагностициран диабет тип 1, при които не е била извършена автоложна трансфузия.

В двете групи са били проследени нивата на хемоглобин A1с и общата дневна доза на инсулин, инжектирана от момента на диагнозата до шест месеца след кръвопреливането в първата група (A1с е бил измерван на всеки два до три месеца).

При децата, които са получили кръвопреливането, е била установена продукция на собствен инсулин за по-дълъг период от време в сравнение с контролните случаи.

„Нашите начални данни показват, че автоложната трансфузия на кръв от пъпна връв при малки деца с новодиагностициран дибает тип 1 води до по-ниско ниво на A1с, по-ниски инсулинови нужди и вероятно до по-дълго съхраняване на нивото на C-пептида, който е показател за запазено собствено производство на инсулин,“ смятат американските изследователи.

Днес се проучват различни методи за отлагане на тоталната загуба на бета-клетки, тъй като това води до намаляване на риска за хронични усложнения на заболяването.

Три са възможните механизми, с които учените обясняват наблюдавания ефект върху прогресирането на диабет тип 1. Според тях, в кръвта от пъпна връв има:

- стволови клетки, които са способни да се диференцират в инсулин-произвеждащи клетки

- клетки, които стимулират регенерацията на панкреасните острови

- регулаторни Т клетки, които индуцират имунен толеранс (тази хипотеза изглежда най-вероятна)

Кръвта от пъпна връв е много богат източник на регулаторни T клетки и при децата е било установено повишаване на нивото на тези клетки в кръвта през целия шестмесечен период след извършената хемотрансфузия.

Периодът на наблюдение на пациентите е все още твърде кратък, за да се определи колко дълго ще продължи този процес, но подобряването на контрола на кръвната глюкоза е свързано с извършеното кръвопреливане, смятат изследователите.

Трансфузията на кръв от пъпна връв осигурява болус от регулаторни Т клетки, които възпират имунната система да атакува бета-клетките на панкреаса. По някакъв начин тези клетки „превъзпитават“ имунната система - възстановяват толеранса към собствената инсулин-произвеждаща тъкан.

Идеята за възстановяване на имунния толеранс е разковничето за възможно забавяне или дори за спиране на развитието на диабет тип 1.

Клетъчната терапия може да се намесва в естествената еволюция на автоимунните заболявания, вероятно в комбинация с имуномодулиращи средства или с по-безвредни имуносупресори, но тепърва предстои да се създаде този имунно-медииращ „коктейл“.