Доброволните здравни фондове – фатално ли е числото 13?



01/07/2007
Точно 13 здравни фонда се конкурират на българския пазар в осигуряването на по-качествени и бързи медицински услуги. Срещу 10-15 лева базова месечна вноска те дават възможност да се избегнат дългите опашки пред лекарските кабинети, лутането до нужното лечебно заведение и грозният пазарлък за пари „на ръка“. По данни на Комисията за финансов надзор обаче само около 100 000 души у нас се осигуряват допълнително за здраве, а през частните фондове минават едва 20 милиона лева годишно или около 1% от публичните средства в здравеопазването. Доброволните фондове събират и разходват средства на солидарен принцип - плащат всички, а ползват тези, които в момента имат нужда от лечение. Това правило е залегнало и в основата на задължителното здравно осигуряване. Допълнителното осигуряване се извършва по два начина - с абонамент или чрез възстановяване на разходи. Режимът, по който функционира доброволното здравно осигуряване, бе въведен през 2001 г., но оттогава бележим символично развитие, признава д-р Мими Виткова, председател на Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване. В Европа 25-30% от средствата за финансиране на здравната система постъпват по линия на доброволното здравно осигуряване, когато то е допълнително, според председателят на Международния институт по здравеопазване и здравно осигуряване д-р Илко Семерджиев. Има и страни, в които се практикува заместващо здравно осигуряване, където частните здравни фондове управляват задължителни здравноосигурителни вноски в конкуренция с обществените фондове. У нас на фона на два милиарда лева публични разходи за здравеопазване, през 2006 г. дружествата са събрали символичните 20 милиона. Основната причина за това е, че на книга НЗОК „гарантира“ цялостния обем от медицински дейности в извънболничната, а от миналата година - и в болничната помощ. Нищо, че прегледът при специалист например често зависи от това по кое време на месеца си се разболял и дали личният лекар разполага с направления, а парите по клинични пътеки за болниците покриват средно 60-70% от разходите им. Така на практика няма законово регламентирана дейност или обем, който фондовете да поемат извън гарантираното от касата. Допълнително затруднение за дейността им са ниските доходи на домакинствата и липсата на традиции у нас в областта на здравното осигуряване. Фондовете са слабо познати сред здравните потребители като възможност за инвестиции в тяхното здраве и не са особено предпочитани като партньор на лечебните заведения заради изискваното от тях високо качество. „Университетска болница цяла година отказва да сключи договор с нас, защото пациентите ни познават добре правата си и имат високи изисквания“, твърди Мими Виткова, която е изпълнителен директор на ОЗОФ „Доверие“. Според д-р Стефан Сираков, председател на Съвета на директорите на „ДОМ-Здраве“, опитите от страна на медици да поискат нерегламентирано пари секвали в момента, в който пациентът покаже картата си на клиент на фонда. На фона на всичко това проектът за здравна стратегия до 2013 г., изготвен от Министерството на здравеопазването, представлява поредното недомислено съчинение на тема „развитие на доброволното здравно осигуряване в България“. Документът гръмко си поставя за цел „усъвършенстване на модела на системата за доброволно здравно осигуряване у нас по примера на Европейския съюз“. Според текстовете на стратегията обаче доброволното здравно осигуряване трябва да надгражда лечебни дейности извън обема на задължителното осигуряване, което пък уж покрива почти всичко. Така всъщност се забранява на частните фондове да се конкурират с Националната здравноосигурителна каса за пакета медицински услуги, които се заплащат от нея, и свежда отговорностите им до осигуряване на по-добри битови условия по време на лечение. От асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване вече алармират, че по този начин ще бъдат зачеркнати всички договори, сключени до момента, и ще последват верижни фалити на здравните фондове. Това на практика представлява закриване на доброволното здравно осигуряване, твърди д-р Стефан Сираков. Най-абсурден е текстът, който предвижда фондовете да наливат средства в здравеопазването без право на придобиване на активи, капитали и собственост. Частните здравноосигурителни компании са капиталови дружества и да се отрече правото им на придобиване на капитали и собственост е нонсенс, който дори комунизмът не помни, припомнят икономисти. По този начин им се забранява да притежават собствени лечебни заведения.