Дарители на стволови клетки в България



01/07/2007
Изграждане на национална мрежа за набиране и изследване на 4300 доброволни донори е една от задачите на Национална програма за развитие на трансплантацията на стволови клетки до 2013 година, според правителствена програма, чиято цел е да се повиши качеството и ефективността на лечението на пациенти със злокачествени, дегенеративни, автоимунни, генетични и други социално значими болести. България е пълноправен член на Световната организация на донори на костен мозък (BMDW) от август 2005 година. чрез включването на 120 наши здрави доброволци като донори на костен мозък. Това позволява да се търсят донори за българските пациенти сред повече от 10 милиона доброволци от цял свят във всеки един момент. Въпреки това, подходящи донори се намират само за три четвърти от всички пациенти, нуждаещи се от трансплантация поради генетичното разнообразие на етносите, представени в международния регистър. Това налага, от една страна, набиране на по-голям брой донори и разширяване на българската база данни на донори на стволови клетки, а от друга - търсенето на други източници на хемопоетични (кръвообразуващи, кръвотворни) стволови клетки, например от кръв от пъпна връв. Като източник на стволови клетки кръвта от пъпна връв намалява риска за реакция на присадката спрямо реципиента и прави възможно прилагането на не толкова строги критерии за генетично сходство. Статистическите анализи показват, че за осигуряване на максимално генетично подходящи донори за даден реципиент оптималният брой донори на 8 милиона население е 5000. Увеличаването на броя на българските донори ще повиши шанса да се намери у нас генетично сходен донор на по-голям брой наши пациенти. Това ще намали времето и разходите за търсене и вземане на стволови клетки от донор от чужбина. Годишно в света се извършват от 45 000 до 50 000 трансплантации на хемопоетични клетки (от костен мозък или периферна кръв) за лечение на различни заболявания. България е на едно от последните места в Европа по отношение на трансплантационната активност на хемопоетични стволови клетки. За периода октомври 1997 - февруари 2006 у нас са извършени само 21 трансплантации (17 от тях са от родствен донор, 2 - от неродствен, и 2 от пъпна връв). Изпълнението на националната програма ще даде възможност за благоприятно повлияване на много заболявания с лоша прогноза и висока смъртност. Прилагането на стволово-клетъчната терапия ще доведе до излекуване или до ремисия на болестта при много от случаите. Стволово-клетъчната трансплантация е доказала своето приложение при лечението на раковите заболявания на кръвта - левкемии и лимфоми, чиято честота нараства в последните години. Левкемиите са най-честата причина за смъртност при децата. Прилагането на стволово-клетъчната терапия води до излекуване при тези пациенти в 50-70 на сто от случаите. Събирането и съхраняването на кръв от пъпна връв при рисковите семейства (фамилно обременени за ракови заболявания на кръвта) е модерно предизвикателство за борба с рака. Показание за трансплантация на стволови клетки имат и други болести на кръвта, като различните форми на анемия и хемоглобинопатия, в т. ч. и таласемията. Прилагането на тази терапия води до 70-80 на сто излекуване от случаите. Със същия успех се ползва стволово-клетъчната трансплантация (до 60-70 процента от случаите) при тежкия комбиниран имунодефицит и други вродени нарушения на имунната система. В различен стадий на клинично изпитание е приложението на стволовите клетки при лечение на вродени разстройства на обмяната и при болести като диабет тип 1, неврологични заболявания като болестта на Паркинсон, болестта на Алцхаймер, както и при сърдечносъдови заболявания. Трансплантацията на стволови клетки има своето място и при автоимунни болести - множествена склероза, ревматоиден артрит, а напоследък и при някои солидни тумори като невробластома, карцином на млечната жлеза, на бъбрека...