За диетата и физическата активност като антидиабетно средство



01/05/2007

На всички хора се препоръчва да се движат активно по половин час всеки ден от седмицата. За целта, не е необходимо да се посещава скъп фитнес център или да се купува модна спортна екипировка. Човек просто трябва да обуе подходящи за сезона чорапи и удобни обувки, които да не травмират стъпалата, и да походи бързо в близката градинка или парк. Особено добра идея е да го стори след нахранване.

На хората, които често се заседяват вкъщи, се препоръчват домашите уреди за спорт като гирички, велоергометри и степери, които могат да се използва по време на гледане на телевизия. Станете от креслото и направете малко гимнастика - десетина упражнения за ръцете и краката, няколко коремни преси или лицеви опори, раздвижете различните мускулни групи.

Не забравяйте, че и изкачването и слизането по стълби вместо с асансьор, също е полезно физическо упражнение.

Много от телевизионните програми за домакини, освен кулинарни предавания и филмови сериали, предлагат курсове по аеробика и други видове гимнастика, които могат да се изпълняват симултанно пред синия екран.

Хората, които са водили до момента заседнал начин на живот трябва да започнат с постепенно натоварване – в началото са достатъчни 10 минути ходене по равен терен, като продължителността и трудността на усилието трябва да се увеличават постепенно. Крайната цел е човек да движи мускулите си по 30 до 45 минути всеки ден.

Появата на диабет тип 2 може да се предотврати с редовно движение (30 минути бързо ходене всеки ден) и умерено понижаване на теглото (загуба на 7%).

Подобна промяна в стила на живот осигурява почти два пъти по-добра профилактика от приема на таблетки за понижаване на кръвната глюкоза, показаха резултатите от проспективни проучвания при хора с наднормено тегло и нарушен глюкозен толеранс (преддиабетно състояние).

Съкращенията на мускулните влакна по време на физическо натоварване могат да повишават инсулиновата чувствителност на инсулин-резистентните преди това скелетни мускули, показаха резултатите от експерименти при затлъстели плъхове, които са модели на преддиабетно състояние.

Тъй като скелетните мускули поемат и усвояват около 80-90% от глюкозата в кръвта, то е ясно, че при хората с преддиабет или с изявен диабет тип 2 повишаването на всекидневната им физическа активност може да окаже огромно влияние върху нивата на кръвната глюкоза, смятат авторите на експеримента.

Механизмът, чрез който физическите упражнения възстановяват инсулиновата чувствителност на мускулите е неизвестен. Биохимични изследвания са показали, че нормализирането на инсулиновото действие посредством цикличните съкращения на мускулните влакна води до повишаване на активността на митохондриите (това са енергийните фабрики на клетките), както и на разграждането на свободните мастни киселини.

Вероятно, промените в митохондриалната енергийна обмяна и/или други причинени от мускулните контракции събития водят до подобряване на нарушенията на инсулиновото действие посредством активиране на инсулиновите рецептори.

При инсулинова резистентност тези рецептори остават безразлични към подавания от инсулина сигнал „има много глюкоза, затова задействай нейното усвояване!“.

Всекидневната двигателна активност или физическите упражнения подобряват инсулиновата чувствителност на резистентните преди това мускули към действието на антидиабетния хормон.

Редовното движение е важна част от контрола на диабета и помага да се поддържа постигнатата загуба на теглото.

За инсулина и захарите

Хормонът инсулин се секретира от панкреаса – орган, който е разположен зад стомаха и поради това се нарича задстомашна жлеза. Инсулинът, както и още два други хормона (глюкагон и соматостатин) се призвеждат от островите на Лангерханс (групички от клетки, които са пръснати в панкреаса, подобно на острови). Всяко отделно островче е изградено от три вида клетки, които произвеждат хормони, като инсулинът е продукт на бета-клетките.

Нормалната функция на инсулина е да контролира нивото на кръвната глюкоза (да го поддържа в определени граници) през цялото денонощие. Инсулинът се нарича антидиабетен хормон, защото помага на глюкозата от кръвта да навлезе в мускулните клетки, където да се използва за гориво (енергия). Когато глюкозата не може да навлезе в клетките, тя се натрупва в кръвта. Високите нива на глюкоза в кръвта водят до здравни проблеми.

Източник на глюкоза са въглехидратите от храната, която поглъщаме, независимо от това дали са прости захари или нишестета (скорбяла). Черният дроб също произвежда глюкоза.

Глюкозата е вид проста захар (изградена e от една молекула, монозахарид), която постъпва в кръвта от червата и циркулира в кръвообращението ни. Когато измерваме нивото на кръвната си захар, ние измерваме всъщност нивото на глюкозата. Затова е много по-правилно да казваме нормална, ниска или висока кръвна глюкоза, а не кръвна захар.

Фруктозата (плодовата захар) е проста захар, изградена от една молекула (монозахарид). Сукрозата (захарозата) е също захар, но е изградена от една молекула глюкоза и една молекула фруктоза (дизахарид).

Трапезната захар (бяла кристална захар, кафява захар), която е най-често използвания подсладител в сладкарската индустрия и за домашна употреба, представлява сукроза.

Пчелният мед е смес от различни захари, предимно глюкоза и фруктоза (70-80%), сукроза (5-8%) и още около 20 други захари.

Лактозата е захар, която се съдържа в млякото (млечна захар). Изградена е от две молекули – глюкоза и галактоза (дизахарид). Малтозата (малцовата захар) се състои от две молекули глюкоза (дизахарид).

С други думи, захарите имат различна химична структура, изградени са от една или две молекули. Наставката –оза показва захар.

След нахранване, нивото на кръвната глюкоза се повишава и панкреасът освобождава инсулин в кръвта. Когато нивото на кръвната глюкоза се понижи, например по време на физическо усилие, нивото на инсулина също се понижава.

Хормонът инсулин играе жизненоважна роля в поддържането на нивата на кръвната глюкоза (това е захарта, която се използва от тялото ни за енергия), като при хората без диабет този процес е автоматичен (авторегулация). Неговата основна цел е да се предотврати прекомерното повишаване на кръвната глюкоза (хипергликемия), както и нейното прекомерно спадане (хипогликемия).

Глюкозата е основното гориво за мозъка. Мозъчните клетки са единствените в нашето тяло, които поглъщат глюкозата без посредничеството на инсулина. Това е защитен механизъм за оцеляване.

За инсулиновата резистентност

Консумацията на рафинирани и с висок гликемичен индекс въглехидратни храни или на всички захари (картофи, бял хляб, понички, кифли, обикновени безалкохолни напитки, фини тестени и сладкарски изделия) води до бързото превръщане на въглехидратите в глюкоза, която постъпва в кръвта.

Тъй като голямото количество глюкоза е токсично за бъбреците и останалите органи, нормално панкреасът освобождава големи количества инсулин, за да намали нивото на кръвната глюкоза. Инсулинът пренася глюкозата в клетките, където тя се изгаря или се складира като мазнини (триглицериди в мастните клетки).

При много хора, панкреасът може за компенсира в продължение на години, произвеждайки повече инсулин, предпочитанието им към храни с високо съдържание на бързоабсорбиращи се въглехидрати. При тези случаи нивото на кръвната глюкоза остава в нормалните граници и те не развиват диабет през живота си.

При част от хората обаче способността на тялото да се справя с постоянното консумиране на големи количества рафинирани въглехидрати и захари намалява с течение на времето. Подложените на постоянно повишено количество инсулин скелетни мускули загубват чувствителността си към неговото действие, а с това намалява и апетитът им към глюкозата.

В същото време, панкреасът продължава да получава сигнали, че нивото на кръвната глюкоза е високо, така че допълнително увеличава производството на инсулин.

Парадоксално, но колкото повече инсулин се секретира, толкова той е по-малко ефективен – инсулиновата резистентност на тялото продължава да расте.

Инсулинът засилва това състояние, като води до образуването на мазнини (липогенеза). С други думи, колкото повече инсулин секретира един човек, толкова повече мастна тъкан натрупва. А, колкото повече мастни клетки има в едно тяло, толкова по-малка е неговата способност да използва глюкозата за енергия. Получава се порочен кръг, излизане от който има само, ако човек свали част от излишното си тегло.