Кои са причините за диабет тип 1 и диабет тип 2?



01/05/2007

Хората с диабет тип 1 нямат собствен инсулин поради пълната липса или много малкото количество на инсулин-произвеждаща тъкан в панкреаса (бета-клетките в островите на панкреаса са разрушени от имунната система). При изявата на диабет тип 1 около 90% от тези клетки са загинали. Този тип диабет бе наричан по-рано „инсулинозависим“, но това наименование не се използва повече, тъй като е неправилно.

За разлика от тях, хората с диабет тип 2 продължават да произвеждат собствен инсулин, но тялото не отговаря правилно на неговото действие, независимо от секретираното от бета-клетките количество. Този тип диабет бе наричан по-рано „неинсулинозависим“, но това наименование също не се използва повече, тъй като е неправилно.

Няма „инсулинозависим“ или „неинсулинозависим“ диабет.

При хората с диабет тип 1 всекидневната доставка на външен инсулин е жизненонеобходима - те нямат собствена продукция на инсулин, тъй като повечето или всичките клетки в панкреаса, които произвеждат този хормон, са разрушени.

Този тип диабет се изявава обичайно под 40-годишна възраст, най-често в детството, но може да се появи на всяка една възраст. Лекува се с инсулин (подкожно инжектиране с писалка или постоянна подкожна инфузия с помпа), диета и физическа активност. В етап на експериментални изследвания е и възможността за присаждането при подходящи за целта пациенти с диабет тип 1 на бета-клетки, изолирани от панкреасите на донори (хора с установена мозъчна смърт или прасета).

При хората с диабет тип 2, има намалено действие на инсулина в периферните тъкани (скелетни мускули, мастна тъкани, черен дроб) поради инсулинова резистентност. Освен това, те имат и нарушена функция на бета-клетките на панкреаса, което води до намалена секреция на инсулин през първите минути след нахранване (липсва ранен пик и кривата на инсулиновата секреция е плоска). Това е причина за високата кръвна глюкоза след нахранване.

Инсулиновата резистентност на черния дроб е причина за повишеното производство на глюкоза на гладно.

Хората с диабет тип 2 също могат да се нуждаят от доставката на външен инсулин на даден етап от живота им. Инсулинът може да е необходим за поддържане на контрола на кръвната глюкоза поради изтощаване на бета-клетките на панкреаса или при временни състояния на повишени нужди (например голяма хирургична операция, тежко друго заболяване, сериозна инфекция).

Доставката на базален инсулин вечер преди лягане потиска и чернодробното производство на глюкоза през нощта, което води до намаляване на сутрешната хипергликемия на гладно.

При диабет тип 2 нуждата от външен инсулин може да бъде временна, като след подобряване на обменния контрол или излекуване на острото здравно нарушение, инсулиновото лечение може да бъде преустановено и пациентите да се върнат на предишната си терапия с перорални антидиабетни средства (таблетки).

Прилагането на инсулин не прави хората зависими от него. Лечението с този хормон не е крайна мярка при диабет тип 2, нито показва, че заболяването е по-тежко или е в по-напреднал стадий.

Инсулиновото лечение при диабет тип 2 е средство за подобряване на обменния контрол, за овладяване на симптомите на високата кръвна глюкоза и за намаляване на свързания с хипергликемията риск за усложнения.

Хората с този тип захарна болест имат нужда от по-голямо количество инсулин от обичайното за останалите хора. Защо? Защото специални протеини, наречени инсулинови рецептори, не могат да се свързват с антидиабетния хормон.

Нормално, инсулинът и неговите рецептори, си съвпадат подобно на ключ и ключалка. При диабет тип 2 ключалките са повредени и поради това ключът не може да ги задейства. Вратата на клетките остава затворена за глюкозата и тя започва да се натрупва в кръвта.

Инсулиновите рецептори (ключалките) се активират когато човек загуби част от телесните си тлъстини и се движи редовно. Тези две мерки подобряват инсулиновата чувствителност на мускулите, черния дроб и мастната тъкан.

При това положение, мускулните клетки започват да използват глюкозата за гориво – възвръщат апетита си към нея. Подобряването на инсулиновата чувствителност и намаляването на кръвната глюкоза отбременява инсулин-произвеждащите клетки на панкреаса. В противен случай, те са претоварени с работа и се изтощават по-бързо.

За да се намали опасността за развитието на диабет тип 2, всеки човек трябва да самоконтролира наднорменото си тегло и да не води заседнал начин на живот. Това е единствената доказана мярка за поддържане на апетита на мускулите към глюкозата.

Хората, които натрупват тлъстини в коремната област, са по-застрашени да развият диабет тип 2. Ако имате голяма обиколка на талията, то избягвайте обилното хранене с мазнини и калории и извършвайте мускулна работа всеки ден. Не подценявайте тези две профилактични мерки, особено ако имате родител (родители) с диабет тип 2, ако сте жена, която е развила гестационен диабет (диабет по време на бременност) или e родила едър плод (над 4 килограма), ако имате нарушения в липидния профил или повишено кръвно налягане.

Не купувайте обикновени безалкохолни напитки, не прекарвайте уикендите пред телевизора или в мола, не водете децата на ресторант за бързо хранене от типа на Макдоналдс или Кентъки Фрайд Чикен (KFC), не им купувайте пакети с чипс, захарни и шоколадови изделия, не ги оставяйте да седят часове пред компютъра или телевизора...

Най-важният отключващ диабет тип 2 фактор на околната среда е затлъстяването, тъй като наличието на много мазнини в тялото води до инсулинова резистентност. Обратно, намаляването на телесните тлъстини, подобрява инсулиновата чувствителност и съответно намалява риска за развитието на диабетна хипергликемия.

Повечето от случаите на диабет тип 2 възникват след 55 години, тъй като с напредване на възрастта човек натрупва повече тегло и се заседява.

Липсата на физическа активност и употребата на висококалорична храна е причина за „подмладяването“ на заболяването, което започва да се среща все по-често сред хора под 40 години и дори сред младежи и юноши поради високата честота на коремно затлъстяване и заседналия стил на живот.

Диабет тип 2 е болест на „западното“ консуматорско общество, чиито навици на хранене и движение влизат в конфликт с гените на Хомо сапиенс, който е пригоден да оцелява в условия на гладуване и интензивна мускулна работа за осигуряване на храна. Нашите прадеди не са влизали в кварталния супермаркет, за да си купят вечеря, а са ловули с часове, или са вървели километри, за да намерят корени и диви плодове...

Палеолитната диета се е различавала чувствително от закуските тип „кока-кола- хамбургер-пържени картофи“ или „поничка-млечен шейк“.

„Тлъстият диабет“ не е вече заболяване на хората над 40-годишна възраст и този факт има сериозно здравно, икономическо и социално отражение. Веднъж развила се, захарната болест не може да бъде излекувана. Прилаганото при това заболяване доживотно лечение има за цел да поддържа нивата на кръвната глюкоза колкото се може по-близко до нормалните стойности. Това доказано намалява риска за появата и прогресирането на диабетните усложнения.

Когато глюкозата от храната постъпи в кръвта, тя не може при сладките хора да навлезе в клетките, тъй като в тяхната кръв или няма достатъчно инсулин или инсулинът не действа правилно, независимо от неговото количество.

Глюкозата и в двата случая остава в кръвта (появява се хипергликемия). Тъй като глюкозата не може да постъпи в мускулните клетки, където да се използва за енергия (гориво), много от сладките хора се чувстват изморени, отпаднали, нямат сила.

Когато в кръвта се натрупа прекомерно много глюкоза, тя започва да се изхвърля от бъбрека в урината – появава се глюкозурия. Глюкозурията показва, че в кръвта има много глюкоза – нивото й е по-високо от бъбречния праг.

Тъй като глюкозата се изхвърля заедно с вода, то се появява обезводняване - сладките хора страдат от жажда и започват да пият повече течности.

Когато не може да използва глюкозата за енергия, тялото започва да изгаря други източници – белтъците и мазнините. Поради тази причина хората със захарна болест започват да губят тегло. Когато се разграждат мазнините, се образуват кетонови тела. Това е причина за появата на ацетонов дъх (дъх на „гнили ябълки“) и на кетонови тела в урината (кетонурия).

При всяко състояние на продължителен глад се образуват кетонови тела поради разграждането на мазнините. При гладуване, в урината има кетонови тела, като нивото на кръвната глюкоза е ниско. При захарна болест, в урината има кетонови тела, като нивото на кръвната глюкоза е високо (кетонурия и хипергликемия).

Когато в кръвта се натрупат прекомерно много кетонови тела, те водят до нейното подкиселяване (диабетна кетоацидоза). Състоянието е токсично за мозъка и, ако не се вземат мерки за неговото овладяване, води до диабетна кома.

Диабетната кетоацидоза винаги се дължи на абсолютен недостиг на инсулин. Диабетната кетоацидоза е животозастрашаващо състояние, което изисква спешни мерки за овладяване в болнични условия.

Тъй като хората с диабет тип 2 имат собствено производство на инсулин, при тях по-рядко се развива диабетна кетоацидоза. Тя е остро усложнение, което е по-типично за диабет тип 1.

При диабет тип 2, когато обаче има много висока хипергликемия, може да се развие друго остро усложнение – хиперосмоларна кома, което също изисква незабавни мерки за овладяване в болнични условия. Дължи се на висока концентрация на глюкоза в кръвта, която причинява повишаване на осмоларитета на кръвта. В резултат на това започва да се извлича вода от клетките на принципа на осмозата. Ако тежкото обезводняване не бъде овладяно, то е опасно за живота.

Около 90-95% от всички сладки хора на планетата страдат от диабет тип 2. Тоза форма на захарната болест се контролира с комбинация от диета и физическа активност или диета, физическа активност и таблетки, или диета, физическа активност, таблетки и инсулин.

Заболяването се развива в продължение на години, като първоначално преминава през етапа на преддиабет (стойности на кръвната глюкоза на гладно или на втория час след натоварване с глюкоза между нормалните и диабетните). Много хора могат да нямат никакви болестни симптоми или те да бъдат много леко изразени, поради което повишената кръвна глюкоза да бъде открита случайно при лабораторно изследване поради друг повод.

Главните симптоми на диабета са:

- повишена жажда

- често уриниране, особено през нощта

- умора, отпадналост

- загуба на тегло

- сърбеж в гениталната област, особено при жените

- нарушено зрение

Епидемията от диабет тип 2 се дължи на нездравословните ни хранителни и двигателни навици. Тази форма на захарната болест е свързана със затлъстяване и води до сърдечносъдови заболявания.