Нови данни потвърждават безопасността на инхалаторния инсулин Exubera

Системата за доставка на антидиабетен хормон в белите дробове чрез вдишване (Exubera, рекомбинантен прахообразен инсулин) има за две години проследяване добър профил на ефективност и безопасност при възрастни хора с диабет тип 1, показаха резултатите от публикувано преди месец проучване в списание Diabetes Care.

Участниците в него са били разделени на две групи – едната е получавала инхалаторен, а другата – подкожен инсулин преди хранене в продължение на 24 месеца. Всички са си инжектирали освен това базален (интермедиерен или дългодействащ) инсулин еднократно на ден.

Целта на проучването е била да проследи размера на намаляване на дихателната функция и да оцени дали промените са по-големи при пациентите, които са вдишвали прахообразен инсулин.

Проведените сравнителни изследвания показват малки разлики между двете групи в края на втората година. Промените са били най-изразени през първите три месеца от началото на терапията с инхалаторния инсулин и не са прогресирали след това.

Приложението на Exubera е било свързано в началото със значително по-голяма честота на кашлица (37.6% в групата на инхалаторен инсулин в сравнение с 13.1% от тези на подкожен). Кашлицата в повечето случаи е била лека и непродуктивна, като в края на втората година от нея са се оплаквали само 1.3%.

Двете групи са поддържали равностоен контрол на кръвната глюкоза. Възникнали са и сходен брой хипогликемични епизоди, но лечението с инхалаторния инсулин е довело до по-малко тежки хипогликемии с 33% и до по-леко наддаване на тегло.

Инхалаторният инсулин не може да се използва от активни пушачи. Тютюневият дим може да промени профила на постъпване на антидиабетния хормон в кръвта и да повиши риска за хипогликемии.

Exubera e одобрен да се прилага при възрастни (над 18 години) хора с диабет като алтернатива на инжекционните инсулини преди хранене.

Той има начало на действие, което е по-близко до това на бързодействащите инсулинови аналози, но продължителност на действие, която е по-близка до тази на бързодействащите инсулини.