И Европейският съюз се включи в борбата с диабета

На фона на успешната глобална кампания за признаването на диабета за световен проблем от Организацията на обединените нации (ООН), малцина обръщат внимание на активната дейност на евробюрократите в Брюксел за подобряване на живота на хората със захарна болест.

Решенията на Европейския съюз вече са валидни и за България и затова ви предлагаме кратък преглед на не особено известната, често «зад кадър» антидиабетна политическа активност на ЕС.

Още през 1989 година Сент Винсентската декларация предупреди европейците за опасността от игнорирането на диабетната епидемия и призова правителства, диабетни асоциации и професионални медицински организации да се включат по-активно в борбата с това заболяване на модерния живот.

Първото официално споменаване на проблема на ниво на ЕС бе през 2004 година, по време на ирландското президентство на Съюза, когато здравните министерства на всички държави-членки бяха приканени «да се придържат към европейска стратегия за предотвратяване на диабета, което ще доведе до сериозно намаляване на здравните разходи в ЕС».

През 2005 година Международната диабетна федерация и Федерацията на диабетните медицински сестри в Европа съвместно проведоха «ревизия на диабетната политика на национално ниво» във всяка една от държавите-членки и съобщиха за много недостатъци и различия.

По време на австрийското президенство на ЕС, през февруари 2006 година, във Виена се състоя конференция на диабетни и здравни експерти, които взеха решение за създаването на препоръки към Европейския съвет за предотвратяване на диабета.

През април 2006 Европейският парламент одобри декларация за диабета, която призова Европейската комисия и съвет да превърнат борбата срещу заболяването в официален приоритет на съюза.

През юни 2006 здравните министри на страните-членки одобриха документ за промотиране на здравословен начин на живот и превенция на диабет тип 2, призовавайки всички страни да изготвят свои национални програми и да участват в събирането на информация от цяла Европа, която до подпомогне борбата със захарната болест.

Очакванията са, че Европейският парламент ще продължи да изисква от Европейската комисия конкретни стъпки в борбата с диабета. В същото време, европейските диабетни организации ще продължават да лобират в Брюксел за приоритет на диабета като особено значим социален проблем в ЕС.

Но без подкрепа от диабетната общност (хора с диабет, техните семейства, здравните професионалисти) във всяка една страна, чисто международните усилия трудно ще постигнат значими успехи. Политиците в Брюксел ще обърнат внимание на проблема само ако са непрекъснато под натиска на общественото мнение. Което всъщност е валидно и за политиците в България, които продължават да се радват на «меден месец» във взаимоотношенията си с диабетната общност у нас.

Д-р Диляна Янкова