Защо и как се развива диабет тип 2?



01/12/2006

Заболяването се дължи на комбинация от проблеми, но техният „капелмайстор“ е инсулиновата резистентност вследствие на затлъстяване.

Инсулиновата резистентност е състояние, при което наличният инсулин не е достатъчен, за да може глюкозата от кръвта да навлезе в клетките и да се използва за енергия. С други думи, действието на антидиабетния хормон е намалено – има относителен инсулинов дефицит.

При това положение, панкреасът поне в началото започва да произвежда повече инсулин от нормалното – появява се компенсаторна хиперинсулинемия, чиято задача е да поддържа нормални нива на кръвната глюкоза.

Хиперинсулинемията води до допълнително натрупване на мастна тъкан и се свързва с ускорена атеросклероза, като и с повишаване на кръвното налягане.

При инсулинова резистентност мускулните клетки не отговарят правилно на действието на антидиабетния хормон и глюкозата от кръвта не може да навлезе в тях, където да се оползотвори като енергия.

Постепенно инсулин-произвеждащите клетки на панкреаса не могат повече да се справят със свръхусилието, на което са подложени (обичайно с течение на години). Те изнемощяват и започват да секретират все по-малко инсулин.

В резултат на това, нивото на кръвната глюкоза остава повишено – първоначално след нахранване, а след това на гладно и през цялото денонощие. Изявява се нарушен глюкозен толеранс и нарушена глюкоза на гладно, а по-късно и клиничен диабет.

Първата проява на нарушена функция на бета-клетките е неспособността им да произведат инсулин през първите минути след постъпване на глюкоза в кръвта – нарушава се ранната фаза на инсулинова секреция (плоска крива). Поради това, нивото на кръвната глюкоза се повишава чувствително след нахранване. Това състояние лекарите наричат постпрандиална хипергликемия. Постпрандиалната хипергликемия е доказан рисков фактор за сърдечносъдово заболяване.

В по-напредналите стадии на диабет тип 2, бета-клетките престават да произвеждат достатъчно инсулин. Поради прогресиращия секреторен дефект, се появява и абсолютен недостиг на инсулин.

Колкото по-високо е нивото на кръвната глюкоза, толкова увреждането на бета-клетките на панкреаса се задълбочава, вероятно поради това, че те се изтощават по-бързо. Появява се порочен кръг – нивото на кръвната глюкоза се увелича все повече и повече, а това води до все по-сериозно намаляване на инсулиновата секреция. Състоянието се нарича „глюкозна токсичност“.

Поради това е важно при хората с диабет тип 2 да се поддържат колкото се може по-близки стойности на кръвната глюкоза до нормалните нива при недиабетиците. Това предпазва бета-клетките от изтощаване и съответно - от ускорено прогресиране на заболяването.

Поддържането на по-ниски нива на кръвната глюкоза забавя и развитието на хроничните усложнения на малките съдове и на нервите - диабетна ретинопатия, нефропатия и невропатия.

За развитието на диабет тип 2 са отговорни различни гени, които унаследяваме. Например, при един родител с това заболяване вероятността за неговите деца е от 7 до 14%, при двама родители – 45%, при еднояйчен близнак с диабет тип 2 – рискът за другия близнак е 75%.

Опасността за появата на диабет тип 2 се увеличава с напредване на възрастта – 11% от хората около 70 години страдат от тази форма на захарната болест.

Извън семейната история и възрастта над 45 години, останалите рискови фактори за появата на диабет тип 2 са:

- при двата пола – затлъстяване (обиколка на талията над 94 см при мъжете и над 80 см при жените); заседнал начин на живот; дългосрочен прием на някои лекарства (антипсихотични средства, антидепресанти); артериална хипертония; намален „добър“ (ЛПВС, HDL) холестерол и/или повишени триглицериди; нарушен глюкозен толеранс или нарушена глюкоза на гладно (двете състояния са преддиабетни); анамнеза за съдово заболяване (стесняване на артериите)

- при жените - история за гестационен (възникнал по време на бременност) диабет или раждане на бебе с тегло над 4 килограма; синдром на поликистозните яйчници (СПЯ, поликистозен овариален синдром - ПКОС). Поради допълнителните рискови фактори, жените страдат малко по-често от диабет тип 2 отколкото мъжете.

Гестационен диабет развиват около 7% от бременните жени. Нивата на кръвната глюкоза обикновено се нормализират сред раждането, но около 40% от жените с анамнеза за гестационен диабет заболяват от диабет тип 2 по-късно през живота си.