Защо и как се развива диабет тип 1?



01/12/2006

Диабет тип 1 се среща при 5 до 10% от всички сладки хора. По-рано той се наричаше „юношески“, тъй като началото му най-често започва при деца и млади хора.

Днес е известно, че този тип диабет може да се развие на всяка възраст – формата, която се изявява по-късно през живота, се нарича „латентен автоимунен диабет при възрастните“.

Обикновено при тези хора погрешно се поставя диагнозата „диабет тип 2“. За тях е типично, че са с нормално или с ниско тегло, както и че поддържат високи нива на кръвната глюкоза, поради което преминават бързо на лечение с инсулин.

За диабет тип 1 е характерно, че бета-клетките на панкреаса произвеждат много малко или никакво количество инсулин (в серума се установява ниско ниво на С-пептид, който е показател за наличието на собствена секреция на инсулин*).

Поради абсолютната липса на собствен инсулин, хората с диабет тип 1 трябва да си набавят външен инсулин – подкожно инжектиране със спринцовка или с писалка („пен“), или с помпа (постоянна подкожна инфузия). Инхалаторният инсулин не е одобрен да се прилага под 18-годишна възраст.

Поради необходимостта от всекидневна доставка на инсулин, този диабет често е наричан „инсулинозависим“, но това е остаряло понятие.

Не е правилно диабетът да се дели на „инсулинозависим“ и на „неинсулинозависим“ диабет.

При диабет тип 1 инсулинът е животоспасяващо и животоподдържащо средство.

При диабет тип 2 също може да се наложи прилагането на инсулин за поддържане на контрола на кръвната глюкоза (при изчерпване на действието на пероралните антидиабетни средства или при противопоказания за тяхното прилагане) или временно - при предстояща голяма оперативна интервенция, за овладяване на тежка хипергликемия и свързаните с нея симптоми, за намаляване на глюкозната токсичност, при диабетна кетоацидоза и т.н.

Диабет тип 1 е автоимунно заболяване, тъй като при него собствената имунна система разрушава инсулин-произвеждащите клетки в островите на панкреаса по сходен начин, по който атакува всички външни нашественици (бактерии, вируси) или чужди тъкани (присадени органи).

Причините за развитието на диабет тип 1 остават неизвестни, но се смята, че погрешната атака се дължи на генетична предразположеност, както и на намесата на някои вируси или на токсини от околната среда, които играят ролята на отключващи фактори.

За разлика от диабет тип 2, тип 1 се унаследява по-рядко – при баща с това заболяване, вероятността за неговите деца е 6%, при майка – от 1 до 4%.

При двама родители с диабет тип 1, рискът техните деца да заболеят преди 11-годишната им възраст е два пъти по-голям в сравнение с връстниците им.

За хората, които нямат семейна история за диабет тип 1, вероятността да развият заболяването е 1% до 50-годишна възраст.

Въпреки че диабет тип 1 се изявява бързо със загуба на тегло, често уриниране, силна жажда, глад и умора поради енергийния недостиг, в повечето случаи бета-клетките се разрушават постепенно (понякога с години) преди да се появят „големите“ симптоми на захарната болест и да се установят високи стойности на кръвната глюкоза (диабетна хипергликемия).

За съжаление, в част от случаите правилната диагноза закъснява, особено при малките деца, и нарушението прогресира до диабетна кетоацидоза.

При всяко дете с повръщане и коремна болка трябва да се изключи диабет тип 1, като се измери кръвната глюкоза.

Преди пълната клинична изява на диабет тип 1, в кръвта могат да се открият повишени нива на специфични автоантитела, насочени към инсулин-произвеждащите клетки или към инсулина.

Все още няма одобрени лекарствени средства (или ваксина), които могат да се прилагат за спиране на автоимунната реакция и за забавяне на еволюцията на обменното нарушение при хората с повишен титър на въпросните автоантитела. Проучванията в тази област обаче продължават.

През октомври Американската агенция за храните и лекарствените средства (FDA) одобри като „лекарство сирак“ хуманизираното, анти-CD3 моноклонално антитяло, известно още като Ala-Ala (на фирма MacroGenetics), да се прилага при диабет тип 1 със скорошно начало.

Единичен курс на терапия с това моноклонално антитяло, приложено шест седмици след диагностициарнето на диабет тип 1 при 21 пациенти, е довел до подобряване на секрецията на С-пептид след обременяване със смесена храна, до намаляване на нивата на гликирания хемоглобин (A1c) и до понижаване на инсулиновите нужди в сравнение с лекуваните с Ala-Ala случаи.

Фирмата-производителка планира да започне клинично проучване на моноклоналното антитяло за лечение на диабет тип 1. То действа като се свързва високо избирателно с конкретна част на зрелите Т лимфоцити (клетките-„убийци“ на имунната система), като по този начин се намесва в автоимунните механизми, които водят до разрушаване на бета-клетките на панкреаса.

„Лекарство сирак“ означава, че медикаментът няма друг заместител в света. Той може да не води до излекуване, но поне се свързва с облекчаване на симптомите или със забавяне на прогресирането на даденото заболяване.

* Инсулинът се образува в бета-клетките на Лангерхансовите острови на панкреаса от прекурсорите препроинсулин и проинсулин. С-пептидът (connecting peptid = свързващ пептид) е полипептиден фрагмент, който се отцепва от молекулата на проинсулина, за да се превърне последния в инсулин.

Тъй като инсулинът и С-пептидът се отделят в кръвта едновременно и в равни количества, то определянето на С-пептида дава възможност да се прави преценка на функцията на бета-клетките на панкреаса.

При хора с диабет тип 1 както стойностите на С-пептида на гладно, така и тези след стимулация (орално обременяване с глюкоза или глюкагонов тест) са понижени.

При хората с диабет тип 2 нивата на С-пептида не се различават от тези на здравите лица, с изключение на случаите с изтощаване на бета-клетките на панкреаса, когато инсулиновата секреция е намалена.