Има ли Панацея за диабет тип 2?



01/12/2006

Хората с този тип захарна болест страдат от намалено действие на инсулина (инсулинова резистентност), което води до увеличаване на нивото на кръвната им глюкоза.

Нарушението в глюкозния толеранс принуждава бета-клетките на панкреаса да работят по-усилено. Те произвеждат повече антидиабетен хормон, за да преодолеят ленивостта на мускулите и нежеланието им да поемат глюкозата от кръвта и да я превръщат в енергия.

По-високото количество циркулиращ инсулин води до допълнително наддаване на тегло, а то от своя страна – до увеличаване на инсулиновата резистентност на затлъстелите мускули. Постепенно бета-клетките на панкреаса се изтощават и капацитетът им да произвеждат инсулин намалява прогресивно. В резултат на това, нивото на глюкоза в кръвта остава повишено – първоначално след нахранване, по-късно и на гладно, и през цялото денонощие.

Тъй като развитието на диабет тип 2 е бавен процес, то първоначално стойностите на кръвната глюкоза са между нормалните и диабетните, но ако не се вземат мерки за отбременяване на бета-клетките на панкреаса чрез подобряване на действието на произвеждания от тях инсулин в мускулите, то нивата на кръвната глюкоза продължават да се увеличават.

Първо се развива нарушен глюкозен толеранс или нарушена глюкоза на гладно (преддиабетни състояния), които прегресират към истински диабет.

Основният проблем е затлъстяването.

Диабет тип 2 е последица от излишеството на мазнини – излишество в храната, излишество в кръвта, излишество в телесните тъкани. От това излишество се развива затлъстяване, инсулинова резистентност, захарна болест и ускорена атеросклероза.

Доказаните средства срещу всичко това са:

- диета с намален внос на калории и мазнини

- намаляване на теглото със 7%

- редовна и умерена физическа активност – половин час активно ходене поне пет дни в седмицата

По-добре е да се ходи редовно (идеално е всеки ден), отколкото човек да се натовари еднократно във фитнес салона само през почивните дни. Инсулиновата резистентност на мускулите се повишава при по-голям интервал между отделните натоварвания от 48 часа.

Понижаването на теглото е най-важния фактор за възстановяване на баланса в обмяната на въглехидратите и мазнините в затлъстялото, захаросано и обездвижено тяло.

Хората, които водят заседнал начин на живот и са с голями обиколки на талията (над 94 см при мъжете и над 80 см при жените от европеидната раса) имат 5.5 пъти повишена вероятност да развият диабет тип 2 в сравнение с физически активните си връстници, които имат нормални талии.

Шкембелиите, които се движат по половин час пет пъти в седмицата, могат да намалят опасността си от диабет тип 2 четири пъти.