ИСТИНСКАТА КАУЗА ВИНАГИ НАМИРА ЗАЩИТНИЦИ



01/11/2006

- Г-жо Котова, преди да говорим за новата ви инициатива – създаването на Национална асоциация на децата с диабет, разкажете за вашето сдружение „Шехерезада –вълшебният свят на децата с диабет“, с раждането на което всъщност гражданското общество започна да обръща по-голямо внимание на малчуганите с диабет?

- Сдружението „Шехерезада“ бе създадено преди две години. Поводът беше това, че моята дъщеря също се разболя от диабет по това време. Виждах, че няма достатъчна информация за това какво е детски диабет, как се открива, как съществува, какви са симптомите му т.н., затова реших, че трябва да се направи нещо, което да може по някакъв начин да помага на родителите и на децата, които живеят с този проблем.

Страшното е, че при тях всичко идва като гръм от ясно небе. Трябва да бъдат убедени, че оттук нататък, до края на живота си, ще бъдат на инсулин – нищо повече. Те не могат да се хранят безразборно и по всяко време, имат строго определена диета и строго определен режим – шест хранения, в определеното време поставяне на инсулин, измерване на кръвната глюкоза.

Убождането за измерването на кръвната глюкоза също е проблем и травма. Оттук дойде и идеята да се направи нещо за тези деца, а ние както родители малко или много да можем да обменяме опит. При срещите с родителите на деца с по-отдавнашен диабет винаги се научава нещо, с което те вече са се сблъсквали преди нас.

Затова тези срещи са от изключителна полза – аз вече знам как се е реагирало и какво се е случило при определено състояние на детето. И когато, недай Боже, при мен се получи нещо подобно, аз знам как да реагирам. Първоначално всичко тръгна от Пловдив, защото имах контакти само с родители от града. Постепенно започнаха да се включват родители и от други градове.

За тези две години направихме пет профилактични обучаващи лагера, на които присъстваха детски ендокринолози от столичната университетска клиника, за което безкрайно много им благодаря. Защото това не бяха лагери само за развлечение на децата, а и за обучение.

Едно е да бъде наблюдавано детето в болница, друго е да го виждаш в свободна среда, където не е стресирано, а играе, тича, весели се и въпреки всичко състоянието му е следено внимателно. Така се стекоха нещата, че към сдружението започнаха да се включват деца и родители и от други градове.

- А сега кажете за Националната асоциация за малки диабетици?

- С постепенното вливане на все нови и нови хора се породи и идеята сдружението на стане национално, за да могат абсолютно всички деца и родители, които имат нужда, да са в контакт с нас. Това е всичко.

- Помагат ли ви лекарите?

- Те бяха хората, които ме подкрепиха още от първия ден, за което много им благодаря. Д-р Мая Константинова бе първият човек, с когото споделих, че имам желание да направя нещо и тя ме посъветва как да стане това. Получих и подкрепата на доц. Калинка Коприварова, на д-р Савова и на д-р Попова. Специално бих отбелязала и помощта, която ни оказват от Медицинския колеж в Пловдив.

- А фармацевтичните фирми?

- Хората от Ново Нордиск също бяха сред онези, които от първия ден, в който се регистрирахме ни помагаха неотлъчно. Те поеха всички разноски за първите детски лагери. Същото разбиране срещаме и от страна на Санофи-Авентис.

Във вестник „Клуб Д“ ми се иска да благодаря въобще на всички, които по някакъв начин са ни помогнали и не са ни пренебрегнали, защото в днешно време много трудно можеш да накараш някой да повярва, че каузата, която защитаваш и целта, която си си поставил са истински.