Диабетна кетоацидоза



01/11/2006

При дефицит на инсулин тялото не може да използва глюкозата за енергия и поради това започва да разгражда мазнините, което води до повишено производство на кетони

Диабет тип 1 е заболяване, дължащо се на инсулинов недостиг. Поради отсъствието (липсата) на собствен инсулин или недостатъчната доза инжектиран инсулин, глюкозата не може да постъпва в мускулните клетки, където да се използва за енергия.

В такъв случай, тялото реагира като при гладуване – започва да разгражда запасите си от мазнини в мастни киселини, които се превръщат от черния дроб в кетони (тип киселини).

Кетоните се натрупват в кръвта (кетоза) и започват да се изхвърлят в урината (кетонурия). В прекомерно количество, те са отровни и водят до подкиселяване на кръвта (кетоацидоза).

Поради липсата на глюкоза в клетките, организмът реагира, освобождавайки хормоните на стреса – адреналин, глюкагон, кортизол. Тези хормони командват черния дроб да отделя допълнително глюкоза в кръвта. Това води до още по-голямо повишаване на нивото на кръвната глюкоза – хипергликемията се задълбочава, независимо от хранителния внос.

Излишното количество глюкоза в кръвта започва да се изхвърля от бъбреците в урината – появява се глюкозурия (глюкоза в урината).

При липса на инсулин „клетките плуват в глюкоза и гладуват за глюкоза“, което води до развитието на диабетна кетоацидоза.

Ако човек без диабет гладува, тогава също се произвеждат кетони, но нивото на кръвната глюкоза в този случай е ниско. В урината се откриват кетони, но липсва глюкоза. При гладуване, кетоните се използват за енергия на мозъка. При липса на диабет, в клетките не постъпва глюкоза само, когато нивото й в кръвта е ниско.

Когато при човек с диабет тип 1 не се доставя инсулин, то нивото на кръвната глюкоза е високо. В урината се откриват глюкоза и кетони, чието количество прогресивно се увеличава. Глюкозата се изхвърля през бъбреците, увличайки със себе си вода – появявя се често уриниране и отделянето на голямо количество урина. Поради усилената загуба на течности, организмът се обезводнява, което води до силна жажда, изсъхване на устните и езика, хлътване на очите и намалена еластичност на кожата.

Доставката на инсулин прекъсва този „порочен кръг“, тъй като глюкозата започва да постъпва в клетките и да се използва за енергия. Ако не се осигури обаче инсулин, то производството на кетони се увеличава – диабетната кетоацидоза се задълбочава и може да прерастне в кома.

Кетоните при глад и кетоните при диабет са химически идентични органични вещества с токсично действие, но причините, които водят до тяхното производство са различни:

- при гладуване кетоните се образуват поради това, че в кръвта не постъпва глюкоза, която да се използва от клетките за енергия

- при диабет тип 1 те се образуват поради липсата на инсулин, който да вкарва глюкозата в клетките, въпреки че количеството й в кръвта е високо и продължава да се увеличава

Ако при диабет тип 1 не се осигури адекватен на нуждите внос на инсулин, то състоянието прогресира в диабетна кетоацидоза.

Прекомерното производство на кетони причинява:

- гадене, повръщане

- умора, отпадналост

- коремна болка

- дълбоко и учестено дишане, ацетонов дъх от устата

- обърканост, нарушено съзнание

- кома (пълна загуба на съзнание)

Енергийният недостиг води до разграждане на протеините на мускулите, което се съпровожда със слабост и загуба на тегло. Липсата на инсулин в кръвта е причина за недостиг на глюкоза в мускулните клетки. За осигуряване на енергия се произвеждат кетони, но прекомерното им количество в кръвта има негативни ефекти.

Диабетната кетоацидоза е метаболитна катастрофа, която се развива бързо и може да доведе до диабетна кома. Диабетната кетоацидоза е животозастрашаващо състояние, в основата на което стои липсата на инсулин. За неговото овладяване е необходимо спешно и адекватно лечение с интравенозни инфузии на инсулин и течности в болнични условия.

Смъртността при диабетна кома е 2-5% в развитите страни и 6-24% в развиващите се страни.

Диабетната кетоацидоза възниква поради:

- недиагностициране навреме на диабет тип 1 и поради това неназначено лечение с инсулин

- пропуски в инсулиновата терапия или доставка на неадекватни дози инсулин

Ако човек с диабет тип 1 остане без инсулин за 12-24 часа (най-много 48 часа), той ще развие кетоацидоза. При остро заболяване (грип, стомашночревно неразположение, настинка, инфекция) или при друг стрес нуждите от инсулин се увеличават.

Дефицитът на инсулин може да бъде абсолютен (пълна липса на доставка) или относителен (инжектираните дози не покриват нуждите на организма – например при остро заболяване, стрес или при настъпването на пубертета).

При стрес в организма се отделят адреналин и кортизол, които имат противоположно на инсулина действие, поради което нуждите от антидиабетен хормон се повишават. През пубертета се увеличава производството на растежен хормон, който също има противоположно на инсулина действие. В резултат на това, е необходимо навреме да се увеличат дозите на антидиабетния хормон.

Кетоните при диабет се образуват поради липсата (абсолютна или относителна) на инсулин. Доставката на адекватно количество инсулин блокира този процес.

Натрупването на кетони в кръвта води до нейното подкиселяване – кетоацидоза. Организмът се опитва да се освободи от тях, като ги изхвърля в урината или ги отделя през белите дробове, което е причина за появата на дъха на ацетон („гнили ябълки“ или „лак за нокти“). Дишането се учестява и задълбочава с цел да се отделят колкото се може повече кетони.

Мускулните клетки могат да използват кетоните за енергия - инсулинът усилва тяхното изгаряне. При дефицит на инсулин, кетоните се натрупват в кръвта.

Най-честата грешка, допускана от хората с диабет тип 1, е намаляване или спиране на инсулина по време на остро заболяване поради безапетитие, гадене, повръщане и нередовно хранене. Грешка! При остро заболяване и инфекция с повишена температура нуждите от инсулин се увеличават.

Въпреки че не се храните достатъчно, организмът продължава да има нужда от инсулин, за да превръща глюкозата от кръвта в енергия и да потиска освобождаването на глюкоза от черния дроб.

Никога не спирайте инсулина при остро заболяване!

Кетоните са химически вещества, които при диабет се образуват когато в кръвта няма достатъчно инсулин и поради това тялото трябва да разгражда запасите си от мазнини (триглицеридите в мастната тъкан), за да ги използва за енергия вместо глюкозата.

Триглицеридите в мастната тъкан се разграждат до свободни мастни киселини, които се изсипват в кръвообращението и достигат до черния дроб, където от тях се синтезират кетони. Образуваните от черния дроб кетони постъпват в кръвта.

Триглицеридите от мастната тъкан освобождават в кръвта и глицерол, който се превръща от черния дроб в глюкоза. Черният дроб освобождава глюкоза и от запасите (депата) си с гликоген.

Мускулите започват да разграждат своите протеини, които в черния дроб се превръщат в глюкоза, която също постъпва в кръвта.

В резултат на производството и освобождаването на глюкоза от черния дроб в условия на инсулинов дефицит, нейното ниво в кръвта се повишава, дори и ако човек да не се храни.

При недостиг на инсулин има енергиен глад и организмът се старае да мобилизира всичките си запаси, така че да осигури източник на енергия (глюкоза и кетони) в кръвта. В резултат на това се развива кетоацидоза и хипергликемията се задълбочава.

За разлика от мозъка, мускулите имат нужда от инсулин, за да използват глюкозата за енергия. Поради това, при инсулинов дефицит, човек се чувства уморен и отпаднал – няма сила.

Внимание! Гаденето и повръщането при хората с диабет тип 1, особено при децата, може да бъде първа проява на инсулинов дефицит и на повишени кетони в кръвта.

Когато дете с диабет тип 1 започне да повръща, винаги подозирайте инсулинов недостиг. За да изключите тази вероятност, измерете нивото на кръвната глюкоза. При високи стойности, проверете урината за кетони.

Симптомите на диабетната кетоацидоза са:

- жажда и отделяне на голямо количество урина

- ниво на кръвна глюкоза над 13.9 ммол/л, което налага да се провери урината за кетони

- наличие на кетони в урината при тест с визуална лентичка

Ако в урината липсват кетони, но нивото на кръвната глюкоза е високо, то след два часа трябва да се провери дали стойностите са се понижили. Ако хипергликемията продължава да присъства, е необходимо отново да се провери урината за кетони.

Хипергликемия и кетони в урината са показател за инсулинов дефицит.

Обсъдете с лекуващия ендокринолог поведението си по време на остро заболяване! Проверявайте срока на годност върху опаковките на тест-лентичките, които използвате.

Основните правила са:

- да не се спира инсулинът

- да се увеличи приемът на течности, за да избегнете обезводняването и да се улесни изхвърлянето на кетоните с урината

- да се почива в легло

- да се потърси лекарски съвет дали да се увеличи дозата на инсулина (при ниво на кръвната глюкоза над 13.9 ммол/л и кетони в урината e необходимо да се приложи допълнителен инсулин)

- да се измерва нивото на кръвната глюкоза и да се проверява урината за кетони през три-четири часа, включително и през нощта

- ако резултатите не се подобрят след две последователни проверки (нивото на кръвната глюкоза остава над 13.9 ммол/л, независимо от наличието или липсата на кетони), отново се консултирайте с лекар

- при увеличаване на количеството на кетоните в урината, поява на повръщане, обърканост, промяна в дишането и ацетонов дъх - да се потърси спешна помощ

Запомнете! При липса на инсулин, нивото на кръвната глюкоза ще расте, дори и ако човек не се храни. Липсата на глюкоза в клетките мобилизира хормоните на стреса, които имат противоположно на инсулина действие и водят до задълбочаване на хипергликемията.

Запомнете! Диабетна кетоацидоза може да се развие по време на инфекция, тъй като тялото се нуждае от повече инсулин, за да се справи с този допълнителен стрес.

Всички хора с диабет тип 1 са застрашени от развитието на диабетна кетоацидоза, ако не набавят необходимия им инсулин, но рискът при бебетата и малките деца е най-голям. Това остро усложнение на диабета остава най-честата причина за смърт при сладките хора под 30-годишна възраст.